Странен е този февруари. В лъжовното време зимата и пролетта шеметно валсуват, а ние се вихрим в карнавална травестия преди Великия пост. В моралната ваканция на карнавала надяваме маски, които ни лишават от статус и отговорност. Нормите се разпадат в игра на сенки, символи и отражения.
Нотариуса
Тазгодишният маскарад е забележителен. Десислава Атанасова е невъобразима с тога и огърлие на конституционен съдия. Делян Пеевски и без маска е неразпознаваем като борец за законност, изобличител на корупцията и на руски шпиони. В шортлиста за актьорско майсторство в предоскаровата вакханалия postmortem се вклини Марто Нотариуса - фантом, но не от операта, а от съдебните миазми, с множество самоличности и ЕГН-та. Той никога не е бил нотариус, а в началото на измамническия си възход е бил маскиран като полицай, събиращ лични карти на наивни пенсионери, за да отнеме имотите им с фалшиви документи.
„Институционализирането“ на артистичен или фолклорен псевдоним като „Нотариуса“ иска време и признание за качествата, определящи прякора. В нормална страна прозвището „Нотариус“ би било символ на надеждност, законност и перфекционизъм. В нашата реалност на криви огледала „нотариус“ е нарицателно и за виртуозен измамник. Талантът на Марто е оценен и употребен от най-добре маскираните бандити, които през деня са в службите за сигурност или намятат прокурорски тоги. В някое досие той вероятно е получил фалшива самоличност на агент под прикритие, внедрен в контингента, за да разкрива имотни измами и корумпирани магистрати.
Така повече от 20 години Мартин става невидим за закона и за институциите, които обгрижват престъпния му нагон и го правят недосегаем. Жертвите му са безпомощни, защото „агентът“ е с бетонно оправдание - за да не бъде разкрит от бандитите, сред които е „внедрен“, той трябва да стане техен тартор с умения, връзки и бруталност. Само автентичното и безпощадно изпълнение гради алиби, криминален авторитет и йерархия. Нещастниците, останали без жилища, шантажираните и развращавани съдии са само косвени жертви в голямата битка с престъпността.
В киното доблестни мъже безкористно работят от двете страни на барикадата за нашето добруване (виж „От другата страна“ на Скорсезе). Ние учим децата да харесват Андрешко и Хитър Петър, а героите задължително убиваме, защото иначе няма да са герои. Затова историята на нашия „агент под прикритие“ е прозаична. Вместо да рискува живота и кефа си, той, със силата на държавата смазва конкуренцията и от върха на хранителната пирамида дели плячката с тези, които го бранят и от бандитите, и от закона.
Около Нотариуса например устойчиво гравитира бивш офицер от ДАНС, отговарящ за корупцията сред магистратите, маскиран сега като адвокат. Твърди се, че той, както и Пеевски, не е разпитан по казуса на Божанов.
Демократична, правова и европейска България няма закон и механизъм за контрол над маскираните като агенти бандити и техните покровители в службите за сигурност. Затова през 90-те години на миналия век ни пребиваха мутри с бухалки, но и със служебни карти, а сега ни тероризират изчадия на същото перверзно съешаване на власт и бандитизъм като Петьо Еврото и Марто Нотариуса. Впечатляващи са сходствата в техния подход към магистратите с този на Красьо Черния, който през 2009 г. стана инструмент, с който едно прокорупционно лоби във Висшия съдебен съвет линчува конкурентите си и техните протежета сред прокурорите и съдиите. Тогава вендетата беше представена като самоочистване на системата. После Красьо чевръсто бе оправдан по всички наказателни и данъчни обвинения, а според публикация от 2021 г. той „шпори „Бентли“ за половин милион по софийските улици“. Завидна е съдбата на този български Серпико.
Сходен изглежда и социалният силует на Георги Семерджиев - внук на генерал от комунистическите служби за сигурност, който през юли 2022 г. с невъобразима скорост на червен светофар размаза две момичета на столичния бул. „Черни връх“, а после сексапилна полицайка му помогна да се укрие. Последната жена на Нотариуса от този свят също е атрактивна служителка в ГДБОП, оказала се там по неведоми пътища, без конкурс, но след участие в телевизионно риалити. Не е трудно да се допусне, че службата ѝ в ГДБОП също е била под прикритие, а риалитито се е вихрело във фамозния частен клуб на Божанов - „SS“, което от немски може да значи „щурмови отряд“.
Динамиката, която излъчва това име, напомня „списъка за бърз контрол“, в който щурмовият отряд на Нотариуса вкара Ивайла Бакалова и Веселин Денков. Тогава никой не провери данните за търговия с влияние, изнесени от Бакалова в интервю, придружено с аудио- и видеозаписи, пред Антикорупционния фонд. По повод жалбата на съдия Цариградска от 2020 г. за заплахи и изнудване от Мартин Божанов шефката на Софийската градска прокуратура Илиана Кирилова чистосърдечно заяви, че само те са посмели да разследват казуса. Можем да предположим каква корпулентна сила е възпирала доблестните ни прокурори, след като за прокуратурата е нормално страховитите казуси на Нотариуса да не бъдат разследвани.
После Кирилова каза, че Пеевски ще бъде разпитан, но бързо вразумена, ден по-късно отрече това.
Заради атипичната мекота и дискретност на силовите институции тези „герои“ най-често получават „правосъдие“ едва когато станат неудобни за менторите си. Тъй като градените десетилетия наред престъпни триади остават непокътнати след смъртта им, лесно се намират заместници и на най-талантливите „нотариуси“ и брокери в съдебната система.
