За по-малко от час среща президент и премиер успяха да се договорят и постигнат съгласие по иначе спорни въпроси – държавният глава ще наложи вето върху два закона, приети с гласовете на ГЕРБ, а министър-председателят обеща те да бъдат променени така, както желае “Дондуков” 2. За сговорчивостта, оказа се, си има и причина. Макар да го обяви като шега към “колегите от ГЕРБ”, Бойко Борисов каза в прав текст: “Не съжалявайте, може утре ние да имаме президентската институция, така че не бива да се орязват правомощията, ако това е била целта”. Веднага след това Георги Първанов уточни, че този въпрос не е бил обсъждан.
Президентът е недоволен от текстове в Закона за отбраната и въоръжените сили и Закона за събранията, митингите и шествията на гражданите и затова ще се възползва от правото си да им наложи отлагателно вето и да ги върне в пленарна зала.
По първия закон възражението на Георги Първанов е свързано с ограничените правомощия на държавния глава като върховен главнокомандващ и по-специално релацията на върховния главнокомандващ и началник на отбраната, която в последния вариант на закона отпаднала. “Договорихме се с министър-председателя, той обяви разбиране и този текст ще бъде възстановен”, обясни Първанов.
На депутатите ще им се наложи да се поправят и по въпроса за изплащане на обезщетения при освобождаване на военнослужещи. Досега те получаваха парите накуп не по-късно от 45 дни след отстраняване от служба. Промяната в новия закон предвиждаше разсрочване при изплащането и бе яростно защитавана от тогавашния военен министър Николай Младенов и депутатите от мнозинството. Според Младенов била създадена ситуация, в която е невъзможно изплащането на тези обезщетения, заради източването на ведомството, което и до този момент е забавяло тези изплащания. Новият начин щял да даде възможност да се планират разходите на ведомството, а военните да имат сигурност при получаването на полагащото им се. “Аз смятам, че срокът трябва да се запази, тъй като особено в условията на криза, да оставим тези хора на оперативната възможност на министерството да определя кога и как да изплаща тези обезщетения, означава да обречем хора, които цял живот са посветили на военната професия”, разби на пух и прах нововъведението Георги Първанов.
Той настоя да се промени и забраната военните да могат да закупят жилището, в което живеят след 15 години служба. Депутатите от ГЕРБ настояваха, че досега съществуващата привилегия превръщала Министерство на отбраната в министерство със социални функции, МО не било толкова богато, особено пък в условията на криза.
Премиерът не само се нави да въздейства да се приемат исканите промени, но дори предложи нови – около названието на длъжността, доскоро известна като началник на Генералния щаб. Оказа се, че го прави и за да не се питат журналистите кой е по-главен – министърът или началникът на отбраната. С уговорката: “Аз съжалявам, че много от дебатите, които минават в парламента, в следствие от интензивната работа на кабинета не винаги съумявам навреме да се включа в тях. Моето мнение е било винаги, че не трябва да се ограничават правомощия в рамките на мандата”, Бойко Борисов уточни: “А и самото мое разбиране е, че “началник на отбраната” като дума, като словосъчетание от думи не отговаря на длъжността и функциите на човека, който ще изпълнява тази функция. Затова се надявам да се приеме и от парламента “началник щаба на отбраната”, за да можем, когато вие сутрин обявявате министър на отбраната и началник на отбраната – кой е по-важен?”
Шефовете на двата национални синдиката – КНСБ и КТ “Подкрепа” Желязко Христов и Константин Тренчев, присъстваха на втората част от разговора – за промените в Закона за събранията, митингите и шествията. При приемането му в пленарна зала депутатите решиха да въведат зона за сигурност около сградите на Народното събрание, Президентството и Министерски съвет и да отнемат възможността протести да се правят току под прозорците на властта. “Пропуснаха” обаче да уточнят точните параметри на тази зона. Днес първите мъже на държавата и синдикалисти поправиха пропуска – те се договориха ограждения да се поставят на минимум 5 м и максимум 20 м от сградата на съответната институция.
Премиерът намира минималното разстояние от 5 м за “абсолютно приемливо” и обясни, че 20-те м касаят президентството. “Защото когато се приемат акредитивни писма, става отпред, и когато има протестиращи, както има такива случаи в миналото, трябва тази зона да се осигури”, поясни Бойко Борисов.
За проявеното разбиране синдикатите бяха компенсирани с отстъпка. Бе прието тяхното настояване – предупреждението за протестна проява да бъде намалено от 72 часа на 48. Разрешенията, както и досега, ще бъдат давани от кметовете.
“Българите не спадат към протестиращите нации. За да протестират, трябва да имат много сериозен проблем. Затова по-добре да се решават проблемите, а не да се търси начин да се потиска изконното желание на хората да изразят несъгласие”, коментира Константин Тренчев.
“Ето така се реализира една от функциите на ветото – възможността да се подобри качеството на отделните законодателни актове”, обобщи президентът, видимо доволен договореното.
