Муххаммед е само Пратеник,преди когото отминаха пратениците.Нима ако бе умрял или бе убит,щяхте да се отвърнете?А който се отвърне,той не ще навреди на Аллах с нищо.Аллах ще въздаде на признателните./Коран,3:144/

   Според известния социолог Макс Вебер харизмата е в основата на успеха на духовните водачи. Пророкът на исляма Мохамед е безспорно харизматична личност,  чиято дарба на проповедник и войн го извежда днес в числото на най-популярните личности на планетата.  Ето какво пише за религията и харизмата в нея Макс Вебер:Харизмата е дарба,която човек притежава по природа или я придобива посредством извън всекидневни средства. /1/.В своя труд „Социология на религията” Вебер посочва ролята на човека за величието на Бога:Определена концепция за Божеството,зависи както от  магическата практика на духовния водач,така и от привързаността към божеството от светската власт./2/

   Според съвременните ислямски богослови Пророкът Мохамед е най-неразбраната на Запад реалност в ислямския космос.Те смятат,че повече от хилядолетие Пратеникът на Аллах е бил оклеветяван като ренегат ,измамник и дори Антихрист.Едва в XX век се появяват на европейски езици безпристрастни отзиви за него./3/ Хусайин Сайид Наср подчертава,че християнската цивилизация векове е сравнявала Мохамед с Исус Христос,като е сочила,че Пратеника е заемал същото място в исляма,както Сина Божи в християнството.Затова и ислямът бил наричан мохамеданство,название омразно за мюсюлманите.Дори днес ширещото се на Запад неразбиране на Пророка остава главна пречка за взаимното разбирателство,подчертава ислямския богослов/4/

  Образът на Пророка Мохамед е митологизиран в мюсюлманската традиция като Вестител на Божието слово ,като основоположник на халифата.Актуалното ядро на мюсюлманските представи за Мохамед съставляват неговата дейност като религиозен проповедник,отхвърлил езическите вярвания и противопоставил им учение за единния и всемогъщ бог.В Корана Мохамед е представен като „Посланик” на Аллах и негов Пророк,последния от пророците ,които по- рано Всевишния е проводил на хората. Както и предишните пророци Мохамед е обикновен смъртен, ”Благовестител”,избран от Аллах да донесе на хората истината: ”Кажи (о,Муххамед)”Аз съм само човек като вас.Разкрито ми бе,че вашия Бог е единствения Бог.Затова към него се обръщайте и го молете за опрощение…”/Коран,41:6/.

  Мохамед се отличава от предхождащите го пророци,за които се споменава в Корана.Според свещената книга на мюсюлманите,той е последният.Предава истина от последна инстанция,затова е и наречен „Печат на пророците”/5/

  Един от безспорните авторитети,като биограф на Мохамед, Пол Ашар свързва раждането на Пророка с редица чудеса.Според Ашар Пратеникът се е родил в Мека в понеделник,20 април 571 год от Р.Хр.,хиляда години след Буда. В нощта, в която се ражда Мохамед се случват чудеса:река Самавах в Сирия , която била пресъхнала преди хиляда години, излязла от коритото си и заляла околността. В Персия свещеният огън, пазен от маговете, които са го поддържали хиляда години, изгаснал. Езерото Ктезифон пресъхнало и др./6/По принцип Коранът отхвърля чудесата като способ за потвърждаване на истинността на определена пророческа мисия,но не и на тези,свързани с Пратеника Мохамед. Главното чудо в исляма се явява самия Коран. Намеци за чудеса присъстват в живота на Мохамед и са отразени в кораническите текстове.

  Мюсюлманската митология вменява на Мохамед отдаденост на исляма още от самото раждане. Първото му действие след като видял бял свят било ,да коленичи,да вдигне очи към небето и да извика „Аллах Акбар!”/Бог е велик!/.”Има само един Бог и аз съм неговия пратеник”.Според Пол Ашар, Мохамед се родил обрязан и със завързан пъп т.е запазен от първия грях и от похотта,както е роден Исус./7/

  Мюсюлманската митологична традицията сочи,че Мохамед е потомък на Измаил,син на Авраам и Агар.Между него и Аднан са се родили и измрели двадесет и едно поколения,а между Аднан и Измаил-девет./8/

  Ислямските богослови, пишещи житието на Мохамед ,подчертават, че то е най-истинното, за разлика от „преиначените” в Стария завет и Новия завет  жития на предхождащите го пророци. Д-р Мустафа ес- Сабаи отбелязва в написаната от него биография:”Това е най-истинното житие, свидетелстващо за земния път на един пратеник на Аллах,на един велик реформатор. Житието на Пратеника на Аллах е достигнало до нас по най-истинните  и по най-достоверни пътища, на които се опира научното познание.”/9/

  Ислямската традиция изгражда житието на Пророка Мохамед ,ползвайки  няколко основни източника: Коранът, Суната  /Хадисите б.а./, арабската поезия от времето на Пратеника, книги посветени на него.

