Наистина ли електромобилите не отделят въглероден диоксид? И какви са екологичните щети от производството на батерии? Тук отговаряме на шест важни въпроса за електрическите автомобили:
Бъдеще без въглеродни емисии: в името на тази цел милиони шофьори по света си купуват електромобили. Известно е, че транспортът е отговорен за приблизително една четвърт от световните емисии на парникови газове, като около половината от тях се дължат именно на леките автомобили.
Един от начините за ограничаване на това замърсяване, без да се налага да се отказваме от шофирането, е да заменим конвенционалните коли - с бензинов и дизелов двигател - с електрически автомобили. Защитниците на климата твърдят, че този преход е ключов в борбата срещу климатичните промени.
Не всички обаче са съгласни. Мнозина твърдят, че електрическите превозни средства също нанасят вреди на околната среда. Ако това е така, заслужава ли си въобще да продължаваме прехода към електромобилност от екологични съображения? Ето какво показва директното сравнение между електрическите и конвенционалните автомобили:
Какъв е въглеродният отпечатък при двата вида?
Автомобилите с вътрешно горене и електрическите превозни средства се различават значително по своя въглероден отпечатък. За целия си живот - средно 320 000 километра пробег - един автомобил с бензинов или дизелов двигател ще отдели 48 тона CO2, което е с 40% повече от електрическия.
Електромобилите обаче оставят по-голям CO2 отпечатък по време на тяхното производство - 11 тона вредни емисии отделя един електрически автомобил още преди да е тръгнал по пътищата - над два пъти повече, отколкото един конвенционален автомобил.
За колко време един електромобил компенсира своя въглероден отпечатък?
Електрическият автомобил произвежда нулеви емисии, което означава, че той може да изплати своя „въглероден дълг“. Брайън Кокс, експерт по устойчива мобилност от швейцарската консултантска компания INFRAS, пресмята, че в Швейцария един електромобил може да компенсира напълно въглеродния си отпечатък след между 20 000 и 30 000 километра.
В Германия или в средностатистическата европейска държава изравняването настъпва след около 60-70 000 километра или средно между 6 и 7 години. От значение тук е и доколко е екологична енергия, използвана за зареждане на автомобила. По-чистите енергийни мрежи позволяват по-бързо компенсиране на въглеродния отпечатък.
Наистина ли електрическите коли не отделят CO2 по време на движение?
И да, и не. Традиционните автомобили изгарят изкопаеми горива, което е в основата на техния огромен въглероден отпечатък. Отпадъчните газове от автомобилите също така причиняват киселинни дъждове, смог и респираторни заболявания.
Електрическите автомобили не изгарят изкопаеми горива. В този смисъл работата им е по-чиста, тъй като разчитат на електричество. Но цялостното въздействие върху околната среда зависи от въглеродния отпечатък на електропреносната мрежа. Ако електроенергията идва от изкопаеми горива, тогава зареждането на електромобила причинява непреки емисии.
Как е произведена енергията, с която се зареждат електромобилите, определя дали те водят до непряко замърсяване Снимка: Courtesy of Porsche Cars North America/AP Photo/picture alliance
Какви щети на околната среда нанасят батериите на електрическите коли?
Необходимите за производството на батерии материали представляват сериозно предизвикателство за околната среда. Литият, основният компонент, води до изчерпване и замърсяване на водата в „литиевия триъгълник“ на Южна Америка, където през 2022 г. е добита една трета от лития в света.
За добива на един тон литий са необходими около 2 милиона литра вода, което е достатъчно за около 125 електрически автомобила, казва Георг Бикер, старши изследовател в Международния съвет за чист транспорт. Въпреки това производството на бензин изисква десет пъти повече вода, добавя той.
Добивът на кобалт, друг ключов ресурс, често е съпътстван от унищожаване на местообитанията и редица вредни въздействия върху здравето. За електрически превозни средства са отишли около 40% от добития през 2022 г. кобалт - основно в Конго.
Миньорите на кобалт рискуват да развия респираторни заболявания, причинени от токсичните кобалтови частици. Друга опасност представлява радиоактивният уран, съдържащ се в рудата. Освен това непромишленият добив на кобалт е свързан с експлоатацията на детски труд, а срутванията на тунели са често срещано явление.
Конго е най-големият износител на кобалт в света Снимка: Emmet Livingstone/AFP/Getty Images
Подлежат ли на рециклиране батериите за електрическите автомобили?
Да, батериите за електромобилите могат да се рециклират в голяма степен, но според Георг Бикер това няма да стане масова практика още 15-20 години, тоест преди батериите, които сега се монтират в новите автомобили, да са достигнали края на живота си.
Новите технологии позволяват с една батерия да се изминат повече от 1 500 000 километра. Това означава, че батерията има по-дълъг живот от експлоатационния срок на самия автомобил, добавя той.
Законодателството на ЕС, което изисква повторното използване на до 95% от материали като кобалт и мед, може да ускори процеса на рециклиране. Същото важи и за САЩ, където със закон се стимулира рециклирането на батерии, които след това могат да носят марката „произведено в САЩ“, за което получават и субсидии.
Съществува ли хипотеза, при която е по-добре да си караме стария автомобил с вътрешно горене?
Да, ако електрическият автомобил се кара рядко. „Тогава енергията, използвана за производството на батерията, няма да се изплати, защото автомобилът не изминава дълги разстояния“, обяснява Брайън Кокс от INFRAS.
Но дори и в такъв случай е много по-разумно да се използва обществен транспорт или споделени автомибили - например да наемете електромобил за онези редки случая, когато имате нужда от кола, но поради някаква причина не може да разчитате на обществения транспорт. „Това е много по-добрият вариант, отколкото да карате стария си автомобил с вътрешно горене“, казва експертът.
