Халед Мешаал, Исмаил Хания, Гази Хамад, Муса Абу Марзук - общото между повечето международно известни лица в "Хамас" е, че не се намират в Газа, а например в Доха, (поне доскоро) в Истанбул или Бейрут.

Яхия Синуар, лидерът на групата в ивицата, която тя контролираше от 2007 г., най-вероятно е сред изключенията.

Премиерът на Израел го нарича "малкия Хитлер", други казват, че е "касапин", министърът на отбраната - че се крие в бункер, изолиран. Армията се зарича да го унищожи; и отпреди атаката е в списъка ѝ заради планиране на убийства на израелци (и палестинци), а с годините се оказа на първо място.

Такива обещания обаче се дават от години. За неуспеха им напомни изненадващата атака на ислямисткото движение срещу Израел на 7 октомври. През май 2021 г. армията бомбардира дома на Синуар при предишния конфликт с "Хамас". Две години и половина по-късно той бе единият от двамата, взели решението Израел да бъде нападнат.

Всъщност Синуар веднъж бе в ръцете на Израел. Там според достъпната информация добре е опознал "врага", който го смяташе за безопасен, докато четеше вестници на иврит в затвора.

Фалшивата промяна

Синуар заема поста от 2017 г. и корените му са във военното крило на групировката. След почти четвърт век в затвора обаче, в началото на миналото десетилетие се озовава в политическото.

Наследявайки Халед Мешаал, той положи усилия "Хамас" да покаже, че е готова и да работи с Египет (като не изключи дистанциране от "Мюсюлмански братя"), и да избягва говорене за нова война с Израел след предишната през 2014 г. По това време говореше на Израел - и света, че палестинците "предпочитат да получат правата си с мирни средства", но имат право и на съпротива.

Месец след идването му на власт се появи нов идеологически документ, който създаваше впечатлението, че организацията ще приеме (дори само като "временно") съществуването на Израел, макар и без да го признава. "Хамас" трябваше да се представи за по-умерена и да спре да говори за "свещена война".

Атаката срещу Израел на 7 октомври разби това усещане на пух и прах. Още в първите дни на израелските бомбардировки след нея израелската армия започна да разпространява познатите клипове с информация за него - "враг на Израел", противник на отношенията с държавата, призоваващ за жестоко нападение. За Израел той стои зад убийствата на "хиляди невинни" . В цитирания клип присъства следният откъс от негови коментари (оригиналът е от среща с медиите през 2017 г.):

Всеки от тях ще вземе нож, за да намушка израелец, да вземе колата му, за да мине през някой от тях или да хвърли коктейл "Молотов", който да изгори сърцата им.
Яхия Синуар, лидер на "Хамас" в Газа

В това и други послания израелската армия го нарича Касапина от Хан Юнис. Именно там, в Южна Газа, е роден Синуар през 1962 г. Семейството му е от Ашкелон, но го напуска със създаването на Израел през 1948 г. Израел овладява Газа през Шестдневната война, когато той е дете, и я окупира.

Учи арабска филология в Ислямския университет в Газа. Това висше учебно заведение е основано няколко години преди той да влезе в него от мъже, съосновали "Хамас" през 1987 г. С един от тях, шейх Ахмед Ясин, Синуар се сближава особено.

На 20 години е и първият арест на Синуар (осъден е на шест месеца за подривна дейност срещу Израел). Следващият е през 1985 г.; след него той оглавява звено за сигурност, "Маджд", което търси израелски шпиони сред палестинците в Газа и което след официалното основаване на "Хамас" две години по-късно става важно ядро. Известен е с безмилостна разправа с политически противници. Става и един от хората, помогнали за трансформацията на "Хамас" от религиозна организация във въоръжена групировка със собствено военно крило в годините на Първата интифада (въстание) в края на осемдесетте.

Опознай врага

Израел дълго опитва да работи със Синуар и да го примамва в затвора. Еврейската държава разполага с много време за целта, след като през 1988 г. го залавя след участието му в отвличането на двама израелски военни.

"Ал Арабия" пише, че докато е в затвора, израелски лекари го оперират, за да извадят тумор от мозъка му.

От четири доживотни присъди, които получава, излежава само 22 години; през 2011-а е сред разменените 1027 души срещу израелския военен Гилад Шалит, държан от "Хамас" пет години.

