Излагане на дим от горящи гори, сметища и гуми може да доведе до спазми на кръвоносни съдове и дихателните пътища, риск от инфаркт, инсулт или рак. Това каза за БТА пулмологът д-р Александър Симидчиев. За да се предпазят хората от обгазяване, трябва да затворят прозорците и вратите на помещенията, в които се намират, а при възможност и да затворят комина. При престой на открито и силно задимено място трябва да се носи маска, която има респиратори. Ако няма възможност за осигуряване на маска, слагането на влажна кърпа пред носа и устата също може да предпази от обгазяване.

Горящи дървета и треви

Основното, което се отделя при пожарите, е дим, съдържащ прахови частици с въглерод. Токсичността им се изразява в това, че предизвикват спазъм на дихателните пътища и спазъм на кръвоносните съдове. По думите му е възможно при хора, които са предразположени, да се обостри астма, хипертония, аритмия, както и проява на инсулт. Отделянето на газовете всъщност е въглеокис, който е силно токсичен по за хемоглобина ни, каза още д-р Симидчиев. Високите нива на въглеокис – над 20 единици на куб. м, водят до това, че човек не може да поема кислорода от околната среда. За хора, които са били много близо до пожар и силно задимяване, е важно бързо да стигнат в отделение на лечебно заведение, в което медиците могат да реагират и овладеят състоянието на пациента.

Пожар на открито

Когато пожарът е на открито, има значение дали хората се намират откъм подветрената страна – посоката, в която духа вятърът и носи резултата от горивния процес. При всякакъв вид горене – пожар, взрив или работа на автомобил, се отделят различни вещества, които се смесват с въздуха, като част от тях са фини прахови частици с размер под 2,5 микрона. Когато тези частици навлязат в човешкия организъм, предизвикват различни краткосрочни или дългосрочни ефекти.

При интензивно обгазяване газовете имат по-голямо значение отколкото замърсителите. Отделяният въглеокис е отрова за хемоглобина, тъй като въглеокисът се свързва необратимо с него. Това води до химическа анемия, при която хемоглобинът е превърнат в карбхемоглобин, който не може да свързва кислорода, заради което пък кръвта престава да си върши работата, каза още той.

Взрив и пиротехника

При взривовете, към барута, при който се отделя значително количество въглерод, има и отделяне на серен двуокис и азотни окиси, допълни лекарят. Цветовете на пиротехническите средства се получават от металите берилий, кадмий, цинк и др., които при гръм, се отделят във въздуха. При инцидент като този в Елин Пелин, когато се запали склад с пиротехника, със стандартните фини прахови частици, се отделят и вещества, които са свързани с инхалирането на металните съединения. Интензивността на обгазяването много зависи от посоката на вятъра. Взривовете в складовете бяха доста интензивни, генерираха огромно количество прахови частици на място, но вятърът ги отвя на няколко километра, смесвайки ги с въздуха и снижавайки тяхната концентрация, добави Симидчиев.

Рискове за здравето

Страничните ефекти от вдишване на дим са непосредствени за хората, които са изложени на най-високата концентрация на дима - спазъм на дихателните пътища, спазъм на кръвоносните съдове, покачване на кръвното налягане и повишаване на риска от инфаркт или инсулт, каза още д-р Симидчиев. В по-дългосрочен план страничните ефекти може да имат отношение към дестабилизиране на хроничните заболявания и затова рисковете от инхалирането на подобни димове са най-големи при децата до петгодишна възраст, тъй като те са по-чувствителни към праховите частици, както и за хората над 65-годишна възраст заради хроничните им заболявания, които могат да се изострят. При по-интензивно обгазяване може да се развие и онкологично заболяване, предупреди д-р Симидчиев.

При ниски експозиции на дим сред здравите хора може да се появи главоболие, обърканост. При ниска, но продължителна експозиция, както и при интензивното обгазяване, е възможно да се развие и онкологично заболяване. При пожар нерядко в него попадат гуми, дрехи, пластмаси, които отделят тежки химикали, а те са рисков фактор за поява на онкологично заболяване.

Как да си помогнем

Използването на хирургични маски за предпазване от обгазяване е до голяма степен безсмислено, тъй като имат отвори и не биха могли да предпазват при въздушно замърсяване. Маските, които в някаква степен предпазват от фини прахови частици с размер под 2,5 микрона, са маските N95 и N99, като първите намаляват с 95% количеството на фини прахови частици, а вторите – с 99%, но през тях много трудно се диша. За спиране на газовия състав на въздуха е необходимо маската да има специални активни респиратори, каквито имат маските на пожарникарите. С маска, имаща респиратори, хората са напълно защитени. При липса на подходяща маски, навлажнена кърпа, сложена пред дихателните пътища ефективно намалява количеството прахови частици, които могат да попаднат в тях, каза още лекарят.

Ако хората са в дома си, в близост до пожар, да затворят прозорците, вратите и, при възможност, комините, за да няма обмен с околната среда, съветва д-р Александър Симидчиев. Влажни кърпи да се сложат и на местата, от които може да влиза въздух – под врата или около прозорци. Хората да останат в затворените помещения, докато дойде помощ или докато се промени посоката на вятъра, добави той.

При ниски нива на замърсяване, когато няма видим дим, няма нужда се предприемат такива мерки. Важно е обаче да може да се измерят нивата на фини прахови частици и газове.

Измерване на замърсяването

Измерването на замърсяването на въздуха е един от проблемите, който не е много добре решен в България. По думите на д-р Александър Симидчиев, в София има само една измервателна станция на Изпълнителна агенция „Околна среда“, която измерва фини прахови частици с размер под 2,5 микрона. Тази станция е в двора на детска градина в кв. "Павлово" и само тя измерва най-съществения замърсител във въздуха.

Столичната община има 22 измервателни станции, които бяха купени преди около две години, добави Симидчиев. По думите му, има и още около 500 станции, купени и инсталирани от граждани.

Здравната ни система не е на необходимата висота и когато се съчетае с поведението на хора, които не допринасят за здравословен начин на живот, резултатите са лоши. България е на последно място в Европа по средна продължителност на живота – едва 71 г., а има европейски държави, в които тя е над 82 г., каза още д-р Симидчиев.