На около 550 светлинни години от Земята една
Звездата освен това е започнала да пулсира като огромно биещо сърце. Нови близки снимки на Chi Sygni разкриват в детайл какво се случва на повърхността й, както и каква съдба очаква нашето Слънце в края на живота му звезда, подобна на Слънцето, се гърчи в предсмъртна агония. Chi Sygni е увеличила размера си до такава степен, че е на път да се превърне в червен гигант, който може да погълне всяка планета от Слънчевата система до Марс, предаде БТА.след 5 милиарда години, съобщи "Сайънс дейли".
Червените гиганти са звезди, в чието ядро се е изчерпал запасът от водородно гориво. При тях ядрените реакции на образуване на хелий от водород спират и започва процес на изгаряне на хелия.
Звезди от типа на Слънцето завършват своя живот като червени гиганти. В този период те започват да губят от своята маса, като се раздуват. Когато Слънцето се превърне в червен гигант, то ще се разшири толкова много, че ще достигне до орбитата на Земята. Ако тогава на нашата планета все още има живот, той няма да оцелее, припомнят специалистите.
Учените сравняват умиращите звезди с автомобили, чието гориво е свършило и двигателите им започват да се "давят".На звездата Chi Sygni тези "задавяния" се причиняват от пулсациите й и се наблюдават като просветляване и потъмняване.
Звездите на този етап от живота си са известни като променливи от тип Мира. Те са кръстени така в чест на "Удивителната" Мира - първата подобна звезда, открита от Дейвид Фабрициус през 1596 г. Когато пулсира, звездата "издухва" външните си слоеве, в резултат на което след няколко стотици хиляди години ще се образува прекрасна блестяща планетарна мъглявина.
Звездата Chi Sygni пулсира веднъж на 408 дни. Когато се свива, диаметърът й става 300 милиона мили. Когато се разширява, той достига до 480 милиона мили. За пръв път учените от Парижката обсерватория са получили детайлни изображения на драматичните промени на Chi Sygni. Постижението е невероятно, тъй като заснемането на променливи звезди е изключително трудно по две причини. Първата е, че те се крият зад плътни обвивки от прах и молекули, а втората - че са много далечни и разстоянията ги правят да изглеждат твърде малки, макар по размери да са много по-големи от Слънцето.
Специалистите от Парижката обсерватория са получили детайлните изображения на Chi Sygni с помощта на инфрачервения оптичен телескоп IOTA на Астрофизическата обсерватория към института "Смитсониън".
