Представители на обединения щаб на протеста "България не е Биг брадър! 2010 не е 1984" ще се срещнат с ръководството на МВР във връзка с приетите на първо четене изменения в закона за електронните съобщения, съобщава "Дневник"

Новият закон дава възможност за достъп до трафични данни (телефонни разпечатки и интернет) чрез интерфейс.

Това съобщиха инициаторите на протеста, насрочен за 14 януари пред сградата на Народното събрание.

Зад демонстрацията застават "Електронна граница", Единната народна партия на Мария Капон, партия "Зелените", групата блогъри "България е наша", Асоциацията за свободно слово "Анна Политковская".

Основното и единствено искане на организаторите е промяна в законопроекта за електронните съобщения, която да гарантира човешките права на всички в България, ползващи интернет и телекомуникационни услуги като мобилен телефон.

По време на срещата днес, инициирана от обединения щаб на протеста, ще бъдат обсъдени текстовете в закона, които представляват заплаха за основни свободи на българските граждани.

Смятаме за логично в режим на диалог да представим исканията си на ръководството на МВР , в качеството му на вносител на закона от името на правителството и ще дадем своите аргументи в защита на конституционните ни права, посочват организаторите на протеста.

За последен път парламентът отхвърли промените в Закона за електронните съобщения през април миналата година. Тогава безконтролния достъп на МВР до данните от интернет и телефонни разпечатки  получи при първоначалното гласуване 89 "за", 74 "против", а шестима се въздържаха и така измененията щяха да минат на първо четене. Председателят на вътрешната комисия Минчо Спасов (НДСВ) обаче поиска прегласуване и призова да се спести "посещението на този закон" в Конституционния съд.  При прегласуването и след като бяха събрани картите на неприсъстващите в залата депутати, текстовете бяха отхвърлени. Това бе четвъртият пореден опит на спецслужбите да си осигурят получаването на трафичните данни без разрешение на съдия. През ноември 2008г. Върховният административен съд (ВАС) отмени като противоконституционна наредбата, с която под обтекаемата формулировка "за нуждите на оперативно-издирвателната дейност" МВР можеше да взима информацията и то с т. нар. пасивен достъп до сървърите чрез компютърен терминал, като така не се налагаше дори да изпраща искане до мобилните и интернет операторите.

През февруари парламентът пък отхвърли искането на спецслужбите сред законите, по които ще се събират данните, да се впише и законът за МВР, като така отново щеше да се преодолее изискването информацията да се получава след разрешение на съдия и за посочване на основателни мотиви за искането. Тогава проверка на "Дневник" показа, че текстът, включващ закона за МВР сред нормите е дописан неясно от кого, въпреки че ресорната комисия - по транспорт, не го е гласувала изобщо. След дълги дискусии депутатите отхвърлиха и този опит за безпроблемно следене и решиха данните да се получават само за разкриване на тежки престъпления и да има санкция на съдия.

Още в следващите дни ръководството на вътрешното министерство реагира остро на промените и обяви, че така ще бъде възпрепятствано да работи по горещи следи на престъпления, които не се водят тежки, като детска порнография например. Работата на спецслужбите според него се забавяла сериозно от необходимостта да се получава съдебно разрешение. Политици репликираха, че при спешни случаи законите позволяват да се събират данните и без разрешение на съдия, а 24 часа след това да се получи такава санкция. Те дори казаха, че са склонни на компромис и биха могли да запишат към тежките престъпления и такива, които са сериозни, но не се водят тежки.

Въпреки това само двайсетина дни след решението на парламента, МВР инициира изменения в закона за електронните съобщения и чрез депутати от БСП, ДПС и независими ги внесе в парламента. Те отново предвиждат пасивен достъп чрез интерфейс до информацията и отново за отхвърлената от ВАС нужда "за оперативно-издирвателната дейност". Промените предизвикаха сериозни спорове в парламента, водещата комисия по транспорт включи обсъждането на измененията в дневния си ред извънредно и въпреки че председателят й Йордан Мирчев (НДСВ) и опозицията напусна, БСП и ДПС подкрепиха текстовете. Решението на комисията беше оспорено, но ръководството на парламента го допусна за разглеждане в пленарна зала.

Впоследствие парламентарните комисии по вътрешен ред и по евроинтеграция отхвърлиха измененията. По тях има и негативно становище от парламентарния отдел, отговарящ за синхронизирането на законодателството с правото на ЕС. Омбудсманът също възрази. (Дневник)

Това беше тогава.

Противоконституционният софтуер за следене в интернет бе приет все пак. На 10 декември парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие промени в Закона за електронните съобщения, които позволяват достъп чрез интерфейс на МВР до трафичните данни от интернет и мобилните оператори. Прието е данните да се използват за престъпления, наказвани с лишаване от свобода над две години, както и за издирване на хора и за разкриване на компютърни престъпления.

Народните представители приеха на първо четене спорните промени в Закона за електронните съобщения на 22 декември. Така служителите на реда получиха пряк и постоянен достъп до данните за трафика на интернет доставчиците и мобилните оператори. Той ще се извършва със специален софтуер, поне на теория, след съдебно разрешение. Според промените в закона полицията може да се възползва от новите си правомощия във всеки случай на престъпление, за което се предвиждат две и повече години затвор.

Законопроектът беше подкрепен единствено от ГЕРБ и Атака. Срещу него се обявиха, както БСП, ДПС, Синята коалиция и РЗС, така и гражданското общество и интернет потребителите. Съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров каза по този повод, че с тези промени "разглеждаме гражданите като престъпници, което нарушава принципа за невиновност". По думите му законопроектът нарушава Конституцията.