Защо Европейската комисия не е задействала други механизми за върховенството на правото, след като е свалила наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка над България и Румъния. За това пита Европейската Сметна палата в специален доклад за върховенството на закона в ЕС. "Дневник" се запозна с него преди да бъде публикуван в четвъртък.

Европейската комисия престана през 2019 г. да пише годишни доклади за състоянието на борбата с корупцията и организираната престъпност в България, изтъквайки постигнатия напредък, а през 2023 г. отмени целия мониторинг.

Европейските одитори обаче установяват, че за проблеми, отнасящи се до върховенството на правото в България, продължава да се говори и в по-късни доклади на Комисията, а в плана ѝ за възстановяване се поставят за изпълнение цели и реформи, които би трябвало да са вече постигнати.
"В годишните си доклади за върховенството на правото Европейската комисия прехвърля към показатели, които се отнасят до Механизма за сътрудничество и проверка и затова се чудим, защо тя не е задействала допълнителни инструменти за тези държави", заяви пред "Дневник" членът на Европейската сметна палата Анеми Туртелблом, която е автор на доклада.

"Разбира се, това е отворен въпрос. Можем само да задаваме въпроси - отговорите са за законодателя", добави Туртелблом, имайки предвид, че Европейската комисия е единственият законодателен орган на ЕС.

Европейската сметна палата одитира финансите на ЕС, проверявайки приходите и разходите във всички области от дейността на съюза. Тя може да издава препоръки към Европейската комисия, която е разпоредител на европейския бюджет.

"Допълнителни слабости"

В доклада като слабост на Европейската комисия по отношение на България се отбелязва още, че макар мониторинговият механизъм да е бил прекратен през септември 2023 г., на София е било разрешено да не докладва за изпълнението му от още 2019 г.

Въпреки, че това е обяснено със "задоволителен напредък по постигането на ангажиментите", Еврокомисията продължава да установява недовършена работа в други свои документи, изтъква анализът на Сметната палата.

"Това е така, въпреки че самата Комисия признава, че България трябва да продължи реформите си. В последния доклад за Румъния също се признава, че са необходими допълнителни реформи", се казва в доклада.

В него се подчертава, че и в последния годишен Доклад за върховенството на закона, изготвен от Еврокомисията през 2023 г., продължават да "се посочват редица слабости, свързани с показателите на Механизма за сътрудничество и проверка, които ще изискват допълнителни действия от страна на двете държави членки".

"Недокументирани оценки"

Сметната палата посочва, че Европейската комисия "не е документирала в задоволителна степен своите оценки за България и Румъния" и по новия механизъм, който обвързва достъпа до европейските фондове със спазването на върховенството на правото. Той влезе в сила през 2021 г. и макар да е задействан в момента само срещу Унгария, Еврокомисията трябва да оценява и потенциални проблеми или липсата на такива и в останалите държави от съюза.

Одиторите на ЕС откриват мотиви за съмненията си и в плановете за възстановяване на България и на Румъния, където установяват "няколко ключови етапа и цели, отнасящи се до върховенството закона, които се припокриват с целевите показатели на механизма за сътрудничество проверка". Това според тях подхранва въпросите дали двете държави все пак са изпълнили стандартите за върховенство на закона преди наблюдението над тях да бъде свалено.

В доклада се посочва, че в плана за възстановяване на България има 13 ключови етапа, свързани с правовата държава, последният от които трябва да бъде изпълнен до първото тримесечие на 2026 г. В плана на Румъния са установени 16 реформи, които трябва да се направят във връзка с прилагането на върховенството на правото със срок на изпълнение до средата на 2026 г.

Одиторите смятат, че тези реформи трябва да бъдат изпълнени "преди да бъдат извършени плащанията в пълен размер".

Сметната палата не се ангажира с мнение дали е обосновано оформянето като обикновени цели на реформи, свързани с предотвратяването, разкриването и коригирането на измами и корупция в плановете на България и Румъния, вместо като "суперцели", както това е направено за Унгария и Полша. Разликата е че в първия случай това не е основание за спиране на средства, а само за неизплащане на пари по неизпълнените ангажименти, докато във втория е причината плановете на Унгария и на Полша да остават блокирани.

