В училище в часовете по ботаника учехме, че земеделските терени трябва да се „въртят“: на тях да се сеят различни неща с определени промеждутъци, а винаги един терен да стои незасят. Така, казваха ни учителите, се запазва плодородието на земята. Който земеделец не прави това - ще унищожи плодородния капацитет на земята и няма да има реколта.

Против това чух днес да говорят хора, позиращи пред трактори за по 2-3 милиона и автомобили за по 200 - 300 хиляди. „От Европа“ ги карали всяка година да държат 4 на сто от земята незасята. Което било катастрофално.

Не са, разбира се, искрени. Това с „от Европа“ са го измислили за пред камерите. Искат пари - милиарди. И ги искат от мен и от вас, драги читатели. От нас милиарди искат зърнари, въглищари, пътищари и всякакви други, които се въртят пред очите ни като в калейдоскоп.

Картинките са различни, но саундтракът е един и същ:

​​​​​​​„Дай пари, инак няма да те пуснем да минеш по пътищата“.

Чисто правният аспект на зърнарската позиция е очевиден. Една държава се приема, че съществува тогава, когато може да гарантира на гражданите си, че могат да пътуват по нейните пътища безпрепятствено и без риск да бъдат убити или обрани. Всяко блокиране на национална пътна мрежа, всяко разбойничество е следователно действие против държавността.

Тук има обаче още два важни аспекта: граждански и политически. Да ги видим.

По повод гражданския аспект нерядко чуваме: „Умно-красивите като блокират Орлов мост - можело; а ние да блокираме всички пътища - не можело." Сравнението „Орлов мост - пътища“ обаче не е легитимно, тъй като става дума за съвършено различни явления.
Когато будното гражданство окупира Орлов мост, то прави това в името на общото благо - благото на всички.

Посланието към обществото е: „От вас вземат пари под формата на данъци, но с тях не ви обслужват, а ги крадат (респективно - унищожават природата и пр.). Затова искаме оставка на крадците и ви причиняваме неудобството да заобикаляте Орлов мост."

Когато зърнари, пътищари, въглищари блокират републиканската пътна мрежа, те правят това за собственото си благо. Посланието към обществото е: „Ние от вас вече вземаме пари, за да ги харчим за нас си; обаче искаме още и докато не ни ги дадете, няма да можете да пътувате по вашите си работи."

Политическият аспект опира до следното: живеем по правилата на феодализма или по правилата на демокрацията? Между двете няма общо.

При демокрацията всички са равни - имат равен достъп до общите ресурси (природа, здравеопазване), равни възможности за развитие (оттук задължителното и впоследствие субсидирано образование) и равен достъп до справедливост (оттук върховенството на закона, равно за всички). Поради това равенство отношенията на власт са организирани около правата, свободите и справедливостта.

Феодалната система, обратно, е организирана покрай философията на неравенството. Обществото се състои от многобройни прослойки, всяка от които си има господар, чиито указания е длъжна да изпълнява: над жените са мъжете, над мъжете са аристократите, над аристократите е короната. Всяка по-горна прослойка има привилегии, а по-долната - съответстващите им задължения. Например аристократите имат привилегията да изискват крепостните им селяни да им работят безплатно, както и да им дават процент от добивите; респективно селяните има задължението да правят това.

Привилегия ще рече - да имаш неравен, приоритетен достъп до ресурси, да вземаш повече, отколкото останалите граждани. В днешна България това изглежда така. Ако аз произвеждам програми за компютри (ИТ сектор) и не си направя добре сметката приходи-разходи - фалирам. Аз съм на пазара, където всички са равни и по-малко ефективният излиза от този пазар. Ако аз обаче съм зърнар или въглищар, не съм на пазара. Имам привилегията да съм защитен от неговите несгоди. Дори и да съм на милионна загуба, защото не мога да смятам, очаквам останалите граждани да ми я покрият. А ако съм на печалба - нямам задължението да я споделям с гражданите.

Поне едно време феодалите са имали дълга да изхранват селяните си в гладни години, т.е. да споделят натрупаното...

Сравнението между ИТ сектора (пазарен) и аграрния (привилегирован) показва, че те произвеждат сравним процент от БВП на страната, с увеличаваш се превес за ИТ сектора в последните две години.
Разликата е, че на програмистите ние, данъкоплатците, не даваме пари, а на зърнарите даваме милиарди.

Ако зърнарите успеят да изтръгнат от джобовете ни още някой и друг милиард, ще бъдат последвани от въглищарите, пътищарите и всякакви други феодални мечтатели. Накрая с бохчи през рамо ще тръгнем пеш по горските пътеки, тъй като няма да имаме нито пари, нито възможност за придвижване по блокираните пътища.

Освобождаването от привилегиите ознаменува края на феодализма в Европа и излизането на световната цивилизация на онзи път, който в крайна сметка замени каруците с електромобили, пощенските гълъби - с мобилни телефони, и лоените свещи - с лед крушки. Аз поне ще се съпротивлявам срещу всеки, който иска да ме върне в Средновековието.

Но дори тогава хората вече са били наясно: всяка година поне една нива трябва да остане незасята, а по останалите да се засаждат различни посеви, за да остане плодородна земя и за следващите поколения.