очти една трета от пенсионерите в България ще получават от 1 юли 2024 г. по-голям процент от пенсията на починалия си съпруг или съпруга, ако не са сключили нов брак. Вместо досегашните 26.5% от пенсията на починалия съпруг или съпруга или от сбора от пенсиите им овдовелите лица ще получат 30% от пенсията/сбора от пенсиите на починалите лица или от пенсията, на която биха имали право.
Искам да отбележа, че не става въпрос за наследствена пенсия, която получават определен кръг лица, които със загубата на своя съпруг или родител загубват и средствата за издръжка (съпруг, ненавършили пълнолетие деца, а ако учат - до навършване на 26 години, родителите на починалото лице, ако не получават пенсия), а за вдовишк добавка, съществуваща от 2004 г. и последно определена преди 12 години на 26.5% - чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване.
Както всичко друго у нас, увеличаването на добавката може би се обяснява с инфлацията, но това обяснение не звучи убедително. Защото инфлацията най-силно засяга самотно живеещите хора или домакинствата, които винаги са се състояли от едно лице.
Става дума за тези хора, които никога не са живели в брак. Когато нуждите се разпределят между повече лица, те се понасят по-леко от разходите за един човек.
Нямаше дебати по Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. Във всички случаи обяснението с инфлацията е тривиално и невярно. Защото ако инфлацията продължи да нараства, вдовишката добавка трябва също да нараства, и ако инфлацията стигне 50 или повече процента, вдовиците и вдовците трябва да получават половината и повече от пенсията на починалите си съпрузи.
Някои ще кажат - браво, това е засилена грижа към пенсионерите. В същото време обаче извън обсега на засилената грижа остава един немалък процент пенсионери, които не са семейни към момента на своето пенсиониране. Това са тези, които не са имали щастието и късмета да се оженят или омъжат, а и обикновено нямат пораснали деца, които биха им помагали в тежките дни на старостта.
Освен това не бива да се забравя, че сегашното поколение пенсионери идва от годините на социализма, когато у нас е действал мракобесният ергенски данък, който е стигал 15% от доходите на трудоспособните лица. Те е трябвало да плащат за това, че бог не ги е дарил с деца и семейство. Това са самотните и най-ощетени от живота хора, наказани и от съдбата, и от държавата, за това че не са могли да изпълнят своята възпроизводствена функция.
Те хем са плащали ергенски данък, хем сега са лишени от добавка към пенсията. Към тях прибавяме разведените, които са прекратили брака, преди техният партньор да почине.
Поначало към нещастието, което представлява един развод, се прибавя и липсата на възможност човек да увеличи доходите си, когато има най-голяма нужда от тях.
На трето място, при новите, модерни разбирания за семейство голяма част от населението предпочита фактическото съпружеско съжителство, без то да е скрепено с брачен съюз. Статистиката показва, че повече от 60% от съвместно живеещите двойки нямат брак, а и има самотни майки, които отглеждат децата си, без да са сключили формален брак с бащата на своето дете или деца. Това са безспорни факти, които са толкова очебийни, че не се нуждаят от статистическо потвърждение.
Обикновено у нас се пише кои ще получават повече, а се забравя, че на другия полюс стоят тези, които няма да получават или ще получават по-малко, отколкото им се следва. А когато държавата реши да дава на едни, а да не дава на други, се говори за привилегия и дискриминация.
В момента Кодексът за социално осигуряване и Законът за бюджета на ДОО за 2024 г. имат двояко отношение към пенсионерите. От 2004 г. правната уредба на пенсиите и добавките създава дискриминация сред пенсионерите. Признакът, въз основа на който съществува тази дискриминация, е личното положение на пенсионера. Ако той не е вдовец/вдовица, няма да получава 30% от пенсията или сбора от пенсиите на починалия си съпруг или съпруга. Ако две лица са имали еднакъв осигурителен принос, въз основа на който се определя размерът на пенсията, единият ще получава чрез добавката, за която обаче няма осигурителен принос, значително по-голяма пенсия.
Тук трябва да се има предвид още и обстоятелството, че в резултат на инфлацията се осъвременяват с 11% всички пенсии, включително и тези на починалите, защото въз основа на тях се начисляват вдовишките добавки, както и наследствените пенсии.
По този начин при вдовишките добавки се увеличават и двата множителя - и процентът на добавката, и пенсията на починалото лице.
