България е на път да пропусне всички цели за обработка на отпадъците, към които я задължава европейското законодателство. За това предупреждава доклад на Европейската комисия, публикуван този четвъртък.

Проблемите са комплексни, като първият е, че голяма част от населението все още не е взело присърце, че трябва да се стреми да събира отпадъците си разделно, след което да ги изхвърля на правилните места. Тази несъпричастност при хората и бизнеса до една степен се дължи на това, че не осъзнават ползите от това, като изключим екологията, не се замисляме, че чрез такса смет плащаме за всеки килограм изхвърлен боклук в контейнерите за общ отпадък и не само транспорт и депониране, но и се плаща допълнителна такса (така наречените отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО).

За 2022 година Община Димитровград е платила над 200 000 лева за отчисления, които са за тон депониран боклук на депото за отпадъци, като тази такса е един вид наказателна такса за обществото за това, че не изхвърля отпадъците си разделно. С две думи ,колкото повече използваме контейнерите за разделно събиране, толкова по-малко ще плащаме за боклука, който генерираме. Тук до голяма степен вина носят и институциите, защото освен, че няма осъзнати материални ползи от разделното събиране, талка и няма адекватни санкции, както в други по-развити в това отношение европейски общества.

Можем да намалим такса смет, но как?

Ето ви един пример от Димитровград:

Ня снимката са общите контейнери за отпадъци покрай зеленчуковия пазар в центъра на града. В и около тези контейнери има ежедневно килограми рециклируем отпадък, който не отива в правилните контейнери. Всички ние ще платим за всеки килограм такса за депониране, отчисления, транспорт и т.н. Ако тези хора, вероятно съдържатели на маси на пазара, се бяха разходили на разстояние от 80 метра, щяха да изхвърлят кашоните си в контейнерите за разделно събиране и тогава обществото нямаше да плати за депонирането на тези кашони и щеше да се помогне на планетата и екологията, но 100м. до контейнерите за разделно събиране попречиха това да се случи. В тази ситуация дори ЕКОПАК да минават и да събират част от разпилените кашони, примерът си остава, а той не е добър.

Не можем да виним само държавата и общините, че няма контейнер за разделно събиране там, където на нас ни е най-удобно, трябва и ние да дадем малко от себе си, за да живеем в един по-добър и чист свят, както и да плащаме по-малко за боклука, който генерираме. Но трябва и да изискваме, да ни бъдат предоставяни по-удобни решения, чрез които да изпълняваме задълженията си, чрез което и държавата да може да постига целите си.

По думите на представител на ЕКОПАК в град Димитровград са изпълнени законовите изисквания за количество контейнери за разделно събиране на база население, но ако вие нямате такива контейнери в района, в който живеете, може да пуснете искане към общината да се предвидят и осигурят, а фирмата да започне да ги обслужва.

Раздават безплатните компостери по селата в община Димитровград

Освен пластмасата, стъклото, метала и хартията, голяма част от боклука е от биологичен произход (хранителни и градински отпадъци) и подлежи на компостиране и на анаеробно разграждане на отпадъци, но той отново отива в общия боклук, а има много начини той да бъде дори полезен и да не отива за депониране на сметището. Община Димитровград дава добър пример в това отношение, като миналата година бяха раздадени безплатно компостери на хората с дворове, има поставени както в града и по селата отделни контейнери за биологични отпадъци, но трябва да се създаде култура в населението както и многократно да се увеличат възможностите за компостери дори в районите с високи жилищни сгради, а в последствие торът може да се използва за наторяване на градинки и други зелени пространства. Така още може да се намали общия отпадък, генериран от населението.

Според европейските директиви за отпадъците за опаковките и за депонирането на отпадъци, страните членки трябва до 2025 г. да рециклират 55% от битовите си отпадъци и 65% от опаковките, а до 2035 г. да ограничат до 10% отпадъците, изхвърляни на открити сметища.