Джуджетата
Вторият ешелон от маскарадната манифестация са „осемте джуджета“. За разлика от миналогодишния карнавал джуджето с каскета, което играеше главен прокурор, е заменено от и.ф. главен прокурор, приличащ на горско създание. Последният беше включен в групата по заслуги, след като гологлавият с каскета показа снимка, доказваща сърдечна близост между и.ф. главен прокурор и тартора на джуджетата, който заради любовта му към европейските ценности и валута е наречен „Еврото“.
Откритие на сезона е предшественикът на каскета, който цели 7 години се забавляваше в ролята на главен прокурор. Злите езици подозират, че подобно на Нерон, освен угоено его той е с пиромански наклонности. По негово време не беше проведено сериозно разследване на взривените от руски агенти оръжейни заводи, които са стратегически обекти на националната ни сигурност. Когато собственикът им Емилиян Гебрев беше отровен с „новичок“, достойният магистрат диагностицира казуса като преяждане с рукола. Този кулинарен извод вероятно е резултат на омраза към веганите или от обучението при руския главен прокурор Юрий Чайка, където двамата с каскета усърдно се обучаваха, докато в България гърмящите заводи убиваха хора.
Връзката на последното джудже с основната група е през Марто Нотариуса. Когато през 2017 г. съдия Цвятко Лазаров е шантажиран от него в съдебно заседание, прокуратурата не разследва сигнала на съдията за изнудване, а само твърденията на изнудвача за получен от Лазаров подкуп.
Премеждията на съдия Цариградска от края на 2020 г. също започват, след като тя се осмелява да критикува действащия главен прокурор Сотир Цацаров.
Тогава артилерийската подготовка срещу нея започва с поредица съгласувани статии в „медии“, обслужващи паралегалните мераци на главния прокурор. После ѝ беше пратен самият Нотариус с неустоимо предложение - да се отведе от неговото дело и да „получи някой лев“ или да бъде съсипана медийно и физически.
Когато през 2017 г. съдия Цвятко Лазаров е шантажиран от него в съдебно заседание, прокуратурата не разследва сигнала на съдията за изнудване, а само твърденията на изнудвача за получен от Лазаров подкуп.
Най-атрактивна в групата е Любена, чиято фамилия, подобно на ЕГН-то на Нотариуса, не се отличава с постоянство. Загадка остава и ударението върху собственото ѝ име. Тя е бивша жена на Еврото, а май е близка и на Нотариуса. Въпреки разоръжаващото име, изглежда, не е безопасно човек да се сближава с нея. Еврото изчезна безследно, Мартин също не е сред живите. Затова, противно на клишето от приказката, в нашия карнавал Снежанка е в черна рокля с червен цип на деколтето.
Баналността на злото и вината на мълчаливото мнозинство
Хана Аренд и Милан Кундера по сходен начин виждат корените на злото в баналното, незначителното и всекидневното. Черните готически истории за Нотариуса и Осемте джуджета приличат на съсловeн фолклор с вариации по Братя Грим, роден от болен или психотропно повлиян мозък. Те биха били немислими в съдебна власт, където почтеността е издигната в култ, без пасивното съучастие на хиляди „почтени“ съдии, прокурори и адвокати.
Има клишета - евъргрийни, които поне от 30 години се циклят, когато юрист говори за корупцията в системата. Като в дигитално запаметен пасаж от мотиви на съдебно решение се повтаря мантрата, че „има стотици честни и почтени магистрати, които скромно си вършат работата“, а няколко гнили ябълки вмирисват системата.
Статистически вероятно е така. Същественият въпрос не е в числовото съотношение, а
дали е почтен юрист, който самосъхранително се прави, че не вижда и не чува оглушителния шум на пари и очевадните белези на корупция около себе си.
Малодушното безразличие се оправдава с друго клише - че съдията не може да говори без доказателства. А дали е достойно да мълчим, когато органите с монопол над разследването и доказването престъпно бездействат и се прегрупират с бандитите. По времето на Третия райх милиони „почтени“ по сходен начин германци не са реагирали на „слуховете“ за концентрационни лагери и газови камери, защото нямало официална информация за това. Нито уродливи изчадия като Нотариуса и Петьо Еврото, нито концлагерите биха били възможни, ако „мълчаливото мнозинство“ (по Ричард Никсън) не беше предпочело безличната безотговорност.
Ако ще мълчим, да сменим тогите с домина
Освен атрибут на власт тогата е символ на неутралитет и безпристрастност. Тя завоалира половите, възрастовите, телесните и социалните различия. Лицата и очите на магистратите обаче са открити, защото само те могат да внушат доверие. Държавата винаги трябва да е с открито лице. За разлика от Темида, съдиите не са с превързани очи. Удобното затваряне на очите помага на престъпниците да превземат системата отвътре и да я изградят по свой образ и подобие.
Дори при този грандиозен скандал съдия Цариградска не получи категорична подкрепа нито от колегите си, нито от политиците, които уж се борят за съдебна реформа. Единствената съдия, посмяла да застане с лицето си срещу мафията, беше оставена сама в обречената битка. Ако не прогледнем и продължим да мълчим, най-добре да сменим тогите с домина. Така ще бъдем анонимни, безлики и неразпознаваеми, готови за садомазохистични игри в частни клубове за избрани, но лишени от достоен избор.
При този грандиозен скандал съдия Цариградска не получи категорична подкрепа нито от колегите си, нито от политиците, които уж се борят за съдебна реформа.