Случаят с нарязаното от приятеля й 18-годишно момиче от Стара Загора, за който се разчу в края на миналата седмица и отприщи вълна на обществена подкрепа и недоволство срещу насилника и безотговорното и мудно действие на институциите, води до момент на осъзнаване, че трябва да възпитаваме децата си отрано на нетолерантност към насилието, смята психологът Петя Петкова. Тя е управител на Фондация „Български център за джендър изследвания – клон Хасково“ и съучредител на Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“, част от „Алианс за защита срещу насилие основано на пола“. Екипът на неправителствените организация, които ръководи, работи ежедневно с жертви на домашно насилие. Освен това бе и част от работните групи, които предложиха промени в Закона за защита от домашно насилие, приети само частично преди по-малко от две седмици от НС.

Г-жо Петкова, покрай тежкия случай в Стара Загора, обществото показва силна нетърпимост към актовете на домашно насилие, понеже обезобразеното момиче и соченият като извършител охранител са били във връзка от няколко месеца. Този случай обаче може ли да бъде съотнесен към това определение?

Трябва да бъде категорично отнесен като такъв-акт на домашно насилие. Но, ако го тълкуваме по закон, дори и след последните изменения, това не е домашно насилие, а насилие на мъж върху жена, без никаква друга класификация.

Наблюдавахме по темата страдания и престрелки между депутати три години. Въпреки това, приетите промени преди десетина дни казват, че партньорите не подлежат на защита по този закон. Въпреки, че като хора, които работим с жертвите на домашно насилие и почти всичко сме виждали с очите си като последствие от това, бяхме категорични в работните групи, в които участвахме като неправителствени организации, насилието между интимни партньори, които не са били и не са във фактическо съжителство с пострадалите, остана извън промените в закона.

Физическото страдание на момичето от зверския случай в Стара Загора безспорно е било тежко, но как смятате вие като специалист ще й се отрази преживяното от психологическия шок?

Не искам да си представя какво означава физическото страдание в този случа с 400 нарязвания по цялото тяло. Прави ми впечатление, че в първата, назначена експертиза, цитирана от съда и квалифицираща щетите като „лека телесна повреда“, никъде не фигурират мненията на психолог и психиатър, които могат да преценят какви ще бъдат последствията от нанесените психични страдания. А те е възможно да останат с години, дори до края на живота на жертвата. Най-вероятно със сигурност пострадалото момиче ще има посттравматичен стрес. Ще преживява кошмарат отново и отново, няма да може да спи, да живее качествен живот. Времето ще покаже, но със сигурност това е един съсипан живот и то на млад човек, на момиче, на което тепърва му предстои да създава дом, семейство, да го живее този живот.

Но един от основните въпроси, които аз си поставям е, защо толкова време се е мълчало за тази история, предвид това, че голяма част от институциите са били замесени в този случай. Едва от медите се разбра за зверството месец по-късно. Разбираеми са мълчанието на жертвата и страха на близките от последствията, но защо е мълчала държавата в лицето на институциите? Това са въпроси, на които трябва да настояваме за отговор.

Друг от въпросите е: До кога тежестта на отговорността за съобщаването на насилието, ще бъде основно върху плещите на жертвата?

Да, но вие като психолог и част от неправителствена организация, която работи и с насилници, и с жертви на домашно насилие, в много от случаите сте разказвала, че страхът от насилника държи по-сериозно жертвата в мълчание, от страха й, че може да загуби собствения си живот.

В този конкретен случай, който визирате, се разбра, че става въпрос за мъж, който не един път е посягал. Възможно е да е имало заплахи не само към жертвата му, но и към нейни близки. Напълно възможно е, а това още повече стигматизира хората да говорят.

Аз лично и организацията ни подкрепяме националния протест и ще се включим в него. Важно е да отбележа, че за първи път виждаме гражданско самосъзнание и силна обществена реакция срещу насилието над жени и този израз на нетърпимост означава, че вече обществото ни е крайно решено, че не иска да живее така -в страх. Крайно време е това да доведе до по-сериозни промени на законодателно ниво.

А как разчитате профила на сочения за насилник над момичето? Какъв е профилът на биячите, на жестоките насилници на жени?

Не мога да определя точно кои са биячите на база на една снимка. Трябва задълбочена работа, проучване за този човек- в каква семейна среда е пораснал, как е живял. Обикновено хората, склонни към насилие, сами са били или жертви още в детството си, или са имали липси от внимание, нарушена е била привързаността с майката, връзаката със семейството. Няма как да гадая точно какво се е случило с този мъж. Но със сигурност проявената от него жестокост не е натрупана от днес за утре. Но това са само хипотези.

Най-важното, което искам да кажа, е хората да не мълчат!

Не мълчете, не чакайте, търсете помощ сега, веднага, докато не е късно!

Според статистиката от началото на годината над 20 са вече жените жертви на насилие в България, които са загубили живота си.

Затова е и много важна темата за нулева толерантност към насилието в дома, в училище, в приятелски кръг, което трябва да възпитаваме у децата си.

Интервю на Красимира Славова