НАТО може да се разпадне, а Украйна да остане без подкрепата на САЩ? Това е един от сценариите, ако Доналд Тръмп отново стане президент. „Без американците Европа би била беззащитна."
Путин би бил щастлив, ако Тръмп спечели президентските избори в САЩ - без съмнение. Но за ЕС и Украйна това би бил същински кошмар, пише в своя публикация германската обществена телевизия ARD. Така например въобще не е ясно дали НАТО ще оцелее, ако Тръмп за втори път стане американски президент.
Той отдавна обяви Алианса за „остарял“. За да сложи край на НАТО, дори не е нужно да оттегля официално САЩ от него. Достатъчно е само Щатите да поставят под съмнение защитата на европейските си съюзници в случай на нападение. „Това би бил краят на НАТО“, казва за ARD Кристиан Мьолинг от Германския съвет за външни отношения. Той припомня, че НАТО се основава в изключително голяма степен именно на обещанието на американците за защита в случай на такава необходимост.
„Беззащитни“ без САЩ
През първия мандат на Тръмп едва не се стигна до разпад на Алианса - на срещата на върха на НАТО в Брюксел през 2018 година. Но ако бъде избран за президент, дали и този път ще се намерят негови съветници, които да му попречат да оттегли САЩ от НАТО?
Ако обаче САЩ сгънат ядрения или конвенционалния защитен чадър, който са разпънали над Европа, Германия и нейните източноевропейски съседи ще имат проблем: военната зависимост на Европа от САЩ по никакъв начин не е намаляла след първия мандат на Тръмп, отбелязва по този повод ARD.
В европейските страни от НАТО сега са разположени около 100 000 американски войници, от които 35 000 в Германия. Без САЩ и техния ядрен щит Европа би била „беззащитна“, казва Мьолинг в подкаста на NDR „Въоръжени сили и стратегии“.
Защо Европа не взима нещата в свои ръце?
В края на май 2017 година, т.е. още по време на мандата на Тръмп, тогавашната канцлерка на Германия Ангела Меркел каза, че е време европейците да вземат съдбата си в свои ръце, но нито тя, нито нейният наследник на поста Олаф Шолц внесоха някакви съществени промени. И днес съдбата на Европа все още до голяма степен зависи от САЩ - почти шест години след това признание на Меркел и почти девет години след анексирането на Крим от Русия.
Европейският съюз със сигурност прави опити да се сплоти във военно отношение: в рамките на проектите PESCO, стартирали през 2017, желаещите държави могат да обединят усилията си за изграждане на съвместни способности - например за разработване на подводен дрон. В същото време съществува фонд за отбрана на ЕС, който може да се използва за финансиране на съвместни поръчки. Въпреки това ЕС върви много бавно към истински отбранителен съюз: във фонда за обществени поръчки има осем милиарда евро, които са разпределени за няколко години. „Това съвсем не е достатъчно“, казва Кристиан Мьолинг. За сравнение: годишният оборот на европейската отбранителна индустрия е около 80 млрд. евро.
„Капитулацията“ на Европа
Колко бързо ЕС достига границите на възможностите си по отношение на политиката за сигурност, се вижда много ясно сега в Украйна. Евродепутат Ги Верхофстад призна наскоро, че се е наслушал на обещанието, че Европа ще помага на Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“. Реалността изглежда по следния начин: Русия може да разчита на три милиона артилерийски снаряда годишно - два милиона собствено производство и един от Северна Корея. „А ние не сме в състояние да произведем дори един милион годишно“, подчерта Верхофстад. При това съвсем не е сигурно дали европейците ще успеят да изпълнят обещанието си за доставка до март.
Основната причина, според Верхофстад, за тази „капитулация“ на Европа в областта на политиката за сигурност, е фактът, че ЕС няма нито обща отбрана, нито общи обществени поръчки. „Това е истински европейски провал“, категоричен е той.
Може ли Германия да поеме водещата роля?
Това повдига въпроса каква ще бъде съдбата на Украйна, ако САЩ намалят подкрепата си до нула при евентуално следващо управление на Тръмп. Републиканците вече седмици наред блокират в Конгреса важен милиарден пакет за Киев. Експертите са категорични, че Украйна отдавна вече нямаше да съществува като суверенна държава, ако САЩ не бяха доставили такова огромно количество оръжия и друга помощ от началото на войната - например геоданни.
В интервю за ARD украинският президент Володимир Зеленски изрази желание германците да поемат лидерската роля, ако САЩ отпаднат. Засега обаче няма никакви признаци, че германското правителство може или иска да направи това.
Ако обаче Украйна все повече се оказва в отбранителна позиция или ако Путин спечели тази война, това ще има сериозни последици за Европа, предупреждава Мьолинг. На първо място, империалистичният глад на Путин, а по този начин и заплахата за източноевропейците, вероятно ще нараснат. Което на свой ред означава, че Германия и западноевропейците ще бъдат все по-търсени да помагат. А това би им струвало много пари. На второ място ще се засилят обвиненията за това кой е виновен за липсата на такава подкрепа. „Това ще има разяждащ ефект“, уверява Мьолинг пред ARD.
Да, засега това е просто един сценарий за възможните развития в случай че Тръмп отново бъде избран за президент. Но пък е вярно, че нито европейските държави от НАТО, нито Украйна са подготвени за такъв развой.
