„Майка ми беше много болна. Онази вечер много охкаше, пъшкаше и взе да повръща нещо черно като катран. Не можах да се стърпя. Удуших я да не се мъчи“. Това разказа днес пред хасковския окръжен съд 29-годишният Георги Бойчев. Той е обвинен в умишлено умъртвяване на майка си Гелушка Докторова на 5 март 2007 година в Димитровград.

Бойчев веднъж вече бе осъден на три години от хасковския съд, а присъдата бе потвърдена от апелативните магистрати в Пловдив. Върховният касационен съд обаче върна делото в Хасково за ново разглеждане, поради съмнения във вменяемостта на Георги.

Новата психиатрична експертиза показва, че Бойчев страда от умствена изостаналост, има леко психично разстройство на личността, но е напълно вменяем и може да носи наказателна отговорност.

Родителите му били разведени. Георги живеел при баща си в пловдивското село Езерово. Баща му обаче се оженил повторно и той се почувствал изоставен. В началото на 2007 година се преместил при майка си в Димитровград. Жената била безработна, само отвреме навреме работела като чистачка.

Гелушка Докторова изпитвала силни болки в гърлото. Ходила на лекар, който й предписал лекарства. Те обаче стрували около 200 лева, а жената нямала толкова пари.

Вечерта на 5 март болките на майката станали непоносими. Карала сина си да й разтрива ръцете и краката, за да не изтръпват. Накрая той не издържал и отишъл в кухнята, където намерил въже от простор. С него удушил родителката си. Това се случило около 4 часа призори.

След това Георги излязъл от жилището и започнал да звъни на съседите. Един от тях – Делчо Танев, по-късно тръгнал да излиза от входа и забелязал, че вратата на апартамента им е отворена. Влязъл и видял вече мъртвата Гелушка и сина й Георги, който държал главата й в скута си.

При аутопсията й съдебният лекар открил масивен тумор в основата на езика. На практика жената е била на смъртно легло и е угасвала в мъки и страдания.

Пред съда днес Георги Бойчев призна деянието си. За процеса бяха призовани над 15 свидетели. Сред тях бяха бабата и дядото на подсъдимия.

Тодор Кръшков