Употребата на клостебол е епидемична в италианския спорт, а оправданието най-често е „мазах се с крем за рани"

Случаят със световния №1 Яник Синер, който бе оправдан за две положителни допинг проби, предизвика възмущение и гняв в тенис средите. А също така повдигна много въпроси. Не само за двойните стандарти, прилагани в отделните случаи.

Оказва се, че стероидният препарат клостебол, с който е бил уличен Синер, е разработен още по време на Студената война в тайните лаборатории за допинг на бившата ГДР. И освен това се употребява предимно в Италия, където десетки спортисти са дали положителни проби. А оправданието почти винаги е, че са ползвали мазило или спрей, купени от аптеката, в които е имало клостебол. Както е направил и Яник Синер.

Вълна от възмущение

Австралиецът Ник Кириос, финалист на „Уимбълдън“ през 2022 г., пръв изрази негодувание в социалните мрежи.

„Нелепо - независимо дали е било случайно или планирано. Даваш два пъти тест за забранено (стероидно) вещество... Трябва да те няма за 2 години. Представянето ти се е подобрило. Масажен крем.... Да, чудесно“, написа той в социалната мрежа Х.
Канадецът Денис Шаповалов пък посочи, че има двойни стандарти: „Не мога да си представя как се чувстват в момента другите играчи, които са били санкционирани за замърсени вещества. Различни правила за различни играчи."

В подкрепа на тези обвинения бяха посочени случаи, когато правата на тенисисти бяха спрени веднага след анализа на пробите им и обявени публично. При Синер и след двете му положителни проби през март 2023 г. нищо не излезе наяве, а само крайното решение за невинност. Обвиненията към Международната агенция за интегритет в тениса (ITIA) са, че е държала в тайна всички факти близо половин година. Същевременно кариерите на рускинята Мария Шарапова, румънката Симона Халеп (впрочем неин треньор бе сегашният наставник на Синер Дарън Кехил) и британката Тара Муур бяха практически унищожени с публично оповестяване на спрените им права, макар впоследствие и трите тенисистки да бяха оневинени.

Всъщност още след случая с Шарапова през 2016 г. международната федерация по тенис (ITF) обяви, че всички предварителни спирания на права заради допинг нарушения ще бъдат публично обявявани. Това бе анонсирано като стремеж „да се запази репутацията на Антидопинговата програма в тениса (TADP), която бе накърнена от обвинения, че играчи са изтърпявали забрани, без тези забрани да бъдат оповестени публично." В случая със Синер обаче ITF запазва мълчание вече втори ден.

Но играчите сега обвиняват Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP). Американецът Тенис Сандгрен написа: „Толкова глупаво заразяване със стероиди втора ръка чрез масаж??? ATP винаги се грижи за тези, които правят парите ѝ. Добре за бизнеса, лошо за прозрачността и почтеността"

А французинът Лука Пуй призова: „Може би трябва вече да спрат да ни правят на глупци, нали?".

На този фон АТР излезе с официално изявление, което напълно приема решението на ITIA:

„Окуражени сме, че не е открита вина или небрежност от страна на Яник Синер. Бихме искали да признаем надеждността на процеса на разследване и независимата оценка на фактите съгласно Антидопинговата програма за тенис (TADP), което му позволи да продължи да се състезава. Това беше предизвикателство за Яник и неговия екип и подчертава необходимостта играчите и тяхното обкръжение да бъдат изключително внимателни при използването на продукти или лечения. Почтеността е от първостепенно значение в нашия спорт."

