Тази година има два пъти важни избори, от които зависи съдбата на Европа - на 9 юни и на 5 ноември. Разликата е, че на едните гласуват гражданите на Европейския съюз, а на другите - само американците, каза преди време Иван Кръстев. И той не е единственият на мнението, че завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом ще има дълбоки последици за европейските страни и техния съюз.

По-малко от пет месеца до изборите в САЩ Европейският съвет за външни отношения (ЕСВП) публикува „шест страшни политически сценария“ за администрация на Тръмп 2.0, за да помогне на европейците да обмислят различни предизвикателства.

Всички сценарии произтичат от идеи в екосистемата на външната политика на Републиканската партия. Нито един от сценариите не е неизбежен, но всички те са правдоподобни през първите една или две години от евентуалния нов мандат на Тръмп.

Поотделно те представляват сериозно предизвикателство за Европа, която остава силно зависима от САЩ. Заедно те са виртуален Тръмпагедон, казват авторите.

    Сценарий 1 | Украйна: Минск 3.0

Тръмп обявява намерението си да намери сделка за прекратяване на войната в Украйна. Той иска да организира срещи между Владимир Путин и Володимир Зеленски и да обвърже бъдещата военна помощ за Украйна с желанието на Зеленски да преговаря с Москва.

    Сценарий 2 | Китай: Криза в Южнокитайско море

Китайците потапят филипински военен кораб и налагат блокада около Втория Томас Шол (коралов риф в системата на островите Спратли в Южнокитайско море, оспорван между няколко държави). Това поставя администрацията на Тръмп под натиск да спази задълженията на САЩ по Договора за взаимна отбрана между САЩ и Филипините и да подкрепи ключов съюзник. Но Тръмп не желае да се ангажира военно в Южнокитайско море, така че започва търговска война с Китай.

    Сценарий 3 | Стратегическа индустриална политика: Пълна енергийна доминация

Тръмп обявява идея за „пълна енергийна доминация“. Той се стреми да отприщи производството на изкопаеми горива в САЩ и да свърже евтината енергия с американското икономическо и производствено възраждане, като същевременно използва контрола на САЩ върху енергийните ресурси, за да гарантира целите на външната политика на САЩ.

    Сценарий 4 | Европейската сигурност: приспаното НАТО

Тръмп приспива НАТО не като се оттегля от алианса, а като драстично намалява подкрепата на САЩ за него и изисква европейците да запълнят празнините.

    Сценарий 5 | Близкият изток и Северна Африка: Да направим Израел отново велик

Тръмп съживява Споразуменията на Авраам, обявява план за превръщането на Газа в „Дубай на Средиземно море“ и изтегля американските войски от Ирак и Сирия, за да разчисти пътя за израелските действия срещу Иран.

    Сценарий 6 | Идеология: Глобалният съюз на народи и държави

Тръмп формира международно съпоставяне около консервативни въпроси като защита на националните граници, противопоставяне на правата на ЛГБТ и подкрепа на традиционни семейства. Той търси сътрудничество с колеги консервативни лидери като унгареца Орбан и холандеца Вилдерс, за да започне ново глобално идеологическо движение.
Като цяло сценариите показват колко зависим е ЕС от САЩ - тенденция, която само се засилва през последните години. За да преодолеят опасностите от тези сценарии, авторите предоставят набор от политически препоръки за европейците:

•     Европейските политици трябва да инвестират малко усилия, за да постигнат по-голям капацитет и самодостатъчност в дългосрочен план, като същевременно управляват настоящата си зависимост от САЩ.

•     Европейците трябва да признаят, че действията на САЩ могат допълнително да разделят ЕС. Про-Тръмп лидери като Орбан или партньора на НАТО Турция са склонни да бъдат по-отворени към идеи като мирни преговори между Украйна и Русия. Лидерите на ЕС трябва да са наясно с тази възможност и да затвърдят своята политическа позиция.

По-малките групи биха могли да постигнат по-големи цели. Коалиции като Ваймарския триъгълник, състоящ се от Германия, Полша и Франция, подкрепени от нов или обновен президент на комисията, биха могли да покажат частично единство и да предизвикат промяна.

Ето по-подробно как изглежда сценарият за войната в Украйна:

Доналд Тръмп, изглежда, мрази Украйна почти толкова, колкото се възхищава на Владимир Путин. Той обвинява страната за първия си импийчмънт, изборното си поражение през 2020 г. и за „покриването“ на предполагаеми сделки на Байдън в Украйна. Той обеща да „прекрати войната за 24 часа“, твърдейки, че може да накара и двете страни да сключат сделка. Никой не знае какво би наложила подобна сделка, въпреки че миналото предлага някои очертания, особено първия контакт на Тръмп със Северна Корея. Президентът вероятно би очаквал европейците да се съобразят с неговото „историческо мирно споразумение“ или да започнат сами да се справят с войната.

В първия си работен ден на 21 януари 2025 г. президентът обявява намерението си да сключи сделка за прекратяване на войната в Украйна, защото „това е бедствие, което губи нашите пари. Украйна не е отговорност на Америка и ние имаме други проблеми. Политиката на Байдън към Русия само помогна на Китай, Северна Корея и Иран“.

Десет дни по-късно, след първия телефонен разговор на президента с президента Владимир Путин, Тръмп казва пред пресата: „Путин беше много категоричен, че иска да го направи. Мисля, че може да го иска дори повече от мен." Както обикновено, Тръмп казва много малко за това как смята да постигне целите си.

Държавният секретар Робърт О'Брайън изглежда предпазлив в шансовете да прокара сделка, но бързо заминава на консултации в Киев и големите европейски столици.

