ЕС и Сърбия постигнаха ключово споразумение за сътрудничество в областта на добива на литий, което се очаква да даде тласък на сръбската икономика и да подкрепи производството на европейски електромобили. Опозицията и природозащитници в Сърбия обаче са против разработването на литиеви находища в страната.
 Меморандумът за разбирателство, предвиждащ добив на литий в Северозападна Сърбия и производство на батерии и електромобили в страната, бе подписан в Белград в петък от сръбския министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович и вицепрезидента на Европейската комисия Марош Шефчович в присъствието на сръбския президент Александър Вучич и германския канцлер Олаф Шолц, съобщи агенция Танюг, цитирана от БТА.

В рамките на срещата, наречена „среща на върха за суровините от критично значение“, бе подписано и писмо за намерение за производство на батерии и електрически превозни средства в Сърбия от министъра на икономиката Адриана Месарович, президента на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Одил Рено-Басо и представители на германската държавна банка за развитие „Ка Еф Ве“ (KfW Group), на Италианската банка за развитие и заинтересовани компании. Сред тези компании бяха и „Мерцедес-Бенц“ (Mercedes-Benz) и френско-италианският автомобилопроизводител „Стелантис“ (Stellantis), които реализират почти една четвърт от продажбите на автомобили в Европа.

Споразумението е постигнато на фона на световната надпревара за осигуряване на ценния метал, който се ползва за производството на батерии за електромобили, а автомобилните компании ще се нуждаят все повече от литий с ускоряването на прехода към автомобили с нулеви вредни емисии.

До споразумението се стигна само няколко дни след като конституционният съд на Сърбия, а след това и правителството дадоха зелена светлина на проекта за 2,4 милиарда долара на австралийската минна компания Рио Тинто за добив на литий в долината Ядар в Северозападна Сърбия. През 2022 година след масови протести, организирани от екоактивисти, управляващите отмениха разрешението на „Рио Тинто“ за изпълнение на проекта. Ако бъде разработен, литиевият проект „Ядар“, може да покрие 90 процента от текущите нужди на Европа от литий, отбелязва Ройтерс.
Природозащитници, местни и опозиционни политици продължават да изразяват притеснения, че мината може да замърси водоизточниците и да се отрази негативно на местните общности.

Ползите за ЕС

Очакванията са, че разработването на литиевото находище в Северозападна Сърбия ще даде значителен тласък на европейското автомобилопроизводство и ще осигури известна суровинна независимост на ЕС по отношение на лития.

Шефчович приветства споразумението като „исторически ден за Сърбия, както и за Европа“.

Той увери, че при добива на ценната суровина ще се спазват най-строги екологични стандарти и ще се следи за изпълнението им.

Шолц изтъкна след подписването на документа, че споразумението ще „укрепва нашето сътрудничество в снабдяването със суровини“.

Това е един важен европейски проект и допринася за това Европа да остане независима в един свят, който се променя, да бъдем независими в снабдяването със суровини, каза Шолц.

Германия, най-големият автомобилопроизводител в Европа, се стреми да осигури литий за своите производители на електромобили на фона на усилията на ЕС да намали зависимостта си от внос на ценната суровина от Китай. В момента именно Китай доминира веригата на доставки за литиево-йонните батерии, използвани в електромобилите.

Преди посещението на Шолц в Белград в интервю за германския „Ханделсблат“, цитирано от сръбските медии, Вучич каза, че китайските автомобилопроизводители са проявили интерес към закупуването на литий, но „ние им казахме, че обсъждаме този въпрос с европейците. Ние сме лоялни към Европа (...) ЕС се нуждае от литий и ние искаме да укрепим връзката си с ЕС“.
По думите на сръбския президент Сърбия ще произвежда 58 000 тона литий годишно, което би било достатъчно за 1,1 милиона електрически коли.

Ползите за Сърбия

Новото партньорство може да подпомогне позиционирането на сръбската икономика като ключова за европейския зелен преход, а според управляващите ще донесе и значителни приходи и инвестиции.

Също така може да подобри връзките на страната с ЕС, които през последните години са помрачени до известна степен от близостта на Белград с Москва и Пекин. Сърбия е страна кандидат за членство в евросъюза от 2012 година. Белград търпи критики от Брюксел и по отношение на върховенството на закона, свободата на медиите, корупцията и диалога за нормализиране на отношенията си с някогашната си област Косово, чиято независимост не признава.

