Приведен, видимо притеснен, в редакцията на СмолянБгвести пристига възрастен човек. Плахо казва, че търси журналистка. Забравил как се казва, но го изпратили от Пенсионерския клуб на Рудозем. Възрастният мъж изобщо не чува. Вади от джоба си смачкан лист хартия и обяснява, че иска тази журналистка да напечата написаното от него и останалите пенсионери. Искали писмото им да стигне до всички депутати, независимо от коя партия са.
"Аз не искам нищо за себе си! Аз получавам миньорска пенсия. Над 3500 лева. И за какво са ми, какво да ги правя?! Идвам, да помогнете, не на мен, а на останалите възрастни хора. На тези дето са останали като караконджули сами между четири стени. Дето няма кой едни капки в очите да ни сложи, да ни каже мръкнало ли се е, съмнало ли се е ! То освен в Мадан, другаде хоспис няма. Ама и там е пълно! Къде да идат, кой да ги погледне?" Говори, а по лицето му се стичат едри капки сълзи.....Старецът се казва Данчо Ортакчиев от с.Оглед и е на 88 години.
От името на всички самотни пенсионери иска бъдещите депутати да обещаят да гласуват Закон за всички самотни хора, които са навършили 80 години. Искането му е простичко. Всички те да имат право на Личен асистент по два часа на ден. Да им измери кръвното, да им помогне за лекарствата, да им сготви една супа, да им купи хляб. Сега право на личен асистент имали тези с ТЕЛК-ови решения с чужда помощ. "Повечето нямаме решение за чужда помощ. Ама здрави ли сме на тия години?! Не сме! Ама, сме и на крака. Душа зорлен не се дава, а пък ни се и живее,бре", реди и плаче дядо Данчо.
Публикуваме препис от писмото, без никаква редакторска намеса:
До Министър председателя на НР България От Сдружения Възрастни хора в Н,Р, България Искаме да бъде гласуван закон за възрастните хора в НР България. В този закон да бъде записано хора, които са преминали прага 80 или 85 г. да имат право на АСИСТЕНТ, които са останали по сами между 4 стени. Много не знаят дали е сутрин или вечер. Много хора са оставени на произвола на съдбата.Няма кой да му каже,че това лекарство е за сутринта, а пък това за вечерта!Няма кой да му сложи капки в очите, в ушите. Хората си отиват с отворени очи, с желание за живот. Но кой да ги чуе, кой да види! За всичко има закони, но не и за възрастните хора.Тези възрастни хора построиха тази държава. С всичкия си труд ние я построихме .Сега го ядете нашия труд, нашата плът! Всичко що имахме дадохме на тази държава, хубост, младост, здраве.Младостта ни премина в труд, с надежда за по-добър живот.НО, НО..! Искаме да се случат тия две неща. АСИСТЕНТ И ПО 2 ЛЕВА НА ДЕН ЗА ПО ЕДНО КАФЕ СУТРИН И ЕДНО СЛЕДОБЕД. ДА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ ИМА ВЛАСТ И ДЪРЖАВА, КОЯТО МИЛЕЕ ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА. Ако имате малко чувство и съвест, помислете за тези хора. Те го заслужават. ТЕ СА ВАШИТЕ МАЙКИ, ВАШИТЕ БАЩИ.
С уважение от Сдружения на възрастните хора в България!
Чакаме отговор.Адреса ни е ок. Смолян,гр.Рудозем, Клуба на пенсионера.
Източник: Smolyan.bgvesti.NET
