Калин Стоянов и МВР: нелеп и нелегитимен протест

Зад нелепата битка за поста на Калин Стоянов едва ли стои единствено убедеността на неговите поддръжници, че той е най-добрият от всички възможни министри и е незаменим. А в МВР явно има и други лейтенанти на Пеевски.

Служители на МВР в София и из страната излязоха на протест в защита на министъра си Калин Стоянов – с униформи и патрулки. Това не е легитимен протест, защото според Закона за МВР протест е допустим само за осъществяване на социално-икономическите им права и интереси и то само чрез техните легитимни синдикални организации. Неслучайно най-голямата профсъюзна организация в системата – СФС МВР, се разграничи от протеста, но чрез зам.-председателя ѝ Илия Хрисимов „прояви разбиране“ към колегите: „Не казваме, че защитаваме министъра, реагираме срещу опитите за политическа употреба на министерството“.  

Полицаите си позволяват политически преценки и действия

Обаче как протестиращите преценяват, кое е политическа употреба, без тази преценка и базираните на нея действия да не са политически? Та нали ако служителите на МВР сами си преценяваха кое е намеса в тяхната работа и каква изобщо им е работата, щяхме да сме полицейска държава.

Неслучайно чл. 146, ал. 3 от Закона за МВР в България забранява всякакви форми на политическо мислене и действие на работещите в системата: „Служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет“. А публично действие на служители на МВР в защита на министъра е именно  политическа дейност, защото министърът не е служител като тях, дори професионално да идва от техните среди – той е политическо назначение, към което те не могат да имат никакво отношение.  

Калин Стоянов политизира МВР

Протестът на полицаите е нелегитимен, защото е политически   Снимка: BGNES

Нещо повече, самият Калин Стоянов сам политизира протеста, като прави ярки политически изявления, въпреки че е част от служебен кабинет. В качеството си на министър той отиде на протеста, обявявайки се за защитник на МВР от политическа употреба, докато сам употребява откровени политически атаки срещу една политическа формация - ПП-ДБ, която отдавна настоява той да не е министър: „Станахме свидетели на това как определени неуспели политици всячески търсят вариант да си намерят ала-бала министър, който да им съдейства за връщането на загубените около 300 000 гласа на последните избори“.

Дори не е важно в случая кой е прав – дали ПП-ДБ, които твърдят, че министърът прикрива ДПС, като не е противодействал на купения и контролиран вот на предишните избори и затова настояват той да не остава и за октомврийските, за да не получи Делян Пеевски отново аванс. Или Калин Стоянов е прав, че просто не го искат, поради каквито и да е „ала-бала“ причини.  

Кой да е министър решават Кожарева и Радев

Съвършено ясно е едно – че нито Стоянов, нито протестиралите в негова защита имат законно право да претендират той да остане на поста си. Защото кой да е министър на вътрешните работи решава номинираната за премиер Горица Грънчарова-Кожарева, а финалната дума има президентът, който ще издаде указа за новия служебен кабинет. Твърдението на Стоянов, че политици оказват брутален натиск върху кандидат-премиера той да не е повече министър, е нелепо, защото с промените в Конституцията парламентарните партии имат право на глас при формирането на служебното правителство чрез консултациите с президента. И на проведените консултации с Румен Радев миналата седмица от ПП-ДБ съвсем открито и легитимно заявиха, че не желаят Стоянов да е отново министър.

Обратно, с политическите си заявления и с организирания в негова подкрепа протест Калин Стоянов оказва натиск, който е напълно нелегитимен, върху служебния кандидат-премиер, защото законът не му дава право на него и на служителите му да имат изобщо думата по състава на правителството.  

В МВР има и други лейтенанти на Пеевски

Зад битката за поста на министъра едва ли стои единствено убедеността на неговите поддръжници и на самия Стоянов, че той е най-добрият от всички възможни министри и е незаменим. Появиха се публични твърдения за организатори и начини на организиране на протеста, които свидетелстват и за други мотивации и зависимости. Така или иначе проблемът ще бъде разрешен до дни с обявяването на новия кандидат за вътрешен министър, който със сигурност няма да се казва Калин Стоянов. Защото вече е абсурдно този човек да е препъни камъкът за пореден кабинет - не можаха да го махнат от редовния кабинет „Денков“, сега да не могат и от следващия служебен надхвърля пределите на поносимото дори в условия на политическа криза.   

Ако кандидат-премиерката Грънчарова го остави в списъка си, ще се окаже напълно зависима от Стоянов. Ако и президентът не откаже назначението му, както вече направи с кандидата за външен министър на Главчев – Даниел Митов, ще покаже още по-непоносима зависимост. Дори и Стоянов да е аватар на самия Пеевски, не може да има такива политически самоубийци, особено що се отнася до държавния глава. А ако влиянието на Пеевски наистина е всемогъщо, най-удобният вариант е за МВР-шеф да бъде назначен друг негов „лейтенант“ – в МВР със сигурност има още. Твърде оптимистично е да очакваме ведомството да оглави човек, който ще има амбицията, свободата и капацитета (при това иначе отвътре съвсем деполитизирано МВР) сериозно да удари по купувачите на гласове.  

 

Източник: http://www.dw.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини