Коментар от Даниел Смилов
В последните няколко дни станахме свидетели на преговорен мутробарок с богата орнаментация от извиване на ръце, изнудване и откровени лъжи. ГЕРБ сътвориха невероятен конституционен цирк.
Първо, на няколко пъти поставяха ултимативни крайни срокове за завършване на преговорите, които сами в крайна сметка не спазиха.
Второ, чрез Мария Габриел вкараха предложение за кабинет без съгласието на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП - ДБ) за състава му, но с министри от партньорите, мнозина от които дори не са знаели за този факт.
Трето, внесоха при президента този уж "изпълнен мандат" шест дни преди да изтече конституционният срок, без да има основателна причина за бързането. И всичко това стана, без да бъде подписано споразумение по приоритетите на съвместното управление.
Ако цялата постановка имаше някакъв смисъл, то е да се принудят ПП - ДБ да се откажат от преговорите и така да се отиде на избори, уж поради тяхна вина. Или пък да се състави правителство без споразумение за съдебна власт, регулатори и служби.
Ето и някои от детайлите:
1) Черешката на тортата бе, че Мария Габриел наруши конституцията с измама. Тя внесе "изпълнен мандат", който се оказа фалшив. За да е изпълнен един мандат, кандидатът трябва да постигне поне две съгласия. Първо, съгласието на партията мандатоносител за внасянето на кабинет. Второ, съгласието на предложените за министри в този кабинет. Вторият елемент отсъстваше и в този смисъл Габриел наруши конституцията. Вярно е, че министри може да се сменят след връщането на мандата, но които и да са те, все пак трябва да са питани преди включването им в списъка. Това е и конституционно, и логическо правило.
2) В този смисъл, ако някой трябва да се извинява на някого, то е Мария Габриел на българите. За измамата с внесения неизпълнен мандат и липсата на съгласие от предложените министри. Аргументът, че те са си дали съгласието предварително още преди девет месеца, е напълно неуместен. Ако има някакво предварително съгласие, дадено от министрите, то е те да си останат министри за 18 месеца в кабинет, в който се ротира само премиерът. Никой - или поне огромната част от състава - в сегашния кабинет, никога не е давал съгласие да е министър в кабинета, предложен вчера от Габриел. И нещо повече - въпреки ротацията, формално имаме нова процедура по съставяне на кабинет и юридически за нея не могат да бъдат валидни съгласия и мнения по предходни кабинети.
3) Стана ясно, че ГЕРБ не искат да се обвържат с дългосрочно споразумение с ясно разписани приоритети за съдебната власт, службите и регулаторите. За съдебната власт ГЕРБ настояваше първоначално мнозинства да се търсят само с ДПС. След това се отказаха от тази формула, защото е ясно, че ГЕРБ могат да блокират всеки друг, който не е предложен от ДПС, и по този начин пак да вкарат движението като ексклузивен партньор. Но това ще е по-неудобно, защото тогава връзката ГЕРБ - ДПС ще получи поредната си институционализация.
По реформата в службите също няма съгласие с ПП - ДБ - както Борисов, но най-вече Пеевски казаха, те смятат, че за тях службите работят добре и са напълно интегрирани спрямо западните партньори. Регулаторите са голяма тема - ГЕРБ като че ли отстъпиха от първоначалната си теза ДПС да има 1/3 от местата в тях. Но времевата рамка е важна и тук явно споразумението не е изгодно за ГЕРБ, тъй като те сега имат пълен контрол върху нещата.
4) За ултиматумите и извиването на ръце във времето всъщност няма разумни аргументи и извинение. Единственото, което бе споменато, е, че това е отмъщение за гласуваната спешно оставка на кабинета "Денков" в отсъствие на Борисов. Но смисълът на оставката беше да се влезе в процедура по съставяне на кабинет, без кабинетът "Денков" да е в неопределено положение месеци наред. А и беше изпълнение на поет ангажимент - оставката в джентълменските споразумения означава оставка, а не нещо друго.
Всичко това е така, но остава въпросът накъде върви държавата. Хората не искат избори. Еврозоната и други приоритети могат сериозно да пострадат от ново политическо безвремие, служебни кабинети и т.н. Същевременно кабинет с измама не може да се прави.
Хубавото в цялата ситуация е това, че стана ясно докъде ГЕРБ и ДПС могат да сътрудничат с други партии по въпроси от интерес на страната като цяло. Отговорът е, че сътрудничеството престава, когато има и минимална реална заплаха те да загубят контрол върху съдебна власт, служби и регулатори.
Ако това са границите на възможното обаче, изводът е, че едно ново съвместно управление между ГЕРБ - ДПС и ПП - ДБ ще е само имитативно по отношение на борбата с корупцията и реформите в съдебната власт и сферата на сигурността. Ако се правят опити да се стигне до такова управление - било сега, било след нови избори, промените в тези сфери трябва да станат веднага или да има железни гаранции, че те ще се случат в най-кратки срокове. Останалото е Пунта Мара.
