Редица европейски страни, в т.ч. България, се борят с тежки горски пожари. Други се опасяват, че ще ги сполети същото. Те са подпомагани от кризисен център в Брюксел. В. „Аугсбургер Алгемайне“ разказва как работи той.
Последната информация за пожарите по българо-гръцката граница на сайта на Координационния център на ЕС за действия в извънредна обстановка е от 24 юли, като в момента вниманието е фокусирано към Гърция.
По думите на комисар Валентин Василев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението - Благоевград“, пожарът, избухнал вчера в община Струмяни, продължава да се разпространява в западна посока. Той е обхванал около 10 хиляди декара и през деня в борбата с него ще се включи летателна техника: ще се облива с вода основният, западен фронт на пожара. Гасенето по въздух ще се извършва с двата френски самолета, изпратени по Механизма за гражданска защита на ЕС.
Военни участват в гасенето на горските пожари в областите Благоевград и Пловдив, съобщиха от Министерството на отбраната (МО). Според комисар Василев към момента има опасност за населените места, но на място има дежурни екипа и са взети мерки за ограничаване разпространението на пожара в селата в засегнатата от огнената стихия община.
Как работи кризисният център в Брюксел
Дори и само името „Situation Room“ напомня за катастрофите в холивудски стил. А и самото помещение изглежда като декор за екшън, разказва вестник „Аугсбургер Алгемайне“. Под четири големи екрана, на които вървят новините на основните агенции от цял свят, са поставени дигитални карти с актуални сателитни снимки и системи за ранно предупреждение. Те показват нивото на водата в европейските реки, температурата и засушаването в определени райони, силните земни вибрации.
Механизмът, който е създаден през 2001 година, може да бъде задействан от всяка държава, включително такива, които не са членки на ЕС, научаваме още от публикацията на „Аугсбургер Алгемайне“. Досега Координационният център в Брюксел е организирал над 700 помощни акции след активирането на механизма.
В него постъпва цялата налична информация, когато някъде избухне пожар. Анализатори, учени и експерти наблюдават 24 часа в денонощието климатичната обстановка и вероятността от катастрофи, оценяват данните и организират помощ, ако някоя държава поиска такава.
От какво има нужда България? И коя държава партньорка от ЕС под каква форма може да предложи подкрепа?
Цялата налчина информация за пожарите постъпва в Координационния център на ЕС за действия в извънредна обстановкаСнимка: Europäische Union 2022/Pierre-Yves Jortay
Актуално Чехия изпраща хеликоптери, които да гасят, както и пожарникари. „Сезонът обаче едва започва“, казва Балаш Уйвари, говорител в Европейската комисия.
Кризата с климата предизвиква все по-страшни пожари
2023 година бе най-горещата от началото на измерванията, температурите в световен мащаб се оказаха с 1,5 градуса над средното ниво от прединдустриалните времена - границата в климатичната криза, която държавите бяха обещали да не надминават. Последствията стават все по-осезаеми - ако се имат предвид например пожарите на остров Родос, за гасенето на които бяха изпратени самолети за гасене от европейската флота „RescEU“.
Тази флота, предназначена за борба с пожарите, се състои през тази година от 28 самолета и четири хеликоптера от Германия и девет други държави членки. Освен това 556 пожарникари са в готовност да бъдат изпратени бързо в подкрепа на регионите с висок риск във Франция, Гърция, Португалия и Испания.
Самолетите от брюкселската флота помагат в цяла Европа
Брюкселският кризисен център планира превръщането на флотата в постоянна. За целта се предвижда до 2030 година 12 самолета в шест от страните членки да бъдат на разположение директно на ЕС. Разходите възлизат на 600 милиона евро. Но това е много по-малко от икономическите щети, нанасяни от пожарите - към 2,5 милиарда евро годишно, както пише „Аугсбургер Алгемайне“.
От 2019 година в Средна и в Северна Европа се наблюдава „значителен ръст както на изгорелите площи, така и на броя на пожарите“, посочва Уйвари. През 2023 година пламъците в Европа са унищожили половин милион хектара земя. Говорителят на ЕК изтъква, че промените в климата са засилили предпоставките, водещи до огромни жеги, суша, горски пожари и екстремни климатични събития. А покрай глобалното затопляне на Земята обстоятелствата ще се влошат още повече.
