Възобновен след скорошното драматично пристигане на около 12 хил. мигранти на италианския остров Лампедуза, дебатът за имиграцията в Европа отново тръгва в грешна посока. Той вече осигурява мощно гориво за крайнодесните партии преди изборите за Европейски парламент следващия юни, пише за Financial Times колумнистката на Le Monde Силви Кауфман.
Папа Франциск съзнателно се включи в този разговор, когато посети Марсилия наскоро. Неговият фокус беше Средиземноморието, където са загинали най-малко 28 хил. души, откакто за пръв път отиде на Лампедуза преди 10 години. Тогава той остро осъди това, което нарече „глобализация на безразличието“. Ситуацията не се е променила много оттогава. Спасяването на мигранти в морето, според него, е „цивилизационно задължение“.
Марин льо Пен, лидер на крайнодясната партия „Национален сбор“ във Франция, твърди, че няма проблем с езика на папата, въпреки че призна, че неговият предшественик Бенедикт XVI, „който се застъпваше за защита на границите“, ѝ е харесвал повече. Човекът, с когото Льо Пен кръстосва шпага, е италианската премиерка Джорджа Мелони, която се обърна към ЕС за помощ. Тя не знае ли, че ЕС е „имиграционно настроен“, попита Льо Пен по френското обществено радио? Най-малкото съперникът на Мелони от крайнодесния спектър, Матео Салвини, имаше, според Льо Пен, правилния подход: наложи пълна блокада и връщаше лодките там, откъдето са дошли.
И така спорът продължава да бушува, изправяйки одързостената крайна десница срещу смутени дясноцентристки или лявоцентристки политици, които не могат да намерят политическото пространство за рационален дебат по такъв експлозивен въпрос. Тъй като пактът на Европейската комисия за миграцията все още е в безтегловност, ситуацията в Лампедуза съживи напрежението между държавите членки, включително Германия и Италия, относно разселването на търсещите убежище. В Полша, две седмици след решаващи избори, лидерът на управляващата партия "Право и справедливост" Ярослав Качински не можеше да се надява на по-добра възможност да обедини своите избиратели срещу "нашествието" на мигранти, което проевропейската опозиция, твърди той, не би могла да предотврати.
Осъзнавайки този тънък лед, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен се втурна към Лампедуза, за да покаже подкрепа за Мелони. Само два месеца по-рано и двете лидерки, заедно с холандския премиер Марк Рюте, бяха отишли в Тунис, за да осигурят споразумение, според което северноафриканската държава трябваше да получи първи транш от 105 милиона евро в замяна на ограничаване на нелегалната емиграция. Това е стратегията, която бившата германска канцлерка Ангела Меркел приложи с Турция през 2016 г. по време на по-ранна бежанска криза. Но този път не се получи. Безпрепятственото отплаване на около 200 лодки, натоварени с мигранти, в рамките на два дни в посока Лампедуза, поставя под съмнение добросъвестността на тунизийския режим.
Моментът е неудачен. Такива спешни мерки и краткосрочни предложения, предизвикани от чувството на паника сред политиците, засенчват сериозния и незаменим дебат, който най-накрая се оформи относно връзката между имиграцията, заетостта и демографията в Европа.
Това е структурен проблем. Фактите, документирани от статистиката, са на разположение на всички: миграцията, която непрекъснато нараства от 2000 г. насам, е глобално явление, което няма да бъде спряно. То не се ограничава само до Европа. В САЩ незаконното преминаване на границата се е увеличило четирикратно, откакто Джо Байдън стана президент; най-големите движения на население всъщност се случват в Азия и Африка.
Междувременно Европа преживява демографски спад, който е дългосрочна тенденция. Със застаряващото население нейният икономически растеж е възпрепятстван от недостига на работна ръка. Повечето икономисти разбират, че растежът може да бъде подхранен само чрез повишаване на производителността или имиграция.
Така че вместо да се опитваме да блокираме имиграцията, пише авторката, разумен подход е тя да се регулира и организира. С почти 2 милиона свободни работни места и намаляваща раждаемост, управляващата коалиция в Германия от социалдемократи, зелени и либерали се ангажира с проактивна програма за трудова имиграция по подобие на канадския модел. Но тя среща съпротивата на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия", която отново е във възход.
Франция, която се радва на по-висок коефициент на раждаемост от европейските си партньори, се чувства по-малко под натиск. Това е грешка, твърдят експертите: темпът на демографския ѝ спад може да е по-бавен, но тенденцията е същата. Законопроект, представен от правителството преди почти година, има за цел както да легализира работниците без документи, наети в сектори с трудни за запълване работни места, така и да увеличи депортирането на лицата с отказано убежище. Дори това е толкова разделително, че все още не е внесено в парламента за обсъждане. За съжаление, чакането на следващата вълна към Лампедуза само ще влоши нещата.
