Много от турските деца в Германия живеят в свой социален „балон“, където родината на техните родители се ползва с максимално зачитане и респект. Бягството им в един идеализиран свят поражда остър конфликт с реалността.
Учениците от турски произход в Германия често са изправени пред сложния проблем да намерят своята истинска идентичност. Това търсене нерядко ги вкарва в конфликт между двете култури. Защото са притиснати от две страни – от едната е натискът за лични промени, а от другата – желанието да запазят традициите на семейството си. И често стремежът към промяна, която да ги накара да се почувстват у дома в новата си родина, отстъпва пред желанието да съхранят идентичността. А това пък на свой ред подсилва връзката с Турция, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ).
Дистанциране от германската култура
Особено децата и младите хора се нуждаят от основа, върху която да затвърдят културната си идентичност. Множество проблеми на учениците от турски и мюсюлмански произход в Германия са свързани именно с търсенето и изграждането на идентичност, смята учителят Мухамет Мертек, който е автор на статията. Много често това търсене води до активно противопоставяне или дистанциране от германската култура.
Но кои белези би трябвало да са определящи за идентичността на мюсюлманските ученици? Освен съзнанието за собствените културни ценности, би трябвало да присъства и уважение към германската култура и либералните ценности, както и усещането, че са част от германското общество. В противен случай се стига до идентичност, която не се чувства „у дома“ в Германия и се гради върху отхвърляне на германското общество, защото разглежда себе си като „чужда“, а това неизбежно води до вътрешен конфликт, пише още Мертек в германското издание.
Бягството от реалността
В резултат от този конфликт децата в турската общност често възприемат едно към едно принципите на родителите си, коментира ФАЦ. Това предопределя и фиксацията към родния град или някой турски футболен отбор, например. Подобно поведение води до вид бягството от реалността, а изграждането на връзка с германското общество се превръща в предизвикателство. Затова учениците често избират да живеят във виртуалния свят на една идеализирана Турция, на един „по-добър свят“, който познават само от ваканциите си „у дома“, обобщава авторът.
Някои турски деца и ученици се чувстват неприети в Германия Снимка: picture-alliance/dpa/B. Thissen
Въпросният „ескейпизъм“ или бягството от реалността е свързан с емоционални трудности като например стрес, страх или депресия. При децата с турски произход в Германия това често може да доведе до неглижиране на социални контакти с германци, както и на важните събития и отговорности, които би трябвало да съпровождат живота им във Федералната република.
Какви са причините? Мухамет Мертек посочва например усещането за маргинализация, сблъсъка с предразсъдъци и негативно социално възприятие в германската култура, проблеми със социализацията, както и негативната пропаганда срещу Германия в турските медии, но също така и прояви на дискриминация в Германия и насаждане на негативни нагласи спрямо мюсюлманите.
Пропаганда и дезинформация от чужбина
Част от тези деца и млади хора търсят алтернативни комуникационни канали - например в социалните мрежи. А там има инфлуенсъри, които на турски език разпространяват пропаганда и дезинформация, отбелязва обществено-правната медия АРД. Тъй като много от тези хора се чувстват неприети от германската политика и общество, те започват да симпатизират на турския президент Ердоган, както и на различни крайнодесни движения и идеи.
При младите германци от турски произход, които се чувстват изоставени от германската политика и пренебрегвани от медиите, има сериозен потенциал за радикализация. Точно те намират „убежище“ при подобни инфлуенсъри, обобщава АРД.
Докато подобни социалнопсихологически процеси се игнорират, не може да бъде намерено решение, пише още авторът във ФАЦ. За целта е необходимо релевантните играчи - семейството, социалната среда, политиката и най-вече училищата - да работят заедно.
Реалната опасност
Тревожно е, че четвърто поколение ученици, които са родени и израснали в Германия, все още се идентифицират с градове като Бурса и Зонгулдак или с футболни отбори като Фенербахче и Галатасарай. Подобна връзка става наистина проблемна, ако е единствената, която създава идентичност, защото това предотвратява всякакво чувство за общност и консолидира паралелни общества, обобщава авторът.
