Как растенията разбират кога е време да разцъфнат? Те се ориентират до голяма степен от сигналите в околната среда – например промените в температурата и увеличаването на количеството хранителни вещества и вода.
В националния парк Доняна в югозападната част на Испания тези идеални условия за цъфтеж настъпват няколко седмици по-рано. Благодарение на повишението на средните температури само с един градус по Целзий и на минималните с 2 °С над обичайните флората на парка остава с впечатлението, че е първата седмица на май, докато в действителност все още е средата на април*.
В парка се срещат повече от 875 местни растителни вида. Някои от тях ще бъдат познати на градинарите: лавандула, розмарин, мащерка, карамфил, олеандър, трънка, хвойна и къпина.
Благодарение на достъпа до данни за цъфтежа на 51 вида храсти, дървета и дървесни видове за период от 35 години, изследователите от Университета на Севиля в Испания и Държавния университет на Сао Пауло в Бразилия успяват да проследят пика на цъфтежа в района, който всяка година се случава все по-рано: Сега той настъпва с 22 дни по-рано, отколкото е регистриран за първи път през 80-те години на миналия век.
Изследването показва, че поради променящия се климат много от растенията в Националния парк Доняна са променили биологичните си ритми, които се изучават като част от научната област, известна като "фенология".
"Фено-" произлиза от гръцки език и в най-общи линии означава „показвам, изкарвам на показ". Фенологията е клон на науката агрометеорология и се занимава с установяване на взаимните връзки между сезонните явления в живота на растенията (техния растеж, развитие и продуктивност) и агрометеорологичните и агроклиматичните условия. Фокусът пада върху две основни неща – кога и какво се случва, през 21 век това се превърна във важен начин за проследяване на промените в климата. 80 % от видовете цветя в това изследване започват да цъфтят по-рано през сезона, а 68 % приключват цъфтежа по-рано.
Розмаринът (Salvia rosmarinus) е изместил цъфтежа си най-много от всички изследвани видове, като сега цъфти 92 дни по-рано. Промяната не е еднаква при различните видове; много от тях цъфтят по-дълго, отколкото преди, и това означава, че времето на цъфтеж се припокрива в нови комбинации. Малко повече от половината от видовете, опрашвани от насекоми в проучването, сега се конкурират за внимание. Приблизително 40 % от опрашваните от насекоми видове обаче неволно са изместили цъфтежа си от потенциалните си конкуренти, като може би са открили нови пространства.
Националният парк Доняна граничи с Гибралтарския проток, а обширните му солени блата са ключово място за спиране на видове, които се движат сезонно между Европа и Африка. Това означава, че всякакви промени в тази изключително разнообразна екосистема могат достигнат до Северна Европа и Южна Африка.
Така идеалните условия за цъфтеж настъпват по-рано и цветята разцъфват. Но почти всички видове в това проучване разчитат на опрашване от насекоми, за да се възпроизвеждат, а насекомите разчитат на цветовете, за да се хранят.
Националният парк Доняна е място за размножаване и транзитна зона за хиляди мигриращи видове птици през зимата - което е друго фенологично събитие, тясно свързано със сезонната наличност на храни като насекоми и семена. Трудно е дори да си представим колко много видове биха могли да бъдат засегнати от това леко преместване на графика. Дългосрочното наблюдение на природната среда е рядкост. Затова изследвания като това - които използват по нов начин данни, натрупани в продължение на десетилетия - често са единственият начин да се добие представа за въздействието, което изменението на климата вече оказва върху живота на Земята.
*Изследването е публикувано през декември 2023г. в Annals of Botany.
