Ина Вескова е израснала в гр.Хасково. Тя е адвокат с дългогодишна практика в гражданското и административното право. Лектор по „Основи на правото“ и „Търговско право“ в Българо-американския колеж „Иком интелект“. 

Професионалната й визитна картичка включва множество спечелени дела за домашно насилие. През последните години е сред професионалистите, които са поели защитата на ощетени от т.нар. „параграф 4“-реституционната процедура, започнала през 1992 г. и продължила 30 години. В резултат на тази административна процедура в  ж.р..“Куба-1“, ж.р..“Кенана“, ж.р.“Халилово-юг“, ж.р.“Каменец“, ж.р. „Орфей“, ж.р „Изгрев“ в Хасково има дублирана собственост на граждани.

Ина Вескова е заместник-председател на общински съвет на БСП-Хасково. Кандидат за общински съветник, издигнат от КП “БСП за България“ с номер 1, преференция 103.

Г-жо Вескова, от  2020 година  сте заместник-председател на общинската структура на БСП в Хасково, защо решихте да се включите в местната политика с кандидатурата си в листата за общински съветници?

Днешният модел на управление в община Хасково не ми остави друг избор. Смятам, че може да се работи за положителна промяна. В община Хасково има проблеми, които са видими за всички нас. Считам, че мога да се намеся адекватно в изграждането на местни политики за решаването им и затова прецених, че  следва да поема отговорност, кандидатирайки се за общински съветник.

Може и да не съм била част от местния парламент през последните четири години, но  и извън него съм припознала важните за града теми, които приех и като лични каузи за работа. С екипа на БСП, включително и съветниците, спечелихме няколко важни битки: по отношение на незаконосъобразната ТБО, сезирахме прокуратурата срещу завишената цена на водата, в резултат на което тя бе намалена с 52 ст., поставихме въпроса на брифинг и информирахме обществеността  относно проведена обществена поръчка за закупуване на горива от Общинска администрация, вследствие на което стойността на поръчката  бе намалена с 600 000 лв.

Но сега вече като кандидат, откъде според Вас трябва да започне разговора за Хасково?

От човека. Този разговор трябва да започне от долу нагоре. Убедена съм, че местните политики трябва да бъдат изграждани така, че да покриват най-напред най-осезаемите нужди на хората-„на моята улица“,  „ в моя квартал“, „в моята общност“. Затова те трябва да имат възможност да изкажат необходимостите си на глас, да бъдат чути, да имат достъп да участват в създаването на плана за развитие на града-такъв, какъвто го искат в настоящето и какъвто го виждат в бъдещето. Да, може и да направим много детски площадки и паркове, басейни, може да ремонтираме детските градини, но какво от това, ако те остават празни. Затова аз започвам разговора от усилията, които трябва да бъдат положени за задържането на младите хора в Хасково и връщането на други, които са напуснали своя град поради икономически причини и в търсене на по-добро бъдеще за семействата си. А това няма как да се случи само с откриване на вериги от магазини. Трябва сериозна работа, за да се „съживи“ икономиката в нашата община чрез подпомагане условията за правене на малък и среден бизнес, какъвто е и всъщност икономическият профил на региона, но за привличане на нови инвестиции в производството, което пък да доведе до повишаване доходите на населението. Младите хора търсят достъп до продължаващо образование за получаване на по-добра квалификация, но и повече възможности за социални контакти, повече развлечения. Трябва да създадем условия на всеки млад човек, на всяко младо семейство да намери смисъл да остане в този град и тук да се развива.

Това ли е  личната Ви мотивация за влизане в местната политика, имате ли кауза, с която заставате пред избирателите?

Аз тръгвам в този разговор с личния си пример. Относно каузата- тя не е една. Като адвокат не съм спирала да работя по темата „насилие“. Една от каузите ми е „превенция против насилието“.  Считам, че по този въпрос следва да положим всички усилия, трябва да стигнем до всеки един подрастващ. Като адвокат, занимаващ се с насилието, ми прави впечатление, че единствено по Европейски проекти се влиза в училищата, за да се говори за насилие. Обществото ни  трябва да се научи като начало да го разпознава, а децата ни следва да научим да му се противопоставят, нещо повече-да проявяват нетърпимост към всяка форма на насилие-у дома, в училище, на улицата.  Убедена съм, че някои ще кажат, че това е национален проблем и това е така, но считам, че на местно ниво също има какво да се направи. Ние сме тук-в нашия град  „на терен“, следва да подкрепяме жертвите на насилие в нашата община. Затова една от важните теми на разговор за мен разработването от Община Хасково на „Програма за превенция срещу насилието и подкрепа на жертвите от насилие“.  Не става въпрос просто да разпишем поредния постолат. Общината следва да създаде механизъм за превенция и екип от юристи, социални работници и психолози, които да консултират жертвите на насилие. Същите тези екипи следва да посещават  училищата регулярно и да запознават с темата подрастващите. Община Хасково следва да осигури общински жилища за временно настаняване на жертви от насилие, които не могат да намерят подкрепа от близки и роднини,  но въпреки това да се чувстват защитени от цялото общество. Когато една жертва напусне общия дом в резултат на насилие отнема технологично време докато насилника бъде изваден от дома им. Към момента  с този проблем се борят единствено неправителствените организации.

Като своя кауза разпознавам и търсенето на решение на въпроси по т.нар. „параграф 4“. Това е един нерешен проблем , стоящ пред гражданите на Хасково вече 30 години.  Едно абсолютно безхаберие от страна на Община Хасково и преди това Областната администрация, което вече повлече лавина от дела за спор за собственост.  

Действително, един от големите проблеми, който буквално като бомба избухна през последните години като нерешен, е този по възстановяването на земите по П4. Знаем, че единствено в Хасково и Варна тази тема е останала нерешена, до какво води тази нехайност за собствениците?

През 1992 г. е започнала реституционната процедура с подаване на заявления пред ОСЗ - Хасково, като през 1998 г. има произнасяне по заявленията и наследниците са се сдобили с Решения за признаване и възстановяване правото на собственост. С решенията на възстановените имоти не са посочени граници, като тази индивидуализация е отложена с изготвяне на помощен план и план за новообразуваните имоти /ПНИ/. Изготвянето на тези планове е зависило изцяло от държавни и общински органи, като за сравнение с други области, процедурата тук се е забавила прекалено дълго и е продължила 30 години. През всичките тези години съвсем легално и по законоустановения ред, гражданите са придобивали тези имоти, снабдени са със строителни разрешения и са реализирали строежи на стойност стотици хиляди левове, както и през годините имотите са били предмет на разпоредителни сделки. През 2019 г. тези имоти се нанасят в плана за новообразувани имоти на наследниците на лицата заявили реституционните претенции. ПНИ е обнародван в ДВ, съгласно изискванията на ЗСПЗЗ и едва след влизането му в сила е бил разгласен по медиите. В следствие на продължителното бездействието за изготвяне на ПНИ и поради липсата на своевременно осведомяване на гражданите на Хасково за изготвянето му през 2019 г., последните са били поставени в положение да пропуснат сроковете за обжалване. Цялата процедура е извършена без да й е давано много оповестяване от тогава действащия кмет на община Хасково и бивш областен управител на Хасково. Към настоящия момент не се издават и строителни разрешения, не се извършват прехвърлителни сделки на хиляди имоти в тези местности. Вече започнаха, но и предстои хиляди дела за спорове за собственост да залеят съдилищата. Половината от гражданите на Хасково притежават собственост в тези местности.

От друга страна и наследниците, на които се възстановяват тези земи, са ощетени. Тридесет години са чакали да им бъдат възстановени имотите, сами може да предположите как се чувстват.

И в момента им възстановяват имоти, в които има направени подобрения за стотици хиляди левове. Дори и да водят съдебни битки и съдът да ги признае за собственици, то те ще дължат паричната равностойност на тези подобрения. А паричната равностойност може да е по-висока от стойността на земята.

За земите, които не са подлежали на възстановяване, през 1997 г. е дадено право на „ползвателите“ да заплатят на наследниците, през сметка на община Хасково, имотите, които са им предоставени за ползване. Парите са постъпили по сметка на община Хасково. До момента сумите не са изплатени и предстои да им се изплатят в деноминирани левове. Ако трябва да го обобщя: ако ползвател е заплатил 85 000 лв. за имот, в момента община Хасково ще плати 85 лв на неговите наследници.

И всъщност гражданите на Хасково са пострадали от неграмотността и безхаберието в управлението на двама от сегашните кандидати за кмет.  Делата за собственост ще са многобройни –това са пет квартала на град Хасково!

Какво считате, че може да се реши по тези въпроси от Общинския съвет като местен законодателен орган, за да се помогне за разплитане на ситуациите?

За жалост това не е във функциите на Общинския съвет. Този проблем няма как да се реши без съдействието на държавата. Чух, че един от кандидатите  за кмет на община Хасково е заявил, че ще реши проблема, като назначи комисия. Не разбирам защо не я назначи по времето, когато управляваше!?  То и в момента има такава комисия, но проблемите стоят нерешени. Всички знаем, че когато не искаш да решиш един проблем назначаваш комисия. Моето мнение е, че без законодателни промени и с помощ от държавата  няма да се реши този проблем. Считам, че е справедливо хората, които са собственици и са си в имотите, да си останат в тях, а наследниците да бъдат обезщетени по пазарни цени. И тук е ролята на Общинския съвет и Кмета да застанат зад техните интереси и да потърсят помощ от държавата.

Купуването и продаването на гласове са престъпления!