Въпреки по-високите лихви изтеглените за половина година 4.1 млрд. лв. са с 22% ръст

Сериозен ръст на отпуснатите бързи кредити за първото полугодие отчете БНБ. До края на юни домакинствата са изтеглили 4.1 млрд. лв., което е с 19.2% или 658.7 млн. лв. повече спрямо юни 2023 г. показват данните на БНБ за дружествата.

Бизнесът също по-често прибягва до бързи кредити, въпреки по-високите лихви. За първите шест месеца на годината фирми са изтеглили 1.612 млрд. лв., което е с 26.9% (341.4 млн. лв.) повече в сравнение с края на юни 2023 г.

Заедно с нарасналото кредитите се увеличават и необслужваните заеми - те са за  404.2 млн. лева през това полугодие при 333 млн. лв. в края на юни 2023 г.

Впечатление прави, че почти половината от бързите кредити в статистиката на БНБ са отпуснати с погасителен период по-дълъг от 5 годин. Точно тези заеми отбелязват най-силен годишен ръст - 26%, като достигат 2.808 млрд. лв. в края юни. Това не са обикновените фирми за бързи кредити, които отпускат сравнително ниски суми с период на връщане „до заплата“ или до 2-3 месеца на хора с проблемно кредитно досие. Повечето търговски банки развиха през последните години дружества за небанково кредитиране, чиито служители на място в магазините за техника, обзавеждане и ремонтни материали предлагат бързо одобряване на заем, разбира се при двойно и тройно по-високи лихви от обикновените потребителски кредити. Именно тези дружества, специализирани в кредитиране, отчитат бум в последните години.

При бързи кредити с погасяване от 1 до 5 години се наблюдава ръст от 22% до 1.310 млрд. лв. за първото полугодие. Докато кредитите с матуритет до 1 година са 1.495 млрд. лв. в края на юни, като нарастват с 15.2% годишно.

От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, където членуват фирми за отпускане на бързи кредити, посочват, че пазарът не отчита толкова растеж в броя кредитите, а по-скоро в размера на исканите заемни суми, което е логично при висока инфлация и повишена цената на живота.  Средният размер на отпуснатите заеми се повиши през последните няколко години, най-вече поради високата инфлация, като достигна средно 1200 лв., посочва в интервю за БТА Николай Цветанов, председател на асоциацията. По данни на нейните членове най-често бързи кредити се взимат между половин и една година, като това са 36% от случаите или между три и шест месеца - 31%. Над 90 на сто от ползвателите изплащат задълженията си в срок. На бърз кредит до следваща заплата разчитат 5% от клиентите на фирмите от асоциацията.

За разлика от банките, фирмите за бързи кредити не са стриктно под надзора на БНБ, те трябва единствено да се регистрират към централната банка. Лихвите им са чувствително по-високи от нормалните потребителски кредити, които отпускат банките. Все пак лихвите по бързите кредити са ограничени в Закона за потребителския кредит в размер на не повече от 50% от изтеглената сума. Много некоректни кредитори обаче надхвърлят този процент, като добавят към лихвата различни допълнителни такси и неустойки.

Очакват се промени в сектора, свързани с влизането на България в еврозоната и въвеждането на новата директива за потребителския кредит, каза Николай Цветанов. По думите му тези промени ще подсилят правата на потребителите и силно ще ограничат нелоялните практики на някои от фирмите за бързи кредити.

От асоциацията предупредиха да се избягват социалните мрежи за търсене на потребителско финансиране. „Често потребители се свързват с кредитори, които нямат регистрация в БНБ, нямат линк към сайт или пък изобщо нямат официален сайт, който съдържа изискуемите данни и информация за кредитора. Не се предоставя и задължителната преддоговорна информация, която е и най-ценна за потребителя и му позволява вземането на информирано решение“, посочи Цветанов.

Обикновено измамниците използват сайтове за малки обяви (онлайн пазари), като искат да се плати авансово някаква такса от клиента на каса на платежна институция. „Това не е практика, потребителите не трябва заплащат предварителни такси за отпускане на кредит. Особено съмнителни са и гръмки обещания от типа „Отпускане на пари с лошо ЦКР и без проверки!", посочиха от асоциацията.