През това лято някои от наx-големите представители на бритпопа се изявяват на фестивали, издадоха албуми след дълги паузи или тръгнаха на турне. "Пълп" изнесоха над десет концерта във Великобритания и Ирландия, сред които на фестивали в Лондон, Глазгоу и Дъблин, "Блър" се представиха триумфално на два концерта на стадион "Уембли" в Лондон през юли, участваха във фестивали в Испания, Нидерландия, Дания и Финландия и издадоха албума "The Ballad of Darren" след 8-годишна пауза, Лиъм Галахър от "Оейзис" пусна концертен албум от миналогодишния си триумф в Небуърт.
Тези едновременни изяви са съвпадение и не са организирани като честване на движението, с което някои, като разпадналите се "Оейзис", дори не искат да се идентифицират. Те обаче отново привличат вниманието към него.
Бритпопът често е определян като противодействие на мрачния американски гръндж, като групите съзнателно се опират на традицията на мелодичния британски китарен поп и рок, чийто представители са "Бийтълс", и добавят елементи на глем и пънк рок.
Терминът бритпоп е въведен от журналиста Стюарт Макони в априлския брой на списание "Селект" от 1993 г. , пише BBC. В гневно обръщение към фронтмена на "Нирвана" Кърт Кобейн, Макони казва: "Стига толкова! Янките да е прибират у дома! И вземете със себе си мизерните си гръндж облекла и обсебените от себе си лентайски групи. . . Искаме блясък, остроумие и ирония. Време е да дойде Националната гвардия. Това, Кърт, са момчетата, които ще спрат вашата малка игра - "Сюейд", "Сейнт Етиен", "Пълп", "Деним енд и отьорс!"
Движението не се появява изведнъж. Първи изпъкват "Сюейд", които в края на миналата година издадоха деветия си албум "Autofiction", определян от самите тях като пънк и завръщане към корените. Дебютният им едноименен албум от 1993 г. е най-бързо продаваният навремето в британската история. През следващата година "Блър" издават "Parklife", "Оейзис" - дебютния си сингъл "Supersonic", а "Пълп" - "His 'N' Hers". Това е и голямата четворка на бритпопа. Негови представители доминират на британска сцена през следващите години, а през 1996 г. всичките пет номинирани в категорията за най-добър албум на наградите БРИТ са от него. Печелят "Оейзис" с втория си албум "What's The Story (Morning Glory)". Съперници са им "Пълп" с "Different Class", "Блър" с "The Great Escape", Пол Уелър със "Stanley Road" и "Рейдиохед" с "The Bends".
"Рейдиохед" обаче странят от това определение, вероятно заради многото си изяви в САЩ, както и "Оейзис", които предпочитат да се определят като рокгрупа, но са най-ярки представители на бритпопа.
Със съзряването на бритпопа се появява умора и депресия. Албумът "This Is Hardcore" на "Пълп" от 1998 г. е за кризата в средата на живота и неизбежността на смъртта. Едноименният албум на "Блър" от 1997 г. е по-скоро насочен към американската публика. "Be Here Now" на "Оейзис", по думите на Ноел Галахър, звучи като от "група надрусани в студиото, на които не им пука". Феновете искат нещо различно.
След това се появяват "Спайс гърлс", Роби Уилямс, "Колдплей".
