Натоварен да разкрие улики за произхода на Земята, OSIRIS-REx на НАСА събра парчета от астероида Бену в края на 2020 г. Наскоро учените описаха подробно тази извънземна находка.
През двата месеца и половина, откакто първата мисия на НАСА за връщане на проби от астероиди кацна безопасно на Земята, техниците внимателно извадиха повече от 70 грама астероиден прах и камъчета от външната страна на кутията на космическия кораб. Това е повече от десет пъти количеството, върнато някога от астероид, и повече, отколкото НАСА обяви за необходимо, за да се нарече мисията успешна. Някои от камъчетата изглежда дори съдържат комбинация от химични елементи, която озадачава изследователите.
Все пак има много научни изследвания за 70,3 грама, които техниците са успели да извлекат досега. Ранният анализ предполага, че фрагментите от Бену са богати на летливи химични елементи, запазени в космически студ от раждането на Слънчевата система преди повече от 4,5 милиарда години.
"Само това е достатъчно, за да направи цялата мисия полезна“, коментира Данте Лаурета (Dante Lauretta), главният изследовател на мисията. "Сега разполагаме с изобилен девствен материал" от зората на Слънчевата система.
Пробите са богати на органични останки от ранната слънчева система, по думите на Лаурета, който е доволен от изпълняването на целите на мисията, поставени преди почти две десетилетия, и очаква задълбочено проучване от специалистите по космическа химия.Когато парчета астероид паднат на Земята като метеорити, те преминават през атмосферата на нашата планета, нагряват се и потенциално променят химическия си състав. Космическият кораб OSIRIS-REx запазва скъпоценния си товар защитен от всякакви подобни промени.
Сред изтегленото е камък с дължина 3.5 сантиметра, най-големият, събран в Бену. Той е толкова голям, че блокира събирателния механизъм на космическия кораб, когато OSIRIS-REx докосна за кратко повърхността на астероида през 2020 г., издигайки колекция от камъчета и прах. Както почти всички материали от Бену, камъкът е тъмно оцветен, почти до черен - но има и синкав блясък, съобщава Лаурета на срещата. Той е подобен на силно отразяващите камъни, които OSIRIS-REx заснема на повърхността на Bennu, докато обикаляше около астероида.
Други, по-малки парчета в пробата от Бену имат светло отразяващи покрития, което ги прави ярки на фона на другите тъмни камъчета. Но под сканиращ електронен микроскоп се оказва, че са покрити с много крехък слой, който лесно се чупи, разкривайки по-тъмна вътрешност. Химическият анализ показа, че тази светло оцветена повърхност съдържа магнезий, натрий и фосфат - комбинация, която рядко се среща в метеоритите, изразява недоумение Лаурета, заявявайки: "В момента това е проблем. Какъв е този материал?"
Частиците, характеризиращи се с тъмен цвят, се състоят от камъчета с размер от сантиметър до един милиметър с характерна "подобна на карфиол текстура".
Други части от пробата съдържат хидратирани глинести минерали, известни като филосиликати, както и карбонати, магнетит и сулфидни минерали. Всичко това бе очаквано, но е добре да се види, коментира Лаурета.
Пробата от Бену съдържа и органични съединения — такива, съдържащи въглерод-въглеродни или въглерод-водородни връзки - включително голямо количество от пръстеновидни молекули, известни като полициклични ароматни въглеводороди. Органични вещества като тези са открити в метеорити на Земята и може да са участвали в възникването на живота на тази планета.
Първоначално проектиран за кратък контакт от шест секунди, космическият кораб OSIRIS-REx неочаквано се спусна на 50 см от повърхността на Бену за 17 секунди. Успешното събиране на материала доведе до непредвиден проблем, тъй като частиците започват да изтичат от главата на колектора за проби. Професор Лаурета приписва това на 3.5 сантиметров камък, който блокира малък капак, което позволява на материала да изтече в капака.
Техническите трудности продължават заради две дефектни закопчалки, възпрепятстващи достъпа до по-голямата част от 70.3-грамовата проба в контейнера. Техниците използват пинсети, за да извлекат малки камъчета през частично отворен капак, но НАСА сега прави нови инструменти, за да може да може да отвори контейнера, който прелетя милиарди километри през Слънчевата система до астероида Бену и обратно.
Предварителните констатации от спектроскопията, анализиращи светлинните отражения за определяне на състава на материала, разкриват доминиращ син спектрален подпис. Този необясним нюанс предполага потенциално по-високо водно съдържание от първоначално прогнозираното, като по-подробни изводи се очакват на пролетната научна среща.
Досега изследователите са каталогизирали повече от 1000 частици от Бену, които са по-големи от половин милиметър, разказва Лаурета. Единствените предишни мисии, върнали проби от астероиди бяха мисиите Hayabusa и Hayabusa2 на Японската агенция за аерокосмически изследвания до астероидите Итогава през 2005 г. и Рюгу през 2018 г. Те върнаха не повече от една чаена лъжичка материал.
Част от материала, събран от астероида Бену, за който се смята, че потенциално съдържа прекурсори на живота, е изпратен за спектрален анализ в Лабораторията RELAB в Роуд Айлънд.
В същото време друга част от пробата, миниатюрно парче с размер милиметър от колекцията от приблизително 170 грама, е на път към Музея по естествена история в Лондон. Този фрагмент, даващ ценна представа за най-опасния астероид на Слънчевата система, има потенциала да разкрие загадките около произхода на живота на Земята.
Изразявайки огромно вълнение, професор Сара Ръсел, специалист по космическа минералогия и планетарни науки в Природонаучния музей, подчертава значението на наличието на дългоочакваната проба за анализ. Този малък фрагмент, част от по-голямата колекция, обещава да предостави съществена информация за формирането на нашата Слънчева система и произхода на живота на Земята.
Глобалната научна общност е готова да се впусне в цялостен анализ, за да разкрие историята, кодирана в материала от Бену, често смятан за остатъчния градивен елемент на нашата слънчева система.
