Днес Румъния потвърди подкрепата си за Рюте, а президентът Клаус Йоханис оттегли кандидатурата си за висшия пост в НАТО
Премиерът на Нидерландия Марк Рюте ще бъде следващият генерален секретар на НАТО.
32-те страни членки на Алианса постигнаха съгласие, че нидерландският министър-председател ще наследи Йенс Столтенберг на поста.
Новината първо дойде преди два дни от нидерландската обществена медия NOS, която се позова на свои източници.
Днес Румъния потвърди подкрепата си за Рюте, а президентът Клаус Йоханис оттегли кандидатурата си за висшия пост в НАТО, предаде Politico.
По време на заседание на Висшия съвет за национална отбрана Йоханис заяви, че е уведомил съюзниците от НАТО за оттеглянето на кандидатурата си.
Рюте поема ръководството на НАТО в критичен момент. Той ще встъпи в длъжност на 2 октомври, около месец преди президентските избори в САЩ.
Авторитетното брюкселско издание Politico пише, че изборите ще решат съдбата на НАТО, който служи като най-успешното възпиращо средство за Източна Европа срещу руската агресия.
Кандидат-президентът на републиканците Доналд Тръмп обеща да остави държавата в НАТО, но даде заявка, че ще намали американската помощ за Украйна, ако бъде преизбран. Според него Европа трябва сама да финансира войната.
Политическите наблюдатели твърдят, че Рюте „нашепва в ухото на Тръмп“, благодарение на умението си да общува с всевъзможни хора, като дори си е спечелил похвалите на бившия американски президент. „Харесвам този човек“, каза за него Тръмп веднъж.
Утвърждаването на Рюте означава, че въпросът за наследяването е изяснен преди юли, когато лидерите на НАТО ще се отправят към среща на върха Вашингтон, на която ще се отбележат 75-години от създаването на Алианса.
Стремежът на Рюте към ръководния пост в НАТО бе дълъг - той води кампания за поста от ноември миналата година.
Румънският президент Йоханис се включи в надпреварата на по-късен етап. Когато той обяви кандидатурата си през март, 2/3 НАТО вече бе застанала на страната на Рюте.
По време на тримесечната си надпревара Йоханис успя да получи само един глас сред 32-та съюзници - този на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който използва отказа си, за да спечели влияние и да осигури отказ на Унгария от задачите и финансирането на НАТО за Украйна.
