България изпревари Израел по брой предсрочни избори за най-кратко време. Гласоподавателите в еврейската държава са ходили до урните предсрочно „само“ пет пъти през последните пет години, макар че критиците на премиера Нетаняху призовават за нов вот през септември. На 9 юни българите ще гласуват не само на евроизбори, но и предсрочно за парламент, за пети път в рамките на последните три години. Всъщност - за шести път, ако броим и онзи редовен вот от 4 април 2021 г., след който Борисов слезе от власт и се завъртя въртележката с предсрочни избори.

Макар че между България и Израел има фундаментални разлики, но напоследък сближава ги политическата нестабилност, която води до серия от предрочни избори. Покрай тях лъсва и друга обща черта - желанието на политици, управлявали в автократичен стил, да оцелеят от съдебно преследване като сложат ръка върху правосъдната система.

В Израел Нетаняху е начело на едно от най-десните правителства в историята на Израел и единствено войната в Газа му гарантира още политически живот след повдигнатите срещу него обвинения в корупция от прокуратурата. Неотдавна беше приет закон, който трябва да го предпази да бъде отстранен от длъжност, но той все пак ще влезе в сила едва след следващите парламентарни избори. Това постанови неотдавна Върховният съд на Израел, отбелязвайки, че законът очевидно е създаден по лични причини. Нетаняху иска да преустрои съдебната система, докато е подсъдим по три дела - за измама, злоупотреба с доверие и приемане на подкупи.

На този фон е знаково е, че след като ГЕРБ влезе в ролята на коалиционен партньор на „Продължаваме промяната“ - „Демократична България“ (ПП-ДБ) в т.нар. сглобка, бившият премиер Борисов беше „пощаден“ от българската прокуратура. Тя има лошия имидж на институция, която е зависима от тандема „Борисов - Пеевски“. През 2023 г. прокуратурата само за няколко месеца прекрати три разследвания срещу Борисов за предполагаеми престъпления. Става въпрос за т. нар. „Чекмеджегейт“ - за корупционни практики, „Барселонагейт“ - за пране на пари, и за изнудване на хазартния бос Васил Божков. По последния сюжет Борисов дори беше задържан за 24 часа през март 2022 г., при управлението на кабинета „Петков“.
Стратегическият съюзник на Борисов Пеевски - вече де факто официален лидер на ДПС, тъй или иначе не е закачан от българските съдебни власти. Макар че е санкциониран от САЩ по глобалния закон „Магнитски“ през юни 2021 г., защото „регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество."

Очевидно в Израел има независима съдебна система, която Нетаняху и съюзниците му се опитват да подчинят. В България съдебна система, най-вече прокуратурата, никога не са били независими. Това състояние на нещата устройва ГЕРБ и ДПС въпреки плакативните усилия на ПП-ДБ да обърнат играта в полза на обществото и върховенството на закона.

След спорния успех с конституционните промени управляващото мнозинство се разпадна най-вече заради усилията на партиите на промяната за приемане на нов Закон за съдебната власт. Той трябваше да отпуши избора на новите висш прокурорски съвет, висш съдебен съвет и съдебния инспекторат и, разбира се, да даде зелена светлина за избор на главен прокурор и председател на върховния административен съд. Че вождовете на ГЕРБ и ДПС няма да изпуснат лесно контрола върху възловите сфери не само в съдебната система, но и в силовите ведомства, пролича ясно миналата седмица от номинирането на компрометирания министър на вътрешните работи Калин Стоянов и за служебен министър.

А ПП-ДБ очакваха някак си лековерно или самонадеяно силите на статуквото, предвождани от Борисов и Пеевски, да допринесат за приемане на закони, които да вкарат в затвора политическите глави на мафията. Заради явната колаборация с Борисов, а на моменти и с Пеевски, прогнозите за представяне на партиите на промяната към днешна дата не са добри. Двете формации най-вероятно няма да вземат повече от 50 депутатски места (сега имат 63), докато ГЕРБ имат шанс да „порасне“ и над 70 депутати (сега са 69). Това съотношение на силите отрежда на ПП-ДБ ролята на младши партньор в задаващото се и след изборите ново издание на „евроатлантическата“ сглобка. В нея ДПС, която действа в забележителен синхрон с ГЕРБ, може би вече ще заяви открито претенции за по-голям пай от властта.