„Виждаме ви, желаем ви в ЕС и един проект като този само ще ускори процеса“, заяви след подписването на меморандума Марош Шефчович, цитиран от регионалната телевизия Ен1.
Той подчерта, че Сърбия може да стане първата европейска държава, която управлява цялата верига, необходима за производството на електромобили в страната, започваща с добива на литий.

Вучич отбеляза, че ще мине време, докато добивът започне, но това ще стане, а проектът има потенциал да генерира 4 процента от миналогодишния брутен вътрешен продукт на Сърбия, който е бил около 75 милиарда долара, отбелязва Ройтерс.

Според сръбския икономически анализатор Бошко Миятович обаче при сегашните цени годишно ще се произвежда литий на стойност 615 милиона евро, а Сърбия ще получава едва 31 милиона евро. Той е на мнение, че при това положение не си заслужава да се поема какъвто и да е риск с производство на литий в Сърбия, пишат сръбски медии.

„Не“ на добива на литий

Проектът за добив на литий в Сърбия предизвиква както в миналото, така и сега ожесточена полемика и протести. В петък полицията попречи на група протестиращи да се приближат да сградата на правителството, където се подписваха документите.
Министърът на вътрешните работи на Сърбия Ивица Дачич заяви, че полицията няма да позволи бунтове, блокади на железопътни линии и пътища, споменати от противниците на добива на литий в Сърбия, и оцени, че те политизират ситуацията.

Опозиционният лидер на „Екологично движение“ Александър Йованович Чута, който е заставал начело на много екопротести в Сърбия, определи споразумението, ден преди подписването му, като смъртно наказание за района на добива.

Пред сръбската агенция Бета той коментира, че меморандумът подразбира експлоатация на всички местни ресурси на полезни изкопаеми за нуждите на чуждестранни компании и унищожаване на околната среда.

Мариника Тепич, депутат от опозиционната Партия на свободата и справедливостта, критикува споразуменията, като заяви, че президентът и управляващата партия са излъгали своите гласоподаватели, тъй като в предизборната си кампания преди местните избори през юни управляващите не са обявили, че „ще положат всички сили да започне добивът на литий."

“(Управляващата) Сръбска прогресивна партия няма легитимност за такова решение и такава политика. Затова трябва да бъдат произведени предсрочни парламентарни избори, на които гражданите да кажат дали подкрепят такава политика или подкрепят позицията на опозиционните партии и на научната общност, които са против," заяви Тепич, цитирана от телевизия Ен1.
Според споразуменията, подписани с ЕС, сръбският президент лично „ще следи развитието на проекта и ще се среща редовно (със заместник-председателя на ЕК Шефчович), за да наблюдават напредъка и да вземат решения за следващите стъпки“. Сред активистите обаче се пораждат опасения, че ЕС може да пренебрегне засилващия се уклон, според тях, към автокрация на Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия в замяна на това сръбският президент да потушава съпротивата срещу добива на литий в страната, пише „Политико“.

Политическият анализатор Драгомир Анджелкович каза вчера пред телевизия Ен1, че Западът е готов да си затвори очите за всичко, което върши Вучич дори ако това включва открити репресии, само и само да си осигури проекта, който е изгоден за западните страни.

Според него Германия е много по-богата на литий от Сърбия.

Богатите страни могат да си позволят да запазят запасите си, да не тровят населението си и да оставят мръсната работа на бедните. Не става дума просто за запазване на запасите, каза той.

От службата на германския канцлер подчертаха, че участието на германски компании в проекта е най-добрият начин да се гарантира, че мината няма да вреди на околната среда, отбелязва ДПА.

Според допитване на неправителствената организация „Нова сръбска политическа мисъл“ от тази седмица над половината от анкетираните (55,5 процента) са против плановете компанията „Рио Тинто“ да открива рудник в долината Ядар в Северозападна Сърбия, 25,6 на сто подкрепят проекта, а 18,9 процента нямат мнение. Ако обаче има гаранции от ЕС и Германия, че ще се спазват всички екологични стандарти 33,7 процента подкрепят добива на литий.