Испанското председателство на Съвета на Европейския съюз смята за един от приоритетите си влизането на България и Румъния в Шенген и ще работи за консенсус в тази насока. Това заяви посланикът на Испания Алехандро Поланко на събитие за представяне на председателството, което започна в началото на месеца.
Заедно с това обаче Испания ще иска по въпросите, свързани с европейската сигурност и единството на блока, и реформа в миграционния пакт с "баланс между солидарността и отговорността" на държавите. Това ще изисква компромис и "гъвкавост от някои държави", заяви Поланко на събитието, на което след него говори вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел.
"Бих казала, че присъединяването на България в Шенген през 2023 г. остава основна цел за правителството", коментира след него Габриел. "Разчитаме на близко сътрудничество с испанското председателство" и продължаваме диалога с държави, които са отворени за това да бъдат убедени, продължи тя, имайки предвид Нидерландия и Австрия.
Докато нидерландският премиер Марк Рюте обвърза решението на страната си с последваща оценка на Европейския съюз на върховенството на закона в България (такава бе публикувана и днес), Австрия отправи свързани с миграционната политика и охраната на външните граници искания към ЕС, които обтегнаха отношенията на Виена с Букурещ заради неочакваната съпротива срещу присъединяването на Румъния към пространството.
Четири приоритетни области
За пети път Испания поема председателството от 1986 г. насам (когато страната се присъединява в блока); сегашното, каза Поланко, се състои в решаващ момент, тъй като е последното пълно преди изборите за Европарламент, през пролетта на 2024 г. "Мандатът на (Европейската - бел. ред.) комисия приключва и трябва да решим много въпроси."
Зад мотото, "По-близка Европа" се крият четири конкретни направления, промени в които са в дневния ред на председателството с цел блокът да стане по-гъвкав:
Реиндустриализация. "Разбираме, че зависимостта от малък брой трети страни ни тласка към това да променим сектори" като здравеопазване, храна, енергетика и дигиталната сфера, които въздействат пряко на живота на хората, обясни дипломатът, без да споменава конкретни, често посочвани държави като Китай и (години наред в енергетиката до войната) Русия. "Затова ни трябва реиндустриализация с поглед към най-надеждни партньори."
Сред партньорите за Испания е Латинска Америка и това е важно "не само за Испания". Съвет Европа - Латинска Америка и Карибите ще има на 17-18 юли, чиято цел е да структурира сътрудничеството с тези държави от другата страна на Атлантика за бъдещето. Срещата трябва да е "началото на политическа платформа, която поставя основите" на сътрудничество с регион, споделящ "фундаментални ценности" с ЕС.
Зелен преход и енергетика. Необходими са мерки за намаляване на сметките за електроенергия, реформа на пазара ѝ, създаване на работни места. Развитието на водородната енергия също е част от тези усилия заедно с "насърчаването на мерки за намаляване на отпадъци и микропластмаса и зелени горива". "Всичко това - за да може Европейският съюз да води борбата срещу климатичните промени."
Социална справедливост. "Трябва ни по-конкурентна икономика", но Испания смята този стремеж за съвместим с укрепването на основите на социалната система, защитата на маргиналните групи, жени, деца и други, работа по Картата на ЕС за хората с увреждания.
Укрепване на европейското единство. В момента на геополитическо предизвикателство е жизненоважно да продължи подкрепата за Украйна, но и, редом с Киев, "да се протегне ръка към всички, които като Украйна искат да се присъединят" към блока.
"Испания подкрепяше Западните Балкани през последните 30 години. Има политическа воля за министерска среща на региона в Испания по време на председателството ни." Габриел от своя страна каза, че България напълно подкрепя европейското бъдеще на Западните Балкани и че финансовата поддръжка от ЕС за региона е важна, тъй като "дава видими резултати в живота на хората", но са нужни още стъпки в свързаността, образованието и други.
Очаква се в хода на испанското европредседателство и среща на върха с южните съседи на ЕС, за да се обсъдят въпроси на миграцията, прехраната, енергийната сигурност и климата. На 5-6 октомври в Гранада ще е и следващата среща на Европейската политическа общност, събираща ЕС с държави от Източна и Югоизточна Европа, Великобритания и Турция.
