16,75 млн. евро са сигурните средства, които българските земеделски производители ще получат от кризисния резерв на ЕС. Няма да има допълнително национално съфинансиране, тъй като нямаме гласуван държавен бюджет и то няма откъде да дойде. По отношение на допълнителните 10 млн. евро от втория пакет решението е отложено без ясен срок. Това каза служебният министър на земеделието Явор Гечев на изслушване пред Комисията по земеделие, храни и гори в Народното събрание днес.
Той подчерта, че страната ни вече е изразила позиция, че тези средства са недостатъчни. Според думите на министъра вдигане на цените след въвеждане на мерките за забрана на внос на определени продукти няма, но притесненията са, че имаме повече продукция, отколкото можем да реализираме. Затова са необходими други механизми.
По отношение на срока на забраната, който е до 5 юни (за внос от Украйна на някои селскостопанско продукти), земеделският министър сподели, че Еврокомисията е декларирала, че ще предприеме мерки и след това. Все пак според него само забрани, без допълнителни мерки, ще доведат до други проблеми. "Търговията се промени като цяло. Опитваме се да бъдем по-гъвкави, само със забрани няма да стане", коментира той. И допълни, че в момента светът произвежда повече пшеница, отколкото консумира.
Зам.-министър Тодор Джиков обясни, че за разпределението на първия пакет помощи от 16,75 млн. евро са разработили три варианта, които днес са обсъдени и с Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
По думите на Гечев Еврокомисията е категорична, че не иска плащането на калпак и трябва да бъде подплатено с данни. Затова от министерството са разработили варианти както за плащане на декар, така и съобразени със средните добиви или с количествата слънчоглед, които е имало към 31 март т.г. "Ако не пратим методика, която отговаря на изискванията за ЕК, това в крайна сметка е държавна помощ и тя няма да бъде нотифицирана по начина, по който ние искаме", обясни земеделският министър.
Друга тема на днешното заседание на парламентарната комисия беше животновъдството, което според Гечев е един от най-засегнатите сектори. В тази връзка той заяви, че са взели редица мерки. "Подготвена е наредба, която цели номенклатура да казва какво количество сухо мляко има в продуктите и какъв е неговият произход", сподели министърът, допълвайки, че срещат сериозна търговска опозиция за това.
Гечев посочи и данни, според които при сухото мляко се отчитат завишени количества на внос и ръстът продължава, а изкупната цена се е понижила с 30 процента за два месеца.
Не беше подмината темата и за Плана за възстановяване и устойчивост, който обаче за земеделието още е в ранен етап – плащането по земеделието е в четвъртия пакет, а в момента сме едва във втория. Все пак Гечев напомни, че за земеделските производители са договорени 480 млн. евро, като са подали допълнително искане плащанията да могат да продължат и след Нова година, защото парите са много. "Преди няколко дни приключи общественото обсъждане. Има много коментари, които трябва да прегледаме. Ако се наложат съществени промени, ще трябва да се пусне ново обществено обсъждане, което ще забави нещата, така че ще се постараем да избегнем този сценарий", информира земеделският министър
Що се отнася до щетите по трайните насаждения в страната вследствие на климатичните катаклизми, Гечев каза, че ще има втори оглед, тъй като на ранен етап е трудно да се прецени дали е 100 процента пропаднало, а в противен случаи няма законов механизъм за компенсиране. Според Десислава Танева от ГЕРБ-СДС само в Сливен са подадени 500 заявления за пропаднали насаждения.
Все пак Гечев подчерта, че вторият оглед ще се случи в рамките на 2-3 седмици и след обработката на данните ще могат да направят предварително плащане в най-кратки срокове.
По време на дискусията беше повдигат и въпроса за загиналите пчелни семейства вследствие на нерегламентирани пръскания. По мнението на министъра системата за ранно оповестяване, която функционира в момента, не е достатъчна, за да повлияе на този проблем. Необходим е цялостен фермерски електронен регистър с пълна прозрачност, който да не е пожелателен, а задължителен.
