Едно интересно и за мнозина малко необичайно племе живее в района между Бяло море и полуостров Таймир, разположен на северния бряг на Сибир в Русия. Ненеците- племе, което някои наричат ​самоеди или юри, живеят при изключително ниски температури. Те живеят в региони на Русия, където температурите падат до -50 градуса по Целзий.

Те са една от двеста национални и етнически групи в Русия, която днес наброява около четиридесет и пет хиляди души. Хранят се със сурово месо и кръв на диви животни, предимно елени, поради което ги наричат​​„еленови деца“.

Рогът на елена се смята за деликатес в тяхната кухня, а еленовата кожа и козината ги предпазват от ниските температури. Благодарение на такава диета те никога не изпитват липса на витамин С в тялото си.

Те не ядат гъби, защото елените се хранят с тях, а също така тези животни ги използват като основно средство за транспорт. През зимата те покриват телата си с лой от животинска мазнина, за да осигурят допълнителна защита от студа.

Те живеят в преносими палатки, наречени „чуми“. Чум е не просто къща, но и миниатюрен модел на света - отворът на върха представлява връзката със Слънцето и Луната. Чужденец, който се намира в ненецко селище, трябва да влезе в дома на всеки приятел и да позволи на домакинята да му сервира местна храна и напитки.

Изработката на чум е изключително женска задача и тези номади почистват територията след всяко преместване, като изгарят дори останалите кичури коса или отрязани нокти, защото вярват, че по този начин злите духове няма да могат да ги намерят. Тяхната религия е анимизъм, те вярват в духовете на небето, земята, реките...

Децата се подготвят за живота на възрастни още от четиригодишна възраст - момичетата се учат да шият дрехи от кожа, а момчетата се учат да ловуват и карат впрегатни шейни с елени. На децата е забранено да вредят на земята по какъвто и да е начин. Не трябва да си играят с огъня и водата. Основното правило, на което ги учат, е „използвайте умереност, когато ловувате“.

От времето на СССР ненецките деца са били отделени от родителите си през по-голямата част от годината, за да ходят на училище. Настаняват ги в интернати, където учат езици, съвременни технологии, музика... Прекарват само ваканциите в тундрата с родителите си. След това много от тях напускат номадския начин на живот, но все още има такива, които не могат без свободата на сибирската тундра.