„Алфа рисърч“: Путин прекали с пропагандата в България и тя се обръща срещу него и Русия

Евроскептицизмът продължава да намира хранителна среда при проруските БСП, „Възраждане“ и някои малки партии

След руската агресия в Украйна образът на Владимир Путин и Русия рязко се влошава в очите на българите, независимо от чисто историческите им симпатии. Те вече не се определят като надеждни партньори и „миротворци“, а като непредвидими субекти, които могат да предприемат всякакви своеволни действия, без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите държави.

Това показва социологическо изследване за руската пропаганда в България за 2024 г., проведено от агенция „Алфа рисърч“ по поръчка на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София (ФХСИ).

Руската пропаганда е прекалила и обръща срещу себе си нагласите на българите. Хората оценяват много ясно какви са предимствата от членството на страната в ЕС, не искат „здрава ръка“, а либерална демокрация, и се надяват войната в Украйна да приключи скоро, като по-голямата част от българите смятат Русия за агресор.

Страхът, че евентуална победа на Путин в Украйна би развързал не само ръцете на Кремъл, но и на други страни да налагат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира образа и доверието към Русия, се казва в изследването.

В този контекст Европейският съюз и западните демокрации остават приоритетна и предпочитана геополитическа ориентация за българите. Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, но продължава да съществува разбирането, че поради исторически причини и географска близост „трябва да пазим добрите си отношения с Русия и да не се конфронтираме остро с нея“. Така прагматизмът се очертава водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентация на България.

Ядрото от устойчивите противници на европейската интеграция се движи между 20 и 25% и е съсредоточено основно сред по-възрастното население, в малките градове, симпатизанти на „Възраждане“, БСП, част от негласуващите, отчитат социолозите от „Алфа рисърч“.

Една от най-сериозните бариери срещу влиянието на антиевропейските внушения, както и през 2023 г., е мисленето в алтернативата „България извън ЕС“. Осъзнаването на възможните щети за страната при такъв сценарий възпира по-масови обществени импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор.

Независимо от всички критики към Брюксел, представите на мнозинството от българите се различават от обрисуваната от прокремълската пропаганда апокалиптична картина на упадък и регрес на Запада, като най-лошото място за живеене на света.

Така от един момент нататък антилибералната пропаганда е станала контрапродуктивна за собствените си цели, се казва в изследването.


Евроскептицизмът продължава да има хранителна среда и да се поддържа от ясни политически изразители в лицето на проруските БСП, „Възраждане“, някои по-малки партии.


След началото на руската агресия в Украйна, когато стана ясно, че повече не може да бъде удържан позитивният образ на Русия като спасител от нацизма и на Путин като „миротворец“, основните линии на хибридната пропаганда бяха изместени към релативизиране на отговорността, чрез „поделянето“ й между двете воюващи страни, към намаляване на солидарността с украинския народ, дискредитиране на „колективния Запад“ и по-специално на САЩ, чрез засилване на образа им на „световен жандарм“.

Всички те намират сериозен отзвук в общественото мнение, поляризират обществото и подхранват различни политически прокремълски проксита.

Макар и да отвоюват обществено пространство, тези послания не поставят под въпрос принадлежността ни към НАТО и геополитическия избор на страната. Напротив, заради опасенията от агресивността на Русия е налице дори известен ръст в подкрепата.

Дългосрочният им ефект обаче може да се прочете като отслабване в степента на идентификация със стратегическите ни партньорства и разглеждането им преди всичко в прагматично-конюнктурен аспект.

На политическата сцена тези нагласи изкристализират както в пробив на нови радикални играчи, така и в поведението на мейнстрийм политическите актьори, които официално подкрепят и гласуват евроатлантическите ангажименти, но не ги защитават пред избирателите, констатират социолозите.