На тези срещи О'Брайън подчертава, че САЩ и техните съюзници винаги са казвали, че войната трябва да приключи с преговори, така че сега е моментът да започнем. Намеква, че де факто Киев трябва да приеме руския контрол върху окупираните части на Украйна.

О'Брайън също така признава, че администрацията на Тръмп все още не е обмислила напълно всички аспекти на споразумението и бъдещето на Украйна. Те включват

•     възможност за мироопазващи или наблюдаващи сили
•     присъединяване на Украйна към ЕС
•     двустранните споразумения за сигурност на страната със Запада
•     план за икономическо развитие и възстановяване на Украйна.

Също така до голяма степен непроучено е как ще стане разпореждането с руски държавни активи и въпросът за облекчаване на санкциите.

В началото на март 2025 г. администрацията на Тръмп представя нов бюджет на Конгреса, който включва над 30 милиарда долара помощ за Украйна. Тръмп използва пресконференцията, на която обявява бюджета, за да заяви намерението си да събере президента на Украйна Володимир Зеленски и Путин за среща за разрешаване на конфликта. „Тази помощ отива за Украйна само ако Зеленски ми помогне да прекратя тази война. Но ако Русия се противопостави на тази красива идея, може да има много повече помощ за Украйна. Речта му е придружена от видео, представящо него, Путин и Зеленски като миротворци.

Седмица по-късно са публикувани писма до Путин и Зеленски с предложение за тристранна среща на върха в Рияд, Саудитска Арабия през май - без предварителни условия. Държавният департамент на САЩ приканва европейските лидери да заявят подкрепата си за процеса и да обявят какво са готови да направят за успех.

•     Руският отговор е половинчат. На пресконференция говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбелязва, че Русия винаги е била склонна да преговаря и може да обмисли срещата, ако тя отговаря на основните ѝ интереси в областта на сигурността. Като минимум това би включвало Украйна да признае новите „конституционни територии“ на Русия - Крим, Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие. Зеленски заявява, че ще обмисли срещата на върха само ако Русия признае украинския суверенитет върху нейната международно призната територия и започне да изтегля силите си. Говорителят на Белия дом отговори, че Тръмп ще се срещне с всеки, който пожелае.

•     Междувременно украинското правителство съобщава на различни европейски лидери, че Тръмп притиска Зеленски да се откаже от суверенитета над регионите, които Русия незаконно е анексирала, или в противен случай рискува да загуби помощта на САЩ. В последвалия телефонен разговор между Вашингтон и Берлин новият съветник по националната сигурност Ричард Гренел заплашва с изтеглянето на американските войски от Европа, ако Германия възрази срещу плана. Той също така дава да се разбере, че САЩ очакват Германия и ЕС да поемат пълна отговорност за финансирането на реконструкцията на Украйна и предоставянето на гаранции за сигурност. САЩ може да обмислят помощ със заеми, но при предварителното условие европейските договори да останат достъпни за американски компании.

Докато разговорите по тези преговори продължават, в Париж и Берлин пристигат пратеници от Кремъл, които посочват готовността на Путин за среща на върха. Те намекват, че „служителят, изпълняващ задълженията на директора на ЦРУ“, Каш Пател, им е казал, че като цена на сделката Тръмп ще поиска край на усилията на Русия за военна модернизация с Иран, но това ще бъде придружено от икономически стимули. Пратениците също изразяват резерви за това това дали Тръмп може да накара съюзниците си от НАТО или дори Конгреса на САЩ да се съгласят със сделката. Те искат да разберат отношението на Европа към идеята и към облекчаването на санкциите, в случай че започнат преговори.

Какво означават сценариите

Тези въображаеми сценарии, които не са неизбежни, подчертават колко зависими са европейците от САЩ и какви щети може да нанесе една по-неблагосклонна американска администрация на европейските интереси в различни сектори. Събрани заедно, те биха предизвикали политически апокалипсис. Вероятно ще ударят европейската конкурентоспособност, ще взривят целите на Европа в областта на климата, ще унищожат влиянието на Европа в света и ще оставят европейската сигурност изложена на руско заграбване и китайски натиск.

ЕС и неговите държави членки ще влязат в потенциален втори мандат на Тръмп в състояние на изключителна зависимост в областта на сигурността от САЩ - всъщност тази зависимост само нарасна, след като Тръмп напусна поста през 2021 г. Има много малко политически мерки, които се предприемат специално за подготовка за втори мандат на Тръмп; няма междуведомствени работни групи в повечето европейски столици, да не говорим за колективни на европейско ниво.

Някои официални лица в Европа предполагат в разговори на 4 очи, че ЕС „ще оцелее“ при Тръмп 2.0, като следва същата тактика като през първия му мандат: да го ласкаят и да го разсейват, докато работят с „по-рационални“ членове на неговата администрация, както и с Конгреса и гражданското общество. Някои европейски правителства, особено в Унгария и Словакия, приветстват идеята за нова администрация на Тръмп, защото тя ще им помогне да избегнат дискусиите за върховенството на закона и демокрацията, които разтърсиха отношенията им с ЕС.

При тези обстоятелства ще бъде трудно да се постигне политическо единство сред ЕС-27. Но в същото време индивидуалните европейски отговори просто няма да са достатъчни. Европейците вероятно ще трябва да формират по-малки „коалиции от желаещи“, които могат да представят на Тръмп единно предварително съгласувано послание. Те трябва да пристигнат във Вашингтон с съзнанието за продължаващата нужда от американско присъствие в Европа, но да се въздържат от носталгични монолози за славата на Атлантическия съюз.