Премиерът Риши Сунак призна загубата си на общите избори във Великобритания след съкрушителните резултати в полза на Лейбъристката партия.
Те все още не са окончателни, но предварителните числа са категорични и лейбъристите са напът да спечелят най-голямото мнозинство в Камарата на общините от времето на управление на Тони Блеър.
Мащабът на прогнозираната победа означава, че лидерът на лейбъристите Кийр Стармър изглежда със сигурност ще бъде назначен за 58-и министър-председател на Великобритания рано в петък сутринта, слагайки край на 14-годишното управление на консерваторите.
Тази вечер хората тук и в цялата страна се изказаха и са готови за промяна, за прекратяване на политиката на производителността и връщане към политиката на обществената услуга“, каза Стармър, след като спечели своя избирателен район. „Гласувахте за това. Сега е време да ви го доставим.“
За торите резултатът, макар и очакван, е смазващ, катастрофален край на дръзкия гамбит на премиера Риши Сунак да насрочи предсрочни избори. Очаква се той да подаде оставка в следващите часове.
Прогнозите, базирани на официалния екзитпол и ранните резултати от преброяването, предричат, че торите ще се сринат до едва 154 депутати – най-малкият брой в славната история на партията, надминавайки предишния ѝ минимум от 156 през 1906 г.
Победата на лейбъристите в Обединеното кралство е срещу тенденцията на лявоцентристкия упадък в много проспериращи западни икономики. Нарастващ брой гласоподаватели в страни, включително Франция, Италия и Германия, прегърнаха крайната десница на последните избори.
Във Франция партията на Марин льо Пен е на крачка от поемането на властта на предстоящите в неделя парламентарни избори – за първи път в съвременната история на републиката.
Тази тенденция се проявява и в Обединеното кралство, макар и не в същата степен, както при другаде в Европа.
Десният популист Найджъл Фараж спечели място в Камарата на общините от осмия опит, като неговата нововъзникнала Реформаторска партия се очакваше да спечели милиони гласове.
Първата голяма жертва на кабинета през нощта беше Грант Шапс, министърът на отбраната, който загуби мястото си малко след 3 часа сутринта и на практика призна националното поражение на своята партия.
Ясното от тази вечер е, че Великобритания ще има ново правителство сутринта“, каза Шапс.
Той обвини вътрешните борби на собствената си партия, които отблъскват избирателите. На обществото, каза той, му е писнало от „безкрайната политическа сапунена опера“ и „вътрешните съперничества и разделения“, които враждуващите консерватори разиграха публично.
Не толкова лейбъристите спечелиха тези избори, а по-скоро консерваторите ги загубиха“, каза Шапс, очевидно разтърсен от отстраняването си.
Предстояха още жертви на високо ниво.
Лидерът на Камарата на общините Пени Мордаунт – смятана за вероятен бъдещ претендент за лидерството в партията, ако беше задържала мястото си – напусна час след Шапс.
Консервативната партия претърпя побой, защото не успя да уважи доверието, което хората ѝ гласуваха“, каза Мордаунт.
Проучването прогнозира, че лейбъристите ще завършат с 405 депутати – почти две трети от 650-те места в Камарата на общините.
Такива числа биха направили Стармър най-могъщият лидер на Обединеното кралство след Блеър, с пълен контрол над парламента и втори мандат, предстоящ след пет години.
В хода на шестседмичната кампания Стармър призова избирателите да го подкрепят и да „обърнат страницата“ на годините на скандали, разделение и икономически сътресения при бившите премиери Борис Джонсън и Лиз Тръс.
Стармър беше критикуван за пешеходния си стил на дебат и за това, че даде твърде малко подробности за плановете си за управление. Но нито едно от тези неща не изглеждаше от значение: просто да не си от консерваторите изглеждаше достатъчно за много избиратели, като анкетьорите идентифицираха широко разпространено обществено настроение за промяна.
Фараж триумфира
В своята благодарствена реч Фараж приветства „наистина изключителен“ резултат и обеща да „изгради масово национално движение през следващите няколко години“, за да предизвика лейбъристите за властта на следващите избори, очаквани през 2029 г.
Случва се нещо много фундаментално“, заяви Фараж. „Има огромна празнина в дясноцентристката част на британската политика и моята работа е да я запълня.“ Той добави: „Това е само първата стъпка към нещо, което ще зашемети всички вас.“
На други места прогнозата сочи съживяване на центристките либералдемократи, които ще бъдат възстановени като третата по големина партия във Великобритания с 56 места след почти десетилетие на неизвестност.
Но има мрачни новини за някога могъщата Шотландска национална партия. През 2019 г. SNP спечели 48 от 57-те места в Уестминстър, които се полагат на Шотландия. Прогнозата сега показа, че партията ще падне до само 6 депутати, което е катастрофа, тъй като тя доминира шотландската политика от 2015 г. насам. Но тя се изправи пред поредица от скандали и намаляваща популярност през последните години.
Говорейки по ITV, бившият първи министър на Шотландия Никола Стърджън каза, че се страхува от лоша вечер за нейната партия.
Ще има много въпроси, които трябва да бъдат зададени“, каза тя.
Наслада и облекчение за лейбъристите
Насаме служителите от Лейбъристката партия се бореха да сдържат радостта си, след като станаха свидетели как партията им претърпя четири жалки изборни поражения от торите от 2010 г. насам.
Ние гледаме малко недоверчиво на числата на SNP и реформите“, каза един от тях. „Но ние сме възхитени и облекчени. Вие не познавате параноята както лейбъристите.“
В кръговете на торите играта на обвиняване вече е в ход, като ключови фигури обвиняваха глобални кризи като Covid-19, както и Сунак и неговата злополучна кампания.
Наистина не сме обмислили достатъчно какво иска електоратът“, каза един министър. „Част от това е нашето собствено лошо управление.“
Други бяха много по-малко дипломатични, сочейки с пръст директно ключови помощници на Сунак, като председателя на партията Ричард Холдън и вицепремиера Оливър Даудън.
Няма два начина за това. Това е катастрофален спад дори от началото на годината“, каза втори министър от торите. „Холдън, Даудън и други прекалено овластени бивши съветници, които ни насочиха с пълна сила към този айсберг, трябва да бъдат заточени във Възнесението… или някъде малко по-отдалечено.“
Запитан за бъдещето на партията си, министърът на торите Стив Бейкър – който също се очаква да загуби мястото си – каза, че „без съмнение ще има взаимни обвинения, ще има шок, ще има гняв, ще има отричане.
Но някои тори бяха облекчени, защото резултатът можеше да бъде дори по-лош. Някои предизборни социологически проучвания сочеха, че партията на практика може да бъде заличена от електоралната карта.
„Опасявах се от по-лошо“, призна трети министър от торите.
Това е катастрофа за торите – но това не е пълната катастрофа, която някои предричаха“, каза Тим Бейл, професор по политика в университета Queen Mary в Лондон и автор на „Консервативната партия след Брекзит“.
„Те обаче ще бъдат уплашени от това. Въпросът е: това ще ги накара ли да се обърнат още повече към популистката десница, отколкото досега?“
Нощта не мина без обрати за лейбъристите на фона на някои неочаквани резултати в Обединеното кралство.
Един от най-добрите лейтенанти на Стармър – Джонатан Ашуърт – загуби мястото си заради независим кандидат, подкрепящ Ивицата Газа, което е голям шок за лейбъристите.
Бившият лидер на Лейбъристката партия Джереми Корбин, който се кандидатира като независим кандидат, след като беше изгонен от Лейбъристката партия, също успешно защити мястото си в Ислингтън Норт.