Лъвът - царят на животните - е принуден да си промени диетата. Зебрите вече не му се услаждат, попречил му е един вид дребни, инвазивни насекоми. И това се случва, защото на нашата планета всичко е взаимосвързано.

Тъй като ние, хората, причиняваме толкова много различни промени в околната среда едновременно, невинаги е лесно да се установи причината за смущението, което го е предизвикало.

Затова зоологът от Университета на Уайоминг Дъглас Камару (Douglas Kamaru) и колегите му провеждат серия от експерименти, за да разплетат бъркотията от взаимодействия между видовете в саваната на Кения и да открият огромното въздействие, което една обикновена мравка оказва върху върховния хищник в екосистемата.

Инвазивните едроглави мравки (Pheidole megacephala) са се пренесли с нас от тихоокеански остров до много континенти, включително Африка, вероятно пътувайки със саксийно растение.

Изследователите сравняват районите на саваната, които са били нападнати от едроглави мравки, с местата, до които тези мравки все още не са достигнали. В незасегнатите райони е имало значително повече дървесна покривка.

В районите с по-малко дървета лъвовете (Panthera leo) са имали по-малко укрития, от които да нападат зебри (Equus quagga) от засада, което е довело до почти три пъти повече зебри, които са се измъквали от обсега на голямата котка.

Подобни взаимозависимости, които обхващат различни нива на хранителната верига, се наричат трофични каскади.

Има някои доказателства, че в резултат на това лъвовете може да преминат към други видове плячка, обясняват изследователите.

С намаляването на разпространението на дърветата свиреща акация убитите от лъвове зебри намаляват от 67 на 42%, докато убитите биволи се увеличават от 0 на 42% в периода 2003-2020 г. Но е твърде рано да се знаят всички последици от нарастващите трудности за лъвовете при лова на зебри.

И така, как мравките влияят върху разпространението на дърветата?

Свирещата акация (Acacia drepanolobium) При този вид акация растат два вида тръни. Основната защита се осигурява от двойки с дължина 5 см, разположени почти под прав ъгъл. Между чифтовете големи бодли израстват по-малки шипове. Те излизат от кухи жлъчки, луковични издутини с диаметър от 2 до 3 см. Един от четири различни вида мравки живее във всяка от луковичните издутини, които те отварят, изрязвайки дупки в тях. Когато акацията умре, тя свири, докато вятърът духа през тези дупчици. Таза акация гъмжи от жилещи мравки, които се роят и се подготвят да ухапят всичко, което могат, когато бъде обезпокоен някой клон. Повечето нашественици изглежда избягват заразените храсти, може би защото мравките миришат на мравчена киселина. Кредит: Wikimedia Commons

Връзките често са трудни за забелязване, дори в добре проучени екосистеми, така че често не осъзнаваме, че те са налице, докато не ги разкъсаме и не се сблъскаме с последствията.

Оказва се, че дърветата, които липсват на територията на инвазивните мравки, свирещите акации (Vachellia drepanolobium), имат взаимноизгодни отношения с местните акациеви мравки (Crematogaster sp.). Дърветата осигуряват на мравките храна и подслон, а те от своя страна агресивно защитават дърветата от най-големия им хищник - гладните слонове.

Но инвазивните мравки, които живеят под земята, избиват местните видове и се хранят с техните яйца, ларви и какавиди. Така че без възпиращите ужилвания на акациевите мравки по свирещите акации, слоновете могат свободно да обикалят и чупят дърветата до седем пъти повече на територията на инвазивните мравки.

„Контролирайки биофизичната структура на ландшафтите, един малък нашественик успява да пренастрои динамиката на хищник-жертва сред емблематичните видове“, обясняват изследователите в своята статия.

Това показва как важните взаимодействия между видовете невинаги включват непременно хранителната верига. Други видове взаимоотношения между видовете, като симбиотичния мутуализъм между мравките и дърветата, могат да бъдат също толкова важни.

Тези взаимозависимости е по-важно да бъдат разбрани от всякога, като се има предвид, че многобройните смущения, които ние, хората, създаваме, бързо разрушават сложни системи от взаимовръзки, които формират функционираща екосистема - от преместването на инвазивни видове до самия звук на нашите гласове навсякъде.

„В епоха, характеризираща се с бързи промени в околната среда, подобни приложни екологични изследвания са от решаващо значение за разбирането на това как смущенията променят структурата и функциите на екосистемите“, посочва зоологът от Университета на Британска Колумбия Кайтлин Гейнър (Kaitlyn Gaynor) в придружаващ коментар към статията.

„В крайна сметка опазването на здрави екосистеми изисква не само предотвратяване на изчезването на видовете, но и идентифициране и запазване на най-важните взаимоотношения между видовете."

Справка: Douglas N. Kamaru et al. ,Disruption of an ant-plant mutualism shapes interactions between lions and their primary prey. Science383,433-438(2024). DOI: 10.1126/science.adg1464

Източник: Turns Out There's One Animal Powerful Enough to Mess With Lions' Feeding Habits, SscienceAlert