Снимка от музея в Кърджали оживя в разказа на потомците на един гайдар-бежанец от Гюмюрджинско.Снимката е правена в българското село Кърсърджа в далечната 1911 г.На нея се вижда селищен празник.В центъра е гайдаря Константин Саранди.Снимката е дело на фотографа Костадин Гунчев и е издирена от музейния фотограф Данчо Йорданов и етнографката Мария Николчовска.

  При посещение на музея,потомците на Костантин Саранди установяват,че гайдаря от хорото е техния прадядо.Историята на гайдаря разказа за Кърджали бг вести неговия потомък Димитър Стоянов.

  Константин Саранди е роден на 13 март 1888 г. в село Кърсърджа,Гюмюрджинско.Като малък пасял фитките на селото и се научил сам да свири на гайда още на 12-13 години.На снимката той е двадесетгодишен,макар че изглежда по-възрастен.Константин Саранди се разболява и се залежава.След като оздравява е мобилизиран в гръцката армия,където служи 7 години.Служи в полк,рекрутиран от българи от Егейска Тракия.Пращат го в Атина,а по време на турско-гръцката война и в Истанбул.

  След като е демобилизиран решава да се установи в България.Отива в Тополовград.Запознава се с първата си съпруга-Ванкя.От нея има три деца.Съпругата му умира млада и той се жени повторно.Раждат му се още две деца.

 В армията научава бръснарството.Препитава се с него.Отваря дюкян.Тегли го родното село.Когато България си връща Беломорска Тракия,той се прибира в Гюмюрджинско.Пътува с една  волска кола покъщина.Връща се при земите си.Строи къща.След края на Втората световна война е прокуден и се прибира със семейството си в България.Установява се в Кърджали.

 Константин Саранди е страстен ловец.Любими са му ловните кучета.

 След Девети септември започва колективизацията на земята.Гайдаря е върл противник и не дава земите си.Това му спечелва за враг новата власт.

 В дома му идват милиционери,които го приканват да се включи в ТКЗС.Той отказва.Демонстративно застрелват кучетата в краката му.Изземват му и пушките.

  Константи Саранди не може да преживее унижението.Затваря се в къщи и след 40 дни умира.Отива си от мъка.

  Днес неговият пра-правнук Димитър Петрунов се снима с гордост пред снимката в музея на Кърджали.

Георги Кулов

Снимки:Личен архив