Политическата криза и потенциалът за промяна на политическото устройство на страната

Проучването ясно показва, че е налице връзка между очакванията на гражданите за перспективите пред българското общество и отношението им към евроатлантизма. С увеличаването на песимизма и неудовлетвореността се увеличават и негативните оценки за ЕС. И обратното – хората с по-оптимистични очаквания са по-склонни да декларират доверие към съюза.

Колкото по-неудовлетворени социални групи в личен и обществен план има в едно общество, толкова по-голям е рискът от пробив на различни популистки партии и движения. Тъй като един от основните им инструменти за мобилизиране на подкрепа е конструирането на външна заплаха (срещу традиционните ценности, срещу „нашия“, „автентичен“ начин на живот и пр.), ЕС е една от лесните мишени за трупане на електорални дивиденти.

Поредицата от безрезултатни предсрочни избори през последните 4 г. у нас и невъзможността на партиите да съставят правителство предизвикват отлив на желание за участие в политическия живот и изборите. В такава среда идеите за „рестарт“ на политическата система изглеждат все по-приемливи, а самата демократична система – все по-уязвима.

Към момента нагласите на българите към различните форми на управление са в полза на либералната демокрация (64%), като оценките за нея и нивата на доверие в ЕС до голяма степен са взаимно свързани. Потенциална ерозия на одобрението към ЕС носи след себе си рискове за отчуждение от демократичните принципи като цяло, както и обратното.

Гражданската активност като потенциална бариера срещу антилиберални и антидемократични тенденции


Сред основните удържащи демократичните общества конструкции са силните граждански общности и активността на гражданите като коректив на властта, обясняват от „Алфа Рисърч“.

В България тази конструкция се крепи на умерена, но постепенно нарастваща във времето активност. Проблемът пред нея е, че остава заключена в неколцина практики, характеризиращи се по-скоро с еднократни и често стихийни актове (дарителски акции, подписки и пр.), отколкото със системност на действията (участие в НПО, местни групи за натиск, доброволчество и пр.).

Разочарованието и засилващата се апатия към политическия живот се отразяват пряко и на информационните практики на хората.

По степен на информационен интерес и активност могат да бъдат обособени три групи:

• Напълно незаинтересовани – предимно най-младите, но и част от поколенията над 30 г.: не следят целенасочено новини, почти или изобщо не гледат телевизия, а съдържанието по-скоро ги „намира“;

• Спорадично информиращи се – тази група има относително най-широка база – това са малка част от младите, основно поколенията между 30 и 50 г., по-често жени. Те следят новини най-вече в български контекст и предимно „между другото“;

• Трета група, активни „фактчекъри“. Това са тясна група хора, които следят както български, така и международни събития, силно ориентирани към онлайн ресурси – български и чуждестранни сайтове. Те проверяват и съпоставят информацията през няколко източника, а част от тях са ориентирани и към по-специализирани издания за икономически и финансови новини.

Общият извод от проучването е, че хибридната пропаганда е толкова по-ефективна, колкото повече стъпва не върху ясни опозиции и факти, а върху мимикрия и подмяна. Тя атакува реални, преувеличени или измислени уязвимости на Запада, не за да бъдат те отстранявани, а за да ги покаже като целенасочени и преднамерени действия срещу България (или срещу православието, традиционните ценности и пр.).

Не на последно място хибридната пропаганда има успехи и заради пасивността и електоралните калкулации на прозападно ориентираните партии и политици. Няма ясни послания от страна на политическата класа за реалните уязвимости на Русия, нито за онова, което страната ни би загубила, ако излезе от настоящите евроатлантически партньорства.

Също така премълчавайки широката палитра от основания за принадлежността ни към евроатлантическата общност, темата бива вкарана в своеобразна „спирала на мълчанието“, която създава видимост (но постепенно тя може да започне да се налага и като реалност) за много по-голяма тежест и аргументираност на антизападните настроения и ориентации, отколкото те имат, заключават социолозите от „Алфа Рисърч“.

 

Източник: Offnews.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини