България ще настоява искът на Европейската комисия пред Съда на ЕС за налагане на санкции заради нетранспониране в срок на директивата за отворените данни и повторното използване на информация от обществения сектор да бъде отхвърлен или да се намали размерът на поисканата от комисията глоба до най-минималния й размер.  

Това е решението на правителството по делото на ЕК.

Предвижда се разпоредбите на директивата да бъдат въведени в нашето законодателство чрез промени в Закона за достъп до обществена информация, което е трябвало да стане до 17 юли 2021 г. Закъснението е от повече от 19 месеца и на 15 февруари 2023 г. Еврокомисията сезира Съда на ЕС.

Изготвеният от Министерството на електронното управление проект на позиция е разгледан и одобрен на заседание на Съвета по европейски въпроси към МС на 26 юни 2023 г. В него са посочени затруднената законодателна динамика в страната, наличие на частично транспониране на директивата и наличие на фактическо приложение на разпоредби.

"България неколкократно е изразявала официална позиция, че поредицата от предсрочни парламентарни избори през последните 2 г. се отразяват негативно на законодателния процес в България. Предходните три парламента не гласуваха проектозакона в зала поради краткия си срок на съществуване. На 31 май 2023 г. Народното събрание прие на първо гласуване одобрения от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение за Закона за достъп до обществена информация", съобщават от пресцентъра на МС.

С друго решение Министерският съвет прие позиция на България по дело С-198/23 пред Съда на ЕС заради закъснение при транспонирането на директивата за правила с упражняването на авторски права и сродните му права, приложими за онлайн предавания и за препредаване на тв и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета.

В позицията се посочва, че към момента проектът на промени в Закона за авторското право и сродните му права е внесен за разглеждане от 49-ото НС. След приемането му и обнародването в Държавен вестник ще бъде транспониран.

Изтъква се, че форсмажорни обстоятелства, като пандемията от COVID- 19, и политически нестабилната обстановка, създала се в страната след предсрочното разпускане на няколко последователни състава на Народното събрание, са основните фактори, допринесли за забавеното транспониране. Посочва се, че липсата на законодателен орган, който да се конституира и да продължи да действа в срок, достатъчно дълъг, за да бъде в състояние да приеме каквито и да е закони, е обективно обстоятелство, препятстващо транспонирането на европейските актове.

В изпълнение на решението на МС ще бъде изготвена писмената защита по делото, която предстои да бъде представена пред Съда на Европейския съюз.