Към 42-45 години мъжът достига важна психологична и физиологична граница - това е възрастта, когато най-често е постигнат определен социален статус и това, което е необходимо, е той да бъде поддържан. Този период с тревога се очаква не само от мъжете, но и от много жени, които са с 10-15 години по-млади от тях. Ще може ли съпругът да поддържа сексуалната си активност на предишното ниво?

Заблуждение 1: мъжът над 40 години, заемащ отговорна длъжност и отдаващ на работата по-голямата част от живота си, може и да не мечтае за сексуално дълголетие.

Нищо подобно! Сексолозите твърдят обратното - колкото по-висок е социалният статус на мъжа, толкова по-активен е той в сексуалния живот. Той не само е уверен в себе си, но и като правило води здравословен начин на живот.

Последните изследвания, проведени в САЩ, показват, че за запазването на сексуалната активност на мъжа много по-голяма роля играе социалната му самостоятелност, отколкото общото здровословно състояние. Съдбовни за мъжкия потенциал се оказват внезапното оттегляне от бизнеса или напускането на работа.

Заблуждение 2: за стимулирането на сексуалната активност на зрелия мъж е необходима по-честа смяна на партньорки.

Науката е доказала, че новите връзки носят на зрелите мъже повече отрицателни, отколкото положителни емоции. Мъжът свиква с определен модел на взаимоотношения и стил на сексуално общуване. Смяната на партньорките е истински стрес за организма на такъв мъж.

Неизвестното, което е възбуждало в младостта, сега предизвиква подсъзнателен страх от предстоящ провал с новата партньорка. Може да се прибави и факта, че само 1 от 100 жени твърди, че получава истинско удоволствие още на първата среща.

Редица негативни фактори също пречат на зрелия мъж да получи очакваното удовлетворение, а стресът от не съвсем сполучливите срещи се натрупва и потиска неговата потентност.

Заблуждение 3: за продължителността на сексуалния живот на мъжа може да се съди по размерите на неговите полови органи.

Половата конституция, от която зависи колко дълго мъжът може да съхрани своята сексуална активност, не зависи от размера на интимните органи. Тук е важна работата на хормоналната система. А между нея и размера на мъжкия полов орган няма никаква връзка.

Заблуждение 4: с помощта на специални хормонални препарати може да се отсрочи момента на угасване на половата функция.

Никакви хормонални препарати не бива да се приемат самостоятелно, без лекарско предписание. Препаратите, съдържащи тестостерон, действително лекуват недостига на полови хормони при мъжете, но това се прави след съответните лекарски наблюдения и изследвания.

Тези, които разчитат с помощта на тестостерона изкуствено да удължат периода на половите си функции, са в заблуда. Повечето изследвания показват, че недостигът на мъжки хормони не винаги съпровожда мъжкия климакс. И обратното - андрогенният дефицит не винаги се съпровожда с угасване на половата функция.

Заблуждение 5: импотентността и мъжкият климакс са едно и също.

Импотентността и климаксът не са свързани помежду си. Както е известно импотентността бива:
- ситуационна (предизвикана от неуспех с определена партньорка)
- органична (възниква поради непроходимостта на кръвоносните съдове и недостига на хормони).

Импотентността може да възникне във всяка възраст - както при 20-годишен юноша, така и при мъж в периода на климакс. Много представители на силния пол преживяват това състояние спокойно. Угасването на половата функция при тях се извършва постепенно и незабелязано.

Практически половината мъже над 70 години (при желание) са способни да извършват полов акт. Мъжете със силна полова конституция дълго запазват високо ниво на сексуална активност и са способни да оплождат. Известни ярки примери за това са Лев Толстой и Чарли Чаплин.

Заблуждение 6: импотентността е края на сексуалния живот на мъжа.

Импотентността, особено ранната, не трябва да се приема като присъда. Тя трябва да се лекува лекува. Съвременната медицина може да удължи сексуалния живот достатъчно дълго. Ситуационната импотентност може да бъде излекувана и самостоятелно.

Успехът на сексуалния акт зависи от двамата участници в него. Понякога е достатъчно да се намери друга партньорка, с по-подходящ темперамент, и проблемите изчезват. Но при по-сериозни ситуационни проблеми с потентността на мъжа е най-добре той да се обърне към професионален психоаналитик или психотерапевт.
Органичната импотентност се лекува от андролог, който по правило обединява в себе си и сексопатолога, и уролога, и венеролога, и психотерапевта.

До неотдавна мъжете в развитите общества се справяха с импотентността с помощта на препарати, съдържащи простагландини от група Е. Ерекцията след приемането на тези препарати възниква сама по себе си, независимо от наличието на привлекателен обект. Това явление е известно с названието “приапизъм” (от името на древногръцкия бог на сексуалността Приап).

Ерекцията след приемането на препаратите от типа “Виагра” възниква само при наличието на обект на сексуално влечение. Действието на взетата таблетка се запазва в продължение на около 4 часа.

И все пак фалопротезирането се смята за най-ефективния начин за борба с тежката органична импотентност. Съвременните модели, за разлика от първите, не се намират в постоянно състояние на ерекция. Нито една жена няма да се досети за наличието на такава протеза, ако мъжът сам не й разкаже за това.

В света всяка година се правят около 30 хиляди операции за фалопротезиране въпреки тяхната висока цена (4-4,5 хиляди долара).