Основен приоритет за България остава присъединяването на страната към Конвенцията за достъп до официални документи, обявиха от Фондация „Програма достъп до информация" (ПДИ) при представянето на годишния си доклад за достъпа до информация. Заради нестабилната политическа обстановка от 2021 г. промените в Закона за достъп до информация не могат да бъдат приети на второ четене, каза председателят на програмата Александър Кашъмов. От фондацията отново обявиха възраженията си към внесени в последния момент предложения за промени в закона, сред които задължителното изискване за ЕГН, както и изискването човекът, търсещ информация, да принадлежи към местна общност или да докаже правен интерес.

Около 12 хиляди граждани всяка година искат достъп до информация, се отчита в доклада.

Необходим е и по-точен баланс между защитата на информацията и личните данни, особено в делата с обществен интерес. Става дума за практиката да се изписват имена на хора в съдебни документи само с инициали, обясни Александър Кашъмов.

Положителна тенденция е все повече институции активно да публикуват необходимите по Закона за достъп до информация текстове – 90 през 2023 г. срещу 84 през 2022 г., каза Гергана Жулева, председател на Управителния съвет на ПДИ. Няма особена промяна в публикуваната информация от институциите, отчитат от неправителствената организация. Леко се увеличава броят на специално създадените на страниците секции за достъп до информация на гражданите - от 61% през 2022 г. на 65% през 2023 г.

Основният проблем остава, че едва 43 на сто от тези страници отговарят изцяло на изискванията по закон, допълни Жулева. Според нея трябва да се наблегне на обучението на служителите по Закона за достъпа до информация и така да се подобри капацитетът на администрацията в тази област.

През 2022 година юристите на ПДИ са оказали правна помощ в 133 случая, каза адв. Стефан Ангелов. Заявителите са основно граждани, журналисти, неправителствени организации и понякога администрации. Най-често се търси информация от органите на местната власт, следвани от органите на централната власт. Сред мотивите за отказ вече преобладава този, че търсената информация не е обществена, което по същество не е достатъчен мотив, каза адв. Ангелов. Намаляват случаите, които се дължат на мълчалив отказ.

От заведените през 2022 година 37 жалби 32 са стигнали до съд. От тях 24 решения са в полза на търсещите информация, а едва осем – в полза на институциите, каза адвокат Кирил Терзийски от „Програма достъп до информация“.