Какво става

Колегите от dnevnik.bg коментират, че Европейската комисията по отношение на рециклирането на отпадъците отчита малък напредък от предишния си предупредителен доклад отпреди пет години. Към 2020 г., откогато са последните официални данни, в България се рециклират 31.5% от битовите отпадъци, 61% от опаковките, а 61% от сметта се депонира в сметища. Но пък, Еврокомисията изразява съмнение, че данните за рециклирани опаковки, подавани от българските власти, са достоверни и смята, че е възможно да се подценяват данните за произвежданите отпадъци от опаковки, заради огромната разлика между данните от България и от останалите европейски държави (повече от 2 пъти). Според доклада, българите произвеждат по-малко отпадъци от средния европеец. По данните, публикувани в четвъртък, на човек в България се падат по 407 кг битови отпадъци годишно (496 кг за ЕС) и по 79.5 кг. опаковки (177 кг средно в ЕС). Изхвърляните на открити сметища обаче отпадъци са три пъти повече, отколкото средното в Европа.

Твърди се че, за последните пет години рециклирането на битови отпадъци се е увеличило с 8.4%, а изхвърлянето на сметища е намаляло с 8%. Дори да се верни тези цифри, с тези темпове България няма да успее навреме да достигне изискваните от европейското законодателство нива.

Изрично се изтъква, че незаконното изхвърляне на отпадъци продължава да е тревожен проблем.

Усилията за разделно събиране на отпадъци се определят като недостатъчни и се препоръчва въвеждането на стимули и санкции за общините, бизнеса и домакинствата.

Къде е проблемът

Голяма част от документа на еврокомисията е посветена на ниските нива на компостиране и на анаеробно разграждане на отпадъци от биологичен произход (хранителни и градински отпадъци), на които според нейните експерти се дължи слабото представяне на България.

Посочва се, че няма изграден капацитет за разделно събиране на биологични отпадъци, както и за адекватното им обработване. Не се открива и законодателен ангажимент към фирмите и домакинствата да се придържат към задължителни стандарти за компостиране.

"Инфраструктурата за третиране на биологични отпадъци е недостатъчна и няма планове за разделното им събиране", се посочва в документа.

България получава и две поощрения за основаването на регионални асоциации за управление на отпадъци, в които членуват 265 общини и за високите такси за ползване на открити сметища и възможностите общините да си връщат сумите, ако изпълняват целите за рециклиране.

Какво може да се направи

Според Европейската комисия България трябва по-решително да въведе разделното събиране на отпадъци и да разшири инфраструктурата за рециклиране, ако иска да влезе в европейските стандарти навреме. Необходимо е да се въведат задължителни цели за разделно събиране на отпадъците, придружени с финансови стимули и санкции към бизнеса от страна на общините, се казва в доклада. Комисията вижда смисъл и данните за това как се справят общините да бъдат публични.

Комисията смята, че към контейнерите за общи отпадъци, пластмаса, стъкло и хартия трябва да се добавят и контейнери за изхвърлянето на биологични отпадъци, както да се популяризира тяхното сепариране сред гражданите и бизнеса.

Отново се настоява бързо да бъде въведена национална депозитна схема за връщане на пластмасови и стъклени бутилки, както и на алуминиеви кенове, за да улесни тяхното рециклиране. Става въпрос за депозитни схеми, при които използваните бутилки и кенове могат да се връщат през автомати, които най-често са разположени в магазини, срещу заплащане.

Препоръчва се и въвеждане на модел за ценообразуване за плащане при изхвърляне на битови отпадъци, при която потребителите (бизнес и домакинства) се таксуват в зависимост от количеството отпадъци, които представят за събиране на общината. Това става чрез наемане на различни размери контейнери, отпускане на определен брой торби за събиране и надплащане при надвишаването, плащане на етикети за количество и др.

На административно ниво се препоръчва по-добра координация между държавата и общините, които отговарят за обработката на отпадъци, а също и промяна на системата за отчитане на произведените и на рециклираните опаковки.

Еврокомисията смята, че ще е полезно, ако българските власти увеличат законово отговорността на производителите за рециклиране на отпадъците.

Още 17 европейски държави получиха предупреждение от Европейската комисия за несправяне с целите за рециклиране на битови отпадъци и девет за рециклиране на опаковките.