Гергьовден се отбелязва на 6-ти май и е един от най-големите пролетни празници, който се празнува и от християни, и от мюсюлмани (Хадралез, Хъдърлез Ъдралез) в България. Според традиционните схващания активният работен сезон е от Гергьовден до Димитровден.
Същевременно св. Георги Победоносец е един от най-почитаните светци в християнството. Според житието му той е млад воин, който в името на религия си, отказва да гони и изтезава християни. Недалеч от неговия гроб се появява змей, който опустошава областта, но светецът успява да се справи с чудовището. В иконографията той винаги е на кон и въоръжен, а в нозете му е убита ламя. В народните песни и легенди е надарен с юначество и мощ да порази змея и да освободи изворите и дъжда/росата. Очевидно св. Георги е унаследил и символиката на някои езически божества.
В българската традиция от него зависи плодородието на нивите и стадата. Една от основните обредни практики е кършенето и накичването със зеленина, събирането на билки и треви. Всеобщо е вярването, че зелената растителност и водата в навечерието на Гергьовден носят здраве и плодовитост. Бездетните жени се търкалят в росата на поляните и се пръскат с изворна вода. Широко разпространено е схващането, че дъждът на Гергьовден носи берекет.
Важен елемент при почитането на паметта на св. Георги е жертвоприношението на първото родено през годината мъжко агне. В Родопите на рогцата му се запалват свещи, а на врата му се поставя венец от здравец и гергьовче.
Гергьовден в народните представи се възприема за равен и даже по-важен празник от Великден. Съвсем логично той е използван за утвърждаването на националната държава. С указ на княз Александър Батенберг през 1880 г. е обявен за „Ден на храбростта” и празник на българската армия.
През 1993 г. е възстановен с указ на Министерския съвет и отново се чества с военен парад.