Една от пещерите в Коста Рика привлича туристи заради известността си. Очевидно пещерата е смъртоносна и в нея не може да влезе никой или никакво същество. В противен случай ще умрат.

Пещерата на смъртта в Коста Рика, наричана още Cueva de la Muerte на испански език, се намира в туристическия комплекс Recreo Verde в област Венесия. Тя е дълбока 6,5 метра и дълга почти 10 метра. Никой обаче не е влизал надълбоко в нея, защото тя може да убие моментално всяко същество още с влизането си.

За щастие, входът е твърде малък за хора. Въпреки това мнозина се стичат към мястото за снимки в социалните мрежи.

„Това е много малка пещера, но е необичайна с това, че от далечния процеп в задната част на пещерата изтича значително количество газ въглероден диоксид“, обяснява Ги ван Рентергем (Guy van Rentergem), белгийски спелеолог.

Както бе споменато, хората по принцип са в безопасност, тъй като не се побират във входа. Все пак навлизат малки животни като змии, птици и гризачи

Въпреки това, змиите, птиците, гризачите и други дребни същества умират веднага след влизането поради задушаване.

Специалистът твърди, че отворът изхвърля в атмосферата почти 30 кг въглероден диоксид на час, което се равнява на скоростта на средностатистически автомобил, изминаващ 256 км.

Според ван Рентергем тези 263 тона въглероден диоксид са еквивалентни на изминаването на 2,2 милиона километра, или 56 пъти, около света с автомобил за една година.

Той също така твърди, че газът може да има вулканичен произход. Но не е известно откъде точно идва.

Един от членовете на екипа на ван Рентергем демонстрира силата на Пещерата на смъртта, като по време на посещението си държи запалена факла до вратата. Пламъкът угасва за секунди, тъй като СО2 замества заобикалящия огъня кислород, който поддържа горенето.

Тъй като въглеродният диоксид е по-тежък от въздуха, концентрацията на газа е по-голяма по-близо до основата на пещерата, което увеличава риска за малките животни.

В проучване на италиански изследователи от 2022 г. се казва, че естествените пещери са склонни към опасни концентрации на въглероден диоксид. Това е така, защото те стимулират отделянето в атмосферата на „геогенен“ CO2, или CO2, получен в резултат на геоложки процеси на Земята.

В естествените пещери концентрациите на CO2 в атмосферата могат да се повишат до опасни нива, което представлява риск за хората, които често посещават подземното пространство. Хората, които изследват този вид пещери, биха могли да подценят рисковете, тъй като, общо взето, токсичността на CO2 във високи количества е слабо проучена. Румънската пещера Мовиле и италианската пещера Карбуранджели са други пещери с високи концентрации на газ.

НАЙ-СМЪРТОНОСНАТА ПЕЩЕРА В СВЕТА Е МЕСТООБИТАНИЕ НА СМЪРТОНОСНИ ВИРУСИ

Въпреки че Пещерата на смъртта от Коста Рика е смъртоносна, друга пещера се смята за най-смъртоносната, тъй като в нея се зараждат вирусите Ебола и Марбург. Пещерата Китум в планината Елгон, национален парк в Кения, е местообитание на най-смъртоносните вируси в света.

През 1980 г., докато изследва пещерата Китум, френски инженер в близката захарна фабрика се сблъсква с опустошаващия организма вирус Марбург. Съвсем скоро след това той умира в болница в Найроби.

Бързото влошаване на състоянието на човека от вирусната хеморагична или кръвоспираща треска е описано в доклад, посветен на случая, като „сякаш лицето се отделя от черепа“, а лицето му сякаш виси от основната кост, тъй като съединителната тъкан в него се разрушава.

Седем години по-късно следващата жертва на пещерата Китум е датски ученик, който е на почивка със семейството си. Младежът умира от подобен хеморагичен вирус, наречен Равн.

Ценните солени минерали в пещерата привличат слонове, биволи, антилопи, леопарди и хиени от Западна Кения. Заради това Китум се е превърнала и в развъдник на зоонозни инфекции, смятат изследователите. Дълбокият 200 метра тунел многократно е бил разширяван и задълбочаван от слоновете, за да се заселят в него прилепите, пренасящи болести.

Източник: Cave of Death in Costa Rica Appears Harmless but Can Instantly Kill Anyone at the Entrance, sciencetimes