Според някои медии помощите в Германия са толкова високи, че не стимулират търсенето на работа, а точно обратното - карат хората, които получават социални плащания, да не бързат да се трудоустройват. Какви са причините, обяснява "Дойче веле".
Както стана ясно тези дни, германското правителство е допуснало грешки при изчисленията, свързани с финансирането на социалните помощи: парите за изплащане на т. нар. "бюргергелд" (Bürgergeld) изведнъж свършиха. Оказа се, че там има недостиг на 3.25 милиарда евро. В крайна сметка управляващите намериха начин да запълнят "дупката". Но въпросът за причината остава: как се стигна до този финансов дефицит при социалните помощи?
Важно е да се отбележи, че за 2024 година Германия ще отдели 4.8 милиарда евро допълнително за финансирането на системата за социални плащания. Помощите ще бъдат увеличени значително - с около 12%. Най-вече заради високата инфлация. Това решение изисква сериозен ръст на бюджетния дефицит, планиран за следващата година. С други думи: правителството ще трябва да вземе още по-големи заеми.
През следващата година самотните хора без деца вече ще получават не 502 евро месечно, както досега, а 563 евро. В семействата с двама възрастни и деца също има покачване - възрастните ще взимат по 506 евро на човек вместо досегашните 451 евро на месец. А на децата до седем години вече ще се полагат по 357 евро месечно, до 14 години - по 390 евро, а на ненавършилите 18 години - 471 евро.
Защо на Германия ѝ трябват толкова много пари за социални помощи?
Възникналият дефицит и по-нататъшното многомилиардно увеличение на средствата за "бюргергелд" предизвикаха разгорещен политически дебат в страната. Възникна ключовият въпрос: защо правителството на канцлера социалдемократ Олаф Шолц, което толкова се гордееше с тази нова система, заменила недолюбваната "Харц" (Hartz) IV, направи толкова лош разчет?
Министърът на труда Хубертус Хайл от социалдемократите заяви, че за появилия се дефицит има три основни причини. На първо място това са високата инфлация и ръстът в цените на енергоносителите, поради което са нараснали разходите за отопление.
Но второ място идва отсъствието на икономически ръст и дори известен спад на БВП, което затруднява безработните при търсенето на работа.
Но трето място Хайл посочи големия брой украински граждани, които са дошли в Германия, търсейки убежище от войната.
По решение на правителството те получиха не статут на бежанци, а статут на получатели на "бюргергелд", който предполага отпускането на по-големи суми и повече права. На тях например не им е нужно разрешително за работа - те автоматично получават такова право. Правителството предполагаше, че много от украинките - тъй като 80% от пристигналите в трудоспособна възраст са жени - бързо ще си намерят работа след преминаването на съответните езикови курсове. Още повече, че голяма част от тях имат висше образование.
И действително - някои украинки бързо започнаха работа. Само че броят им беше доста по-нисък от очакваното. Това накара министъра на труда да обяви в средата на октомври, че политиката спрямо украинските граждани в трудоспособна възраст ще бъде променена. В бъдеще от тях ще се изисква по-настойчиво да търсят работа и да приемат дори и тази, която не съответства на по-високата им квалификация. "Искаме хората по-бързо да изминават пътя от езиковия курс до работното място и ние ще постигнем тази цел", каза министърът.
Системата не стимулира търсенето на работа?
Дискусията в германските медии в последните дни обаче се върти не толкова около украинците, колкото около самата система на социалните помощи. Според някои помощите са толкова високи, че не стимулират търсенето на работа, а точно обратното - карат хората, които получават социални плащания, да не бързат да се трудоустройват.
Както коментаторите в медиите, така и представители на опозицията отправят именно този вид упреци, настоявайки системата да бъде променена така, че да се създадат повече стимули за трудоустройство. Според вестник "Кьолнер шат-Анцайгер" например основният проблем е в липсата на механизъм, който да гарантира, че работещите на пълно работно време накрая на месеца наистина ще разполагат с повече средства от тези, които разчитат на помощите на държавата. Разликата трябва да е толкова голяма, че даже и тези, чиято работа не е добре платена, изобщо да не се замислят да се прехвърлят на социални помощи, призовава изданието. То отбелязва, че правителството не е отчело този факт при създаването на новата система за социални плащания.
Мигрантите получават значителна част от помощите
"Bürgergeld (в превод: пари за гражданите) все повече се превръщат в пари за мигрантите", твърди от своя страна списание "Фокус". То цитира данни от Федералната агенция по труда, според които през това лято социални помощи са получавали 2.9 милиона германски граждани и 2.6 милиона чужденци, от които 480 хил. украинци.