"Политически съображения"

Според доклада, който се основава на изследване на ситуацията в шест държави - България, Румъния, Унгария, Полша, Италия и Гърция, новите инструменти за блокиране на еврофондове, дават по-добра защита на бюджета на ЕС.

Сметната палата обаче смята, че "има риск спазването на корективните мерки да се превърне само в отчитане на дейност", както и че "политическите съображения могат да бъдат водещи при решения за деблокиране на европейски средства".

Унгарският премиер Виктор Орбан успя да си издейства освобождаването на 11 млрд. евро замразени евросредства, използвайки правото си на вето върху решението на ЕС да са се подготви за начало на преговори за членството на Украйна   © EUCouncil

Унгарският премиер Виктор Орбан успя да си издейства освобождаването на 11 млрд. евро замразени евросредства, използвайки правото си на вето върху решението на ЕС да са се подготви за начало на преговори за членството на Украйна

Европейската комисия има правомощие да следи за защитата на финансовите интереси на ЕС по няколко механизма, свързани с върховенството на правото:

•     Механизмът за сътрудничество и проверка (създаден специално за България и Румъния за влизането им в ЕС
•     регламентите за управление на Многогодишната финансова рамка (в момента са задействани срещу Унгария и Полша)
•     Регламентът за обвързаността с условия (активиран спрямо Унгария).

"Пукнатини в системата"

Докладът на Сметната палата посочва, че в момента спрени еврофондове има само за Унгария (22 млрд. евро) и за Полша (134 млрд. евро), но те се оценяват като "не твърде значими", тъй като се отнасят за пари, които трябва да се разходват до края на десетилетието, а не в момента.

Освен това те засягат само някои видове фондове - като кохезионните - но пропускат други, по-големи, като земеделските, които възлизат на една трета от европейския бюджет.

В същото време докладът предупреждава, че спирането на еврофондове може да забави други европейски политики, които ощетяват гражданите, както е в Унгария с блокирането на парите по програмата за студентски обмен "Еразъм +".
"Новите защитни механизми на ЕС в областта на върховенството на закона са много добра стъпка напред. Но има пукнатини в системата: върховенството на закона е основна ценност на ЕС, която определено заслужава да бъде по-надеждно защитена", заяви авторът на доклада Анеми Туртелбом.

Сметната палата установява, че Европейската комисия не защитава в еднаква степен решенията си, като спирането на парите за Унгария по новия механизъм, обвързващ плащанията с върховенството на закона, се оценява като "добре аргументирано", като в същото време "за останалите държави одиторите невинаги са могли да установят защо е бил избран един инструмент, а не друг". Това хвърля съмнение дали финансовите интереси на ЕС са защитени добре във всички европейски държави, пише в доклада.

Одиторите посочват като рискове:

•     изключването на някои европейски фондове от мерките, въведени от Европейската комисия, сред които земеделските
•     превръщане на работата по отстраняване на недостатъците в отчитане на дейност вместо в реални промени. Например създаване на един орган не е достатъчно за разрешаване на проблем, се казва в доклада.
•     отмяна на реформите в дадена държава след възстановяване на достъпа до еврофондовете, което се отчита като риск, срещу който не е предвидена конкретна реакция от евроинституциите
•     използване на политически съображения за сваляне на корективни мерки. Тук Сметната палата цитира прословутото освобождаване на 10.2 млрд. евро блокирани фондове на Унгария от Еврокомисията срещу свалянето на ветото на Виктор Орбан върху започването на преговорите за членство на Украйна в ЕС.

Еврокомисарят за правосъдието Дидие Рейндерс, който беше преди седмица в София, беше попитан на среща с журналисти, сред които от "Дневник", защо беше премахнат Механизмът за сътрудничество и проверка.

Според него е имало нужда от нов подход. "С мониторинга процесът беше много дълъг. Постигаха се някои промени, но не толкова важни реформи, което виждаме сега. [Промяната] се дължи на два елемента. Първо, по-добре е да се работи с Доклада за върховенство на правото с еднакви критерии за всички и конкретни препоръки за всяка от страните членки, а от тази година - и за страните кандидати. (...) Освен това сега имаме други инструменти - можем да работим с бюджетните правила и понякога се оказва по-ефективно да има известна връзка между достъпа до евросредства и някои национални политики и реформи."