  За да се разбере сърцето на исляма е от особена важност да се оцени значението на Пророка за традиционните мюсюлмани, а не за модернистите.В Корана е фиксирано:”Пратеника на Бога е прекрасен образец за вас-за всеки , който се надява на бога и на Сетния ден, и често споменава Бога”/Коран,33:21/

  Мохамед получил първите стихове на откровението, когато навършил 40 години, признават съвременните  ислямски богослови. Това става докато се молел в пещерата ал-Хира край Мека. С първите стихове дошъл при него архангел Гавраил/Джебраил ар./, твърди ислямската митологична традиция.

  Според сунитската ортодоксална литература първи възприели откровенията и посланията на Аллах съпругата на Мохамед Хатиджа и старият му приятел Абу Бекр.Според  шиитите това направил неговия братовчед,а по късно и зет Али  абу Талиб.

 За мюсюлманите Пророкът Мохамед се докоснал до Божието присъствие, достигнал скритата тайна на Аллах, разкрита само нему във възвисяването му в нощта  Мирадж. Тогава според ислямската митология Пратеникът бил отведен от архангел Гавраил на „нощно пътешествие” от Мека в Йерусалим на свръхестествения кон ал Бурак. Той бил разведен из всички небеса, там където днес е Скалния храм. В най-възвишено състояние Мохамед получил Откровението. Затова и Йерусалим бил първата кибла/посока б.а./ към която се обръщали за молитва,по подобие на християните правоверните мюсюлмани./10/

  След смъртта на любимата си съпруга Хатиджа и на покровителя му и негов чичо  Абу Талиб , Мохамед решил да напусне Мека, където бил подложен на подигравки и оскърбления. За свой нов дом той избрал Медина,където арабите имали нужда от обединител с ново свещено писание, което да противопоставят на мощните евреи и тяхната Тора. През 621 г.влиятелните родове в Медина подписали споразумение с Пророка,със следните клаузи: ”Да не присъединявате към Бога други божества; да не крадете; да не прелюбодействате, да не убивате вашите деца, да не клеветите; да не отказвате да правите благодеяние. Ако изпълните това,раят ще бъде за вас, ако пренебрегнете нещо, вашата съдба ще бъде в ръцете на Бога, който ще ви накаже или ще ви прости според своята воля”./11/

  Политеистите/многобожници б.а./,врагове на Мохамед в Мека решили да го убият.Опитът за убийство пропаднал.Според сунитската традиция с жест на заклинание Пророкът хвърлил шепа пръст от прага на къщата си и ослепил заговорниците/Коран,36:9/.  Шиитските богослови от своя страна твърдят, че в леглото на Мохамед ,легнал неговия братовчед Али ибн Абу Талиб. Той прикрил бягството на Пророка от Мека и спасил живота му/12/.

  В Медина Мохамед реорганизирал из основи живота на общината. Той сложил край на междуродовите и междуплеменни дрязги, издигайки свещения за мюсюлманите принцип на единство обединени в umma. Именно Уммата била в основата на военните му успехи срещу еврейските племена от оазиса Ятриб  и политеистите от Мека. Офанзивата срещу евреите започнала с изоставянето на киблата спрямо Йерусалим и в обръщането за молитва към Мека.

 Мека разполагала с цяла система от съюзи и защита от племената,  чийто търговски кервани минавали през нея. Мохамед разбил тази система преди пристъпи към покоряването на града.  На 10 Рамадан от Девета година по Хиджра/декември 630 г.от Р.Хр./Пророкът договорил мирното влизане в Мека.Той веднага отишъл в Каабата,където изпълнил седемте ритуални обръщения, качен върху камилата си. Той заповядал да бъдат унищожени идолите и стенописите с изключение на този,където Дева Мария държала Исус Христос на коленете си./13/

 Успехът в Мека повишил интересът към Мохамед в Арабския полуостров и неговия авторитет сред арабите.В него те виждали обединителят. В Мека пристигали все повече делегации, сключващи споразумения с Пророка. В общи линии бъдещото обединение на арабите около халифите било набелязано, но първите приемници на Мохамед трябвало много да се потрудят за да го реализират./14/

  Днес 14 века след мисията на Мохамед, ние нямаме запазено автентично негово изображение. Самия Пророк винаги се е обявявал срещу идолите и иконите. Ортодоксалният ислям отхвърля изобразяването на Пророка и неговото Свето семейство. Гносеологическото разделение на възприемането на света на два взаимосвързани плана в исляма-скритото /батин ар./ и явно/захир ар./се отразява и върху изображенията на Семейството на Пророка. В исляма се утвърждава тъканото покритие ,на различни предмети и лица на хора. Такова тъкано покритие  е кисва на Каабето,завесите на лицата на Пророка и светите мъже,женското покривало в бита и др. Дори въздигането на Мохамед в нощта Мирадж на коня ал Бурак е представено без неговия лик. За разлика от сунизма,шиизмът е по-либерален.В същност изображенията на Мохамед, които са достигнали до нас са плод на шиитски художници./15/

  Докато Мохамед е безспорен авторитет за мюсюлманите по света,за Европа той представлява заплаха,налагайки една „никому ненужна секта”.

