Някои учени подозират, че марсоходът Perseverance на НАСА може вече да е събрал доказателства за древен живот на Червената планета.
Доказателствата са косвени, но обещаващи. Perseverance проучва това, което учените смятат за древно пресъхнало езеро. Благодарение на данните, получени от наземния радар RIMAX на марсохода, те успяха да потвърдят, че кратерът Jezero, първоначално създаден от метеоритен удар преди милиарди години, наистина някога е бил пълен с вода.
Това прави кратера идеалната зона за събиране на проби от древен бактериален живот. Засега са събрани 23 проби, които могат да бъдат върнати на Земята при серия от бъдещи мисии. С превишаване на бюджета и съкращения в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА, мисията на агенцията за връщане на проби може да не се реализира по план.
Последното откритие, както е описано подробно в статия, публикувана в списание Science Advances, предполага, че дъното на кратера Jezero се състои от различни слоеве езерна утайка. С течение на времето древното езеро започнало да се свива и да отнася огромни количества седимент, образувайки масивна делта.
След това останалата утайка е ерозирала с течение на времето, образувайки геоложките характеристики, които Perseverance изучава от кацането през 2021 г.
"От орбита можем да видим куп различни находища, но не можем да кажем със сигурност дали това, което виждаме, е първоначалното им състояние, или виждаме края на дълга геоложка история", каза професор от UCLA и първият автор Дейвид Пейдж в изявление. "За да кажем как са се образували тези неща, трябва да видим под повърхността."
Радарните наблюдения на Perseverance позволяват на учените да надникнат до 20 метра под повърхността. Данните, изследвани от Пейдж и неговия екип, показват, че коритото на езерото е изградено от правилни, хоризонтални седиментни отлагания, много подобни на тези, които сме наблюдавали на Земята.
"Промените, които виждаме запазени в скалните записи, се движат от мащабни промени в марсианската среда", обясни Пейдж. "Страхотно е, че можем да видим толкова много доказателства за промяна в такава малка географска област, което ни позволява да разширим нашите открития до мащаба на целия кратер."
Това предполага, че течната вода е съществувала достатъчно дълго, за да може животът на Марс да се зароди в нея.