Ангел Борисов от Сусам

87 годишния дядо Ангел Борисов от Сусам бе единствения, който отдаде дължимото на Освободителят на България-Русия. Измежду стотици граждани, общественици политически и неправителствени организации, само той се сети да изрази елементарна благодарност към народа - свободител и със руското знаме в ръце почете паметта на 200-те хиляди умрели за свободата ни руснаци.

С юнашко засукани мустаци, имащия вид на комита сусамец, без притеснение се сля с официалните лица и се подреди пред паметника на незнайния войн. Пред изненаданите граждни и репортери обясни простичко: „Толкова народ от тях загина, човешко е да им кажем благодаря!“ И допълни че още от миналия трети март,се канел да ги уважи със знамето, ама не намерил такова ни в Хасково, ни в Сусам. „Едно момче ми го донесе, да е живо и здраво. Ний българите сме благодарен народ и трябва да помним“ завърши дядото. После с гордост размаха и българския флаг, тикнат му в ръцете от ревностен следовник на Атака. „Аз съм си българин“ учуди се сусамецът на твърдението, че по този начин не уважавал страната си. „Ама помня кой ни даде свободата“.

Това сигурно не помнят нито от представители на Историческия музей-Хасково, нито от преподаватели, нито представители на интелектуалния и политически елит в града. Ако не беше прочувствената поема на  Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“, името на Освободителят така и нямаше да бъде споменато в Хасково.

Руско-Турската освободителна война от 1877-78 година слага край на османското владичество над България. Това е и единствената цел на войната, като още преди началото и руския император декларира че няма никакви териториални претенции. За разлика от други руско-турски войни, включително и тази довела до освобождението на Гърция през 1829-та година, тази война се води в разрез с желанието на цяла Европа, подкрепяща запазването на статуквото. Именно натискът на Великите сили, води впоследствие до разпокъсването на България.

Във войната от 1877-78-ма година Русия дава 200 хиляди убити.

Г.Христов