За този почти четвърт век Синуар научава добре иврит, често чете израелски вестници в желание да разбере добре "врага". Запознава се с идеите на държавници като Менахем Бегин и Ицхак Рабин. По-късно ще каже, че той и съмишлениците му превърнали затвора в светилище на вярата и академия за "изучаване" на израелците.
В интервю като затворник, преди да бъде освободен, заявява, попитан какво мисли за нуждата от примирие с евреите: "Знаем, че Израел седи върху 200 ядрени бойни глави и че има развити въздушни оръжия и най-голям офанзивен капацитет в региона. Знаем, че не можем да унищожим Държавата Израел и мисля, че позицията ни е да поддържаме всичко, което може да доведе до успокояване в региона."

"В края на краищата, ако стигнем до примирие, независимо дали е кратко или дълго, ще го уважаваме", казва пред израелския журналист, обсъжда свободно негови въпроси, като например има ли смисъл "Хамас" да има военно крило и докато е политическа партия в парламента (печели изборите в Палестинската власт през 2006 г.), да взривява автобуси.

По това време Израел според експерта по палестински въпроси Михаел Милщайн смятал, че Синуар вече не е заплаха, не иска да се сражава и може би ще се посвети на това да пише мемоарите си. "Не искам повече войни", каза лидерът за италианския "Ла Република" през 2018 г.

"Харизматичен, потаен и манипулативен"

Когато Синуар излиза от затвора, обстоятелствата за "Хамас" в Газа са се променили. Израел още е окупатор на Газа според ООН, тъй като налага блокада, но вече няма полицаи и военни в ивицата, тъй като се е изтеглил през 2005 г. А "Хамас" вече държи властта; именно заради това е и израелската блокада.

Като част от политическото бюро продължава работата си по изобличаване на шпиони и сътрудници на израелците, но и на "вражески" палестински групи. Избран да наследи Хания, казва пред чужди журналисти, че половината му живот, прекаран в израелски затвори, е по-лесен от този в блокадата; синът му научил първо думите "мама", "татко" и "дрон".

Бившият майор от израелската армия и преподавател в "Кингс колидж Лондон" Арон Брегман го нарича мълчалив и "естествен лидер... харизматичен, потаен и манипулативен". Смята, че той е разбрал израелците по-добре, отколкото те - него, затова му е било лесно да ги изиграе и свари неподготвени на 7 октомври.

Цяла Газа е терористична база. Синуар се крие в бункера си, изолиран от обкръжението.
Йоав Галант, министър на отбраната на Израел

Зад настояването на "Хамас" за освобождаване на палестински затворници срещу израелските (и чужди) заложници вероятно стои собственият му опит като затворник на Израел, но и обещанието му да работи за целта, когато за пръв път бе избран през 2017 г.

Втвърдяване

Изявите му, откакто е лидер, сочат и че му се налага да балансира между образа на "Хамас" навън и противопоставянията вътре в организацията, в която дълги години имаше различни крила. Лидерът на бригадите "Ал Касам" Мохамед Дейф, планирал с него атаката, е смятан за един от твърдолинейните представители и мненията са разнопосочни: някои наблюдатели виждат в него предпочитания за дипломация и сътрудничество с Израел, други - дезинформационна кампания за "заблуда на врага".

Катарската телевизия "Ал Джазира" цитира израелска информация, според която Синуар се сближава с Дейф, след като излиза от затвора.

Според "Ал Арабия" "Хамас" втвърдява позициите си срещу Израел с избора му, особено като се има предвид, че според израелското разузнаване той е мост между политическото и военното крило. Радио "Франс ентернасионал", обратно, го нарече архитект на споменатите в началото преговори с Кайро, а и на опита за помиряване с "Фатах", организацията, която контролира Палестинската власт.

Каквато и да е истината, по негово време "Хамас" премина през един конфликт с Израел, в който се съгласи да деескалира (но който я направи най-предпочитана политическа сила за палестинците), и през лавиране в отношенията с еврейската държава, когато например не се намеси, за да помогне на "Ислямски джихад" срещу нея. Две години се въздържаше от всякава операция срещу Израел.

Същевременно "Ал Арабия" го нарича "мозъка на нападението от 7 октомври". Събеседник на "Ройтерс", близък до "Хамас", казва, че Синуар взел решението за атаката заедно с Дейф (също наричан "мозъка" в първите дни), но било ясно кой е архитектът. "Има две глави, но един мозък."