Така например, средната пенсия за 2024 г. според министерството на труда и социалната политика става 883 лв. Ако приемем, че осъвременената пенсия на починалия също е 883 лв., това означава, че вдовишката добавка е 264.90 лв. и една част от пенсионерите ще получава пенсия от 1147.90 лв., а друга част - 883 лв. При равен осигурителен принос.
Това означава дискриминация на пенсионерите, които не са били в брак. Налице е привилегия, свързана с личното положение на пенсионерите, защото вдовиците и вдовците са поставени в значително по-благоприятно положение от невдовици и невдовици. Единственият признак за тяхната неравнопоставеност е личният им статус - неомъжена, неженен, разведен/а, вдовец/вдовица.
Освен че правната уредба ражда крещяща несправедливост и разделение между най-уязвимата и бедна група - пенсионерите, тя е противоконституционна, защото нарушава основно правило на правовата държава, закрепено в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, че всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на лично положение.
Нарушава се още и правната същност на българската пенсионна система, изградена върху принципа на личната пенсия. Всеки пенсионер има право на пенсия, определена съобразно вноските му във фонда на държавното обществено осигуряване. Пенсията се прекратява със смъртта на оправомощеното лице - чл. 96 ал. 1, т. 1 от КСО. Нарушават се два от принципите на социалното осигуряване, установени в чл. 3 от Кодекса за социално осигуряване - равнопоставеност на осигурените лица - т. 3 и фондовата организация на осигурителните средства - т. 5. Както видяхме, равнопоставеността отсъства. Фондовата организация също така не е спазена. Защото в чл. 2, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване изрично и изчерпателно са изброени фондовете на ДОО, в които се правят осигурителни вноски.
Законът основателно не споменава обаче фонд за така наречените вдовишки добавки, което означава, че за тях не се правят отчисления от работната заплата, а средствата за тях се вземат от общия пенсионен фонд.
Допреди 2 години различието в размера на пенсиите, дължащо се на въведената добавка за някои пенсионери, не правеше впечатление на фона на ниските пенсии - средно по 300 лв., но сега на фона на осъвременените и съществено увеличени размери различието се задълбочава и създава атмосфера на несправедливост и негодувание сред пенсионерите. И без изтъкнатия тук недостатък пенсионната ни система свети червено, но сега тя просто пламти от нелогичност, безпринципност и несправедливост.
Младите хора, на чиито плещи тя тежи, не се стимулират да правят вноски в нея, виждайки как впоследствие средствата й се разпределят. Нещо повече, действащата правна уредба създава предпоставки за заобикаляне на закона, като недобросъвестни граждани прибягват до неморални действия по сключване на пределна възраст на брак с лица, които се намират на смъртно легло, примамени от т.нар. вдовишки добавки, които никой досега не пожела да обоснове и мотивира. Законът не предвижда никакви буфери против случаите на подобна злоупотреба. А пенсионерите, които не ги получават заради това, че не са сключили във "важния" момент брак, нямат по-малко потребност и нужда от пари, отколкото тези, които съдбата е разделила в края на живота им.
А според НОИ добавката, изплащана към пенсиите отпуснати по част I от КСО, се получава включително и над ограничената на максимален размер пенсия или сбор от пенсиите. Това означава, че ако едно лице получава пенсия под максималния размер, но заедно с вдовишката добавка полученият сбор надхвърля 3400 лв., вдовецът/вдовицата ще получи реалния сбор от пенсия и добавка, за разлика от пенсионера, чиято лична пенсия за стаж и възраст надхвърля 3400 лв., но няма да я получи в целия размер, защото и след 1.7.2024 г. тя ще бъде ограничена от максималния размер.
Следователно, вдовишката добавка допълнително задълбочава дискриминацията сред пенсионерите, като дава възможност едни лица да получават пенсия над 3400 лв., докато други не могат да получат пълния размер на следващата им и изработена от тях пенсия.
Не на последно място е и диспропорцията, която съвсем реално може да се пръкне от кумулацията на лична пенсия с вдовишка добавка в случаите, когато добавката надхвърля като номинална стойност пенсията - например личната пенсия е 883 лв., но добавката е 1000 лв. в резултат от осъвременяване на пенсията на починалото лице с 11% и вдигането на добавката на 30%. Добавката не бива да е по-голяма от основата, към която се начислява. За съжаление, законодателят не поставя никакви ограничения на тази плоскост.