  Ето какво пише Волтер,един от бащите на Просвещението:”Смешно е да се мисли,че хората не са намерили себе си преди появата на Мохамед.Човечеството не се е нуждаело от вярата в Корана.И преди Мохамед светът е бил такъв,какъвто е  сега.Ако мохамеданството е било необходимо на света,то би съществувало навсякъде и от самото сътворение.Давайки на всички  очи,за да виждаме неговото слънце,бог би дарил всички с разум,който да ни разкрие истината на мюсюлманската религия.Така,че тази секта е като променящите се според времето и мястото закони,като модата,като редуващите се мнения на физиците.Следователно мохамеданската секта не е била абсолютно необходима на хората.”/16/

  В наши дни пламенната защитничка на европейските християнски ценности Ориана Фалачи написа:”Чрез идеологически кражби те/ислямските богослови б.а./ поглъщат християнството,представят го с маската на един дегенерат.Те твърдят,че Исус Христос е „пророк на Аллах”.Второкласен пророк,естествено.Много по-незначителен от Мохамед,който се явява 600 години по- късно и започва всичко отначало-разговаря с Архангел Гавраил и уви,написва Корана.”/17/

  Западната цивилизация отива още по-далеч.Датски карикатурист публикува карикатури на Пророка,предизвикали вълна от възмущение в ислямския свят. Те намират място и в популярното вече френско списание „Шарли Абдо”. Оксидентализмът на Ориента става морално мотивиран/18/.Заплахите към карикатуристите растат.При съмнителни обстоятелства загива 75-годишният Ларс Вилкс,шведският художник, който през 2007 г. нарисува в карикатура пророка Мохамед с тяло на куче и оттогава живееше под полицейска охрана.Той е получавал десетки заплахи за живота заради карикатурата си.Разбира се има и друга линия на поведение:След възникналата дипломатическа криза, породена от появилите се карикатури на пророка Мохамед в датския печат, главният редактор на изданието, което ги публикува - Карстен Юсте - предложи извинението си.

Не остава назад в негативизма си към Мохамед и православния свят.Руският свещеник Даниил Сисоев подема кампания срещу исляма и Мохамед.От позициите на традиционното православно сравнително богословие прави критичен разбор на ислямското вероучение,а също и анализира богословските и мистични аспекти на живота и дейността на Пратеника Мохамед. ”Как може техния бог да бъде оценен обективно?Говорейки обективно,това е някакъв идол, създаден от ума на Мохамед. Т.е. Аллах,такъв,какъвто е описан в Корана не съществува, това е някаква изопачена карикатура на истинния Бог,която е възникнала в ума на Мохамед под въздействието на зла сила.”/19/.За тези си думи през 2009 г. свещеник Даниил Сисоев заплаща с живота си.

Георги Кулов  Председател на УС на сдружение "Балкански форум за мир-Кърджали"

Цитирана литература:

 1.Вебер М.,Социология на религията.,С.,1992 г.,с.,344

 2.Вебер М.,цит.съч.,с.346

  3.Наср,Сайид Хусайин,Сърцето на исляма.,С.,2010,с.,31

  4.Наср, Сайид Хусайин,цит.съч.,с.31

  5.Мифы народов мира,т.2,с.,189

  6.Ашар Пол,Мохамед.,С.,1992,с.,11

  7.Ашар Пол.,цит.съч.,с.,13

  8.Пак там.с,11

   9. Ес-Сабаи,Мустафа.,Житието на Пратеника Мухаммед, С.,2019,с.,19

  10.Наср,Сайид Хусайин,Сърцето на исляма,с.,34-35

  11.Фахд, Туфик,Раждането на исляма.,История на религиите.,т.V,С.,1996,с.,273

  12.Компани,Фазлуллах.,Имам Али.,1997,с.,32

  13.Фахд,Туфик,цит.съч.,с.289

  14.Пак там.,стр.291-292

   15.Шукуров,Шариф.,Об изображениях пророка Мухаммад и проблеме сокрытия Лика в средновековном культуре ислама.В Сб.Суфизм в контексте мусулманской культуры.,Москва,1989,252-267

  16.Волтер,Франсоа,Философски речник.,Варна,1982,с.,310-311

  17.Фалачи ,Ориана,Силата на разума.,С.,2008.,с.129

  18.Бурума Йън и Авишай Маргалит.,Оксидентализмът.,С.,2006;

Саид, Едуард.,Ориентализмът.,С.,1999

  19.Сисоев,Даниил,Ислямът.Православният възглед.С.,2015,с.,19