Приемането на България в еврозоната и Шенген изглежда вероятно за началото на 2025 г., защото това са два от трите основни приоритета на правителството на Николай Денков (плюс конституционната реформа).

Инфлацията ще намалее рязко от 9.5% миналата година до средно 3.1% за 2024 г., което ще е близо до тренда в ЕС и вероятно ще остане около това предпандемично ниво до 2028 г. Въвеждането на еврото от януари 2025 г. изглежда реалистична перспектива.

Но остава висок рискът за политическата стабилност и за предсрочни избори, което - ако се случи - ще блокира влизането и в еврозоната, и в Шенген.

Това е част от първата за тази година прогноза на „Икономист интелиджънс юнит“ за България, разпространена преди дни. Оценката за оперативния риск за правенето на бизнес се прави веднъж на тримесечие.

Анализаторското звено на групата, издаваща сп. „Икономист“, е по-предпазливо за падането на ограниченията за движение без проверка на документите и по сухопътната граница на България. До септември едва ли ще има някакви преговори с Австрия, а след очакваните тогава парламентарни избори там е вероятно новото правителство с потенциално участие на националистическата крайнодясна Партия на свободата да отложи решението в най-добрия случай за някога през 2025 г., в най-лошия - неизвестно за кога.

Постижим е прагът на инфлация за смяна на лева

Но за еврото в доклада се изброяват действия в полза на постигане на инфлационните изисквания, по-вероятно през есента. Сред тях са „спиране увеличенията на повечето програми за социална помощ“ и „продължаващо финансиране на програмата за капиталови разходи почти изцяло със средства на Европейския съюз чрез План за възстановяване и устойчивост“.

Рискове за сваляне на инфлацията:

•     ще идват от цените на храните, тъй като те са почти една трета от потребителската кошница, с помощта на която се изчислява индексът на потребителските цени
•     войната в Украйна вдига цените на храните на международните пазари
•     България продължава да изнася свое зърно без да е забранила вноса на чуждестранно, което обвързва цените му с международните
•     лихвите на Европейската централна банка ще се задържат високи до втората половина на 2024 г., когато се очаква първото им понижаване; има риск ЕЦБ да бъде принудена да ги вдигне още веднъж в началото на 2024 г. или да отложи този ход до 2025 г.; БНБ ще трябва да следва тези действия
•     и бизнесът, и домакинствата в такъв сценарий ще имат повече разходи за обслужване на кредитите си, ще потребяват по-малко и ще повлекат надолу търсенето.

Има риск, свързан с дела на необслужваните заеми, зависими от геополитически събития, войни и конкуренция, но е с ниска вероятност.

Като отчасти произтичащ от инфлацията риск с умерена вероятност е посочен натиск от служителите за по-високи заплати. Това важи особено за сценарий, в който намаляването на инфлацията се случва по-бавно от очакваното.

Може да растат търканията между управляващите партии
Остава висок рискът за политическата стабилност и за предсрочни избори. Тя се е подобрила след съставянето на редовно правителство през юни 2023 г. и ротацията на премиера ще се състои, но след това търканията между двете участващи партии може да се засилят, защото те имат различни позиции по много политически въпроси. Вероятността кабинетът да падне постепенно ще расте, колкото по-дълго то се задържи на власт.
Редовните избори би трябвало да са през 2027 г., но има много висок риск този парламент да не оцелее дотогава. От друга страна, социологическите проучвания показват, че на предсрочен вот няма да последва някаква драматична промяна в състава му. Което, в крайна сметка, намалява с малко вероятността за избори поне през тази година, тъй като партиите не искат повторение на нестабилността.

Но препоръката на EIU към бизнеса е да следи внимателно събитията и да имат подготвени планове и достъп до финансиране, защото ако кабинетът падне през годината, това ще е спиране на правосъдните реформи, а без тях няма да бъдат отпуснати евросредства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Едно наум за повишаване на данъци

От друга страна, анализаторите оценяват като ниска вероятността за повишаване на данъците през 2024 г. и подчертават, че това не е водещият им сценарий за годината. Рискът за това идва от усилието заради влизане в еврозоната да бъде задържан дефицитът под 3% от БВП при растяща разходна част заради по-високи минимални заплати (+20% от 1 януари), пенсии и някои капиталови разходи в комбинация с ограничени приходи поради намаляващата инфлация. Ако балансът се промени, правителството може да отложи капиталови разходи - най-вече тези за строителство и поддръжка на и без това лошите пътища.
Но ако парламентарната подкрепа зад кабинета се разпадне, фискалната дисциплина е вероятно да се пропука.

По този начин може обещаното ниво на дефицит да бъде постигнато, но България ще изгуби част от конкурентното предимство в ЕС като една от страните с най-ниска данъчна тежест (след Ирландия и Румъния).Това, от своя страна, може да отблъсне бъдещи инвеститори и да се отрази на ръста на търговията.

Като цяло в общия модел на EIU за оперативния риск за бизнеса в България има подобряване. Причината е намаляването на вероятността от финансова криза заради показателите за стабилност на валутния борд, външната търговия и за риска за плащанията по задължения преди очакваното след няколко месеца влизане в Шенген и еврозоната.