Певецът Иван Динев, по-известен с артистичния си псевдоним Устата, показва, че знае как да привлича общественото внимание върху себе си. И го прави доста успешно през тази година. През пролетта той разбуни духовете и предизвика полемика с песента си „Шарени джендъри“. В край на годината изпълнителят, който не обича да държи каквото има да казва зад зъбите си пусна нова песен, която е на път поне да се сдобие с известност колкото „шарената“ песен от пролетта.

Новата се казва „Свободата на словото“ и в нея Устата е засегнал доста от темите, които тровят всекидневието на българина. Като се започне от привържениците на „старото“ – т.е. носталгично настроените към времето на социализма и „новото“ – смятащите, че сегашното време е най-доброто в историята на България; мине се през „македонците“ и „толерастите“, „софийските псевдо-интелигенти“; използването на България от „толкова гадини“ „и при Комунизъм, и при Демокрация“.

Иван Динев атакува и международните ни партньори, които в текста на песента си всъщност нарича „сутеньори“. В римите си нарежда и „посолствата“, и „сглобките“, и „боклуци, дето сменят Конституция(та)“, дори индиректно и президента Румен Радев – „не юмруци, а трябва Революция!“. А за „колегите гларуси и гугутки просто… мълчат като…“ само може да гадаем кого има предвид…

Устата пее в песента още, че ако бъде цензуриран би искал въже и табуретка, „(У)крайна сметка не съм марионетка“.

Автор на текста на песента „Свободата на словото“ е Иван Динев, който е и режисьор на видеоклипа, който доста удачно нацелва точните кадри за конкретните фрази. Видеото е снимано в Москва, Брюксел и София.