Все пак няма как темата за съдебната реформа и възможността тя да се случи в следващото народно събрание да не е сред водещите за ПП-ДБ в започналата предизборна кампания. Тази реформа наистина е от голяма значение за България, но надали ще мобилизира по-широк кръг привърженици. Каквито и пиар прийоми да приложат фронтмените на двете проевропейски партии, за да ребрандират темата, посланията им ще стигнат само до твърдите ядра.

Могат да бъдат изтъкнати две причини за обречеността на подобен род усилия. Първо - в навечерието на изборите мнозинството от хората не се интересуват нито от брадатия проблем за дефектите в правосъдието и темата за корупцията, нито дори от зрелищните драми при разпада на „сглобката“. Според последния „Евробарометър"
българите се вълнуват най-много от икономическата ситуация и безработицата, цената на живота, състоянието на здравеопазването и на образователните система. Същевременно евротемите, дори мигрантската и климатичните промени, но също така и тревожният проблем с престъпността не присъстват в основния дневен ред на обществото.

Второ - ПП-ДБ са подхванали изключително погрешния и уязвим наратив за „Борисов - доброто ченге, или хайде да го кажем по-прецизно - за променящия се към добро Борисов, и за Пеевски като „лошото ченге“. Преди броени дни Николай Денков пробва да влезе в обувките на Иван Костов, който преди четвърт век обяви ДПС за „проклятие за България“. Денков нарече Пеевски най-голямото зло, което в момента се случва на страната.

Съпредседателят на ПП Кирил Петков беше по-прагматичен като каза, че докато Пеевски управлява ГЕРБ, няма да се коалират с тях. Въпреки че покрай фиаското с премиерската ротация „добрите сили“ видяха „красиви“ и не толкова красиви лица на мафията в ГЕРБ, те упорито продължават да ухажват партията на Борисов като потенциален коалиционен партньор по линия на „евроатлантическите ценности“. Другият съпредседател и финансов министър в оставка Асен Василев пък обяви:

„Пеевски ни върна в мутренсктите години. Това стана, когато започнаха да се използват методи, които не са се използвали от 2020 г."

Така Василев напомни за влизането на прокуратурата в президентството тогава и опита да сложи знак за равенство между него и „показната акция“ с ареста на шефката на митниците и натиска срещу главния секретар на МВР.

Но избирателите на ПП-ДБ, независимо дали са разочаровани от колаборационизма на техните лидери с ГЕРБ и донякъде с ДПС, или не, не са забравили кой управляваше България до неотдавна. Преди „сглобката“ партията на Пеевски беше на власт само един път през последните 15 години, в периода 2013-2014 г., в коалиция с БСП. От 2009 до 2021 г., с малки прекъсвания, България стана „завладяна“ държава при управлението на ГЕРБ и различните му сателити.

Сега наблюдаваме рецидиви на това превземане. В оня властови период запазено място има, разбира се и Пеевски, макар че тогава партньорството му с Борисов беше много по-задкулисно. В крайна сметка два бяха големите протести в България през последните 10 години: през 2013 г. - срещу избора на Пеевски за шеф на ДАНС, прераснал в протест срещу модела „Олигарски“, и през 2020 г. - срещу „модела Борисов“, за цялостно творчество. И двата бяха антикорупционни по своята същност.

Издаването на индулгенция на Борисов може би върши работа пред твърдия електорат на ПП-ДБ и утъпква пътя за сговор с герберите и в следващия парламент. Но отблъсква все повече поне три групи потенциални избиратели: по-лабилните привърженици на Промяната, онези, които виждаха в нея инструмент за протестен, дори наказателен вот срещу ГЕРБ, и негласуващите.