"Малка крачка за един робот, огромен скок за Китай." Ако можеше да говори, апаратът Chang'е би могъл да перифразира думите на Нийл Армстронг точно по този начин.

Успехът отпреди месец насочва вниманието към космическата надпревара, но не тази, в която Нийл Армстронг каца на Луната, за да изпревари СССР, а тази, в която Китай взема проби от обратната ѝ страна и изпреварва САЩ.

Разбира се, целта на Вашингтон е друга: половин век след Армстронг американец да е следващият кацнал там хомо сапиенс, през 2026 г. (а Китай ще трябва да почака повече). Но Пекин действа методично, стъпка по стъпка. Дори още далеч да не е равен на Вашингтон, скоростта на напредъка му го подтикна за пръв път да обяви, че това е неговата цел.

Това неизбежно ще има последици в космическата надпревара.

Да припознаеш конкурент

От края на юни САЩ за пръв път е "конкурент" на Китай за бъдещето на Луната. Поне това е заявка, която никога не бе изричана на глас. Направи го Китайската национална космическа администрация (международно ползваща съкращението CNSA) в нов стратегически план. "Голяма промяна от трайно дискретна космическа политика на страната към позиция на бързо нарастваща сила", написа англоезичният South China Morning Post, смятан за един от каналите за разпространяване на китайската "мека сила" в чужбина.

Същевременно "може да се предвиди, че в следващите 20-30 години Международната лунна изследователска станция (ILRS) и американската програма "Артемида" ще се конкурират в технологии и оперативна ефикасност на същата историческа сцена и на същото географско местоположение (лунния южен полюс - бел. ред.)" като през Студената война, се казва във въпросния план.

За китайския план отговаря Пей Джаою, зам.-директор на Центъра за лунно изследване и космическо инженерство към CNSA. Според него фокусът на състезанието за Луната ще е използването на ресурсите ѝ, а Китай иска да повтори на Луната успеха си в изграждане на инфраструктура на земята, пише "Саут чайна морнинг пост". С подхода си иска да "отлюспи" съюзници от лагера на САЩ, които да изберат китайския подход към лунните ресурси.

Без партньори задачата би била трудно изпълнима: Китай се надява да привлече финансиране от тях, което да се равнява на над половината от общото за лунните проекти.

САЩ също работят с партньори. Споразуменията Artemis Accords осигуряват на близо 40 държави, включително България, сътрудничество с програмата на НАСА за множество кацания на Луната в следващите години, изграждането на логистична станция в окололунна орбита и на трайна инфраструктура на повърхността. Документите ги задължават и да споделят информация за лунната си дейност.

Закъсненията в програмата са факт, макар САЩ да успяха да направят тестовата си мисия около Луната през 2022 г. През 2025-а, година преди планираното връщане на човек на Луната, трябва да започне изстрелването на компонентите на т. нар. Gateway Space Station(споменатата станция), която е тест за различни технологии за устойчиво човешко присъствие в космоса. В проекта са и Европейската космическа агенция, и агенциите на Канада и Япония, и Обединените арабски емирства.

В цялата си стратегия за Луната САЩ едновременно с това отвориха широко вратата за частна инициатива в космоса. В голяма степен пътят бе проправен от Илон Мъск и "Спейс Екс" през 2020 г., в разгара на пандемията, компанията му даде един от зрелищните примери. Частни компании отговарят и за елементи от лунни мисии, възложени от НАСА. В китайски медии се обърна особено внимание на първите две, на Astrobotic и Intuitive Machines, тази година, след като първата не достигна целта, а при втората кацането на Луната стана при твърде висока скорост (но все пак стана първата частна мисия на Луната).

Това стана и с ракетата Falcon 9, чието разпадане след 345 полета подтикна американските регулатори да забранят използването на единствения апарат в САЩ, способен да изпрати екипажи до МКС. И за кацането на човек на Луната, планирано за 2026 г., НАСА разчита на "Спейс Екс". Администраторът на НАСА Бил Нелсън признава: "много зависи" от компанията, която впрочем не е известна с придържането към срокове.

Китай също опитва да насърчи частната инициатива. Аномалия този месец осуети изстрелването на ракета на частна компания, успяла през 2019 г. първа в бранша (извън държавния сектор) да изведе сателит в орбита и проектирала ракета за многократно употреба (като на "Спейс Екс").

От къде идва новото самочувствие 

Китай има дълъг път пред себе си, но постигна много за малко време.

Първата му лунна сонда, Chang'e-1, бе изстреляна през 2007 г. Тогава се наложи апаратът да кръжи около Земята две седмици, преди да се отправи към Луната.

Десетилетие и половина по-късно, на 14 май 2021 г., марсоходът Zhurong тръгна по повърхността на Червената планета след успешно меко кацане. Междувременно Пекин изгради собствена космическа станция - с каквато САЩ не разполагат - "Тиенгун" ("Небесен дворец"), в която се очаква тази година да се ротират два екипажа; тайконавти излетяха за станцията през април. За 2024 г. от CNSA са планирани 70 изстрелвания, които да изведат над 290 сателита, заедно с товарни съдове и пилотирани апарати. Частният сектор е предвидил още 30 изстрелвания.

През май обаче китайски апарат успя в нещо, което други не бяха постигали: Chang'e-6 за пръв път взе проби от "обратната", невидима от Земята страна на Луната. Пробивът е значим сам по себе си (може да промени разказа за геологичната история на Луната), но и дава тласък на другите планове на Китай. Когато апаратът се върна, учени от цял свят бяха поканени да кандидатстват за достъп до пробите за изследване - включително от САЩ.

Сега Китай твърди, че заради забавяния и ограничения във финансирането САЩ губят лидерската позиция (изглежда без значение, че самата китайска програма ще се нуждае от чуждестранни средства даде заявка, че ще търси партньорско финансиране).

Китай вече има десетина държави на "своя" страна: например Русия, Пакистан, Тайланд, Египет и Южна Африка, в проекта за базата на Южния полюс. Но дори страни, иначе партниращи си със САЩ в "Артемида" или номинално част от евроатлантическото пространство, работят с Китай по нейната International Lunar Research Station (ILRS). Университетът в Шарджа (ОАЕ) подписа меморандум за сътрудничество през ноември миналата година. Турция кандидатства за членство.

Към момента на изстрелване на Chang'e-1 Пекин изключваше да влезе в лунна надпревара с когото и да било (макар и да избра името на богинята на Луната за апаратите си).

Пет апарата Chang'e по-късно посланието е друго.

"НАСА играе на "прехвърляне на вината" с Китай, докато предстои началото на изследването на лунната почва", е заглавието на официоза Global Times от 1 юли, дни след като Chang'e-6 върна първите проби, взети от обратната страна на Луната. Нарича инженерните способности на САЩ "стагниращи", липсвало дългосрочно планиране в космическата индустрия. НАСА не била поканена да е част от мисията на Chang'e-6 заради американско законодателство, ограничаващо сътрудничеството с Китай (т.е. Wolf Amendment от 2011 г.), за разлика от Европейската космическа агенция, Франция, Италия и Пакистан. 

Китай използва силни думи. През 2020 г. НАСА призова учените си да кандидатстват за достъп до предишна лунна проба, донесена от Chang'e-5. Взаимодействието между двете страни в космоса е възможно, макар и да изисква разрешение, а и Вашингтон не вярва, че Пекин действително иска да работи с него (по думите на американския посланик в Китай Никълъс Бърнс).

Публикацията в Global Times същевременно е показателна за все по-ясното заявяване на китайските амбиции. На тях впрочем реагират и медиите в САЩ. "Историческата лунна мисия придвижи Китай напред в космическата надпревара" и събуди безпокойство в САЩ предвид собствените му планове, отбеляза"Уолстрийт джърнъл" след връщането на пробите.

След успеха на Chang'e-6 и след проблеми с американските мидии, поне по един показател резултатът е "4 на 0.5" в полза на Китай, казва Симоне Дел'Аниело, италиански изследовател, сътрудничил си с китайската мисия. "Първата разлика е, че Китай приземява мисии на проклетата Луна." ("Половинката" в цитата вероятно е кацането на Intuitive Machines на Луната, а оригиналният епитет в него е нецензурен.)

Какво друго планира Китай на Луната

Още през 2017 г. бяха загатнати очертанията на този засилен интерес на Китай към Луната, когато водещ китайски учен от академията на науките сравни в телевизионно интервю небесни тела със спорни територии в Тихия океан, за които претендират и Япония, Тайван и Филипините:

Вселената е като океан. Луната са островите Дяою, а Марс е остров Хуангян. 

Йе Пейдзян , китайски учен

Китай не скрива интереса си към лунните запаси и говори за тях и в новата си стратегия: титан и желязо (нужни за компоненти за кораби) се съдържат в значими количества в почвата ѝ. Китай откри в проби от Chang'e водни молекули. На Луната, според някои изчисления, може да се намират 270 млрд. тона вода, ценни за астронавтите (от тях може да се отделя и кислород) или за гориво.

Тъкмо водният лед примамва Китай и САЩ към южния полюс; изследвания сочат, че там той е в изобилие.

Очаква се в следващите години: 

• Chang'e-7 и 8 да опитат да вземат проби от воден лед и други ресурси.
• Китай да изстреля два космически кораба, за да изследва ресурсите и да тества технологии за използването им.
• да е постигнато сътрудничество между хора и машини на лунната повърхност до 2030 г. (поне един бивш администратор на НАСА смятацелта китаец да кацне на Луната до 2030 г. за осъществима).
• Китай да осъществи мащабен добив на енергия, мащабно извличане на материали и мащабно изграждане на лунна база до 2035 г.;
• в този период трябва да се изгради и система за търсене на ресурси;
• до 2045 г. базата трябва да разполага с енергоцентрали, заводи, научноизследователски бази, туристически центрове и малък подземен град.
• Китайската база ще може да се възползва и от ядрен реактор, генериращ, според съвместните планове с Русия, 1.5 мегавата за около десетгодишния си живот (САЩ предвиждат генериране на едва около 40 киловата).

Крайната цел: Луната да е начална точка за изследванията на Марс.

Последното навярно звучи познато: САЩ смятат Луната за стъпенка - и лаборатория - за желаещите да достигнат Марс.

Тревога

Успехът на Китай да стане космическата сила на 21 в. в партньорство с "Глобалния юг" не е гарантиран. САЩ още държат около 70% от всички космически активи (включително сателити). Ракетната поточна линия на Пекин се движи с години закъснение (истинските изпитания за тези за многократна употреба предстоят). Партньори на Китай като Русия сами се сблъскват с трудности.

И все пак заявката на Китай засилва опасенията, че надпреварата ще възпроизведе в орбита "земното" американско-китайското. "Уолстрийт джърнъл" използва за това версия на познат от миналия век термин: "Лунна желязна завеса". Очертанията ѝ, продължава американската медия, вече се появяват.

Намрата Госвами, автор на една от известните книги за състезанието в космоса, изброява през май предимствата на Китай. Инвестициите на рисков капитал в космически технологии се увеличават. Научните усилия са в синхрон с националната стратегия на компартията. Институциите са лоялни. Космическата програма работи в цивилно-военен режим, в който усилията се сливат. Усилията лесно се впрягат в услуга на общата цел.

В НАСА приоритетите зависят от всяка нова администрация в Белия дом; известна е битката между "лобито за Луната" и "лобито за Марс", а и бюджетът на агенцията като дял от федералния е спадналдесет пъти спрямо годините на американско-съветската надпревара. В Китай пилотираните мисии все още са под шапката на Народната освободителна армия.

За тревога от подобна надпревара може да е рано. Китайските лунни амбиции все още дават ценни данни на международната научна общност. Неизвестните с какви точно ресурси разполага Луната са много. Технологиите за поддържане на трайно човешко присъствие в космоса тепърва се развиват; спънки има както пред САЩ, така и пред Китай. На "конкурентите" можедори да им се наложи да си сътрудничат в справянето с някои от предизвикателствата на Луната.

И все пак стремежите на Пекин може да тласнат САЩ към ускоряване на собствените им усилия. Дори да не стане така, стъпка по стъпка, работата по лунните бази ще поставя на изпитание договора за открития космос от 1967 г., възпрепятстващ държавни претенции към земя на Луната, но без да уточнява какво става, ако две страни построят обекти на едно и също място (и и двете имат право на 100-км периметър на сигурност).

Както отбелязва и The Japan Times, тъкмо възприятието за китайска "конкуренция" може да задейства реалната космическа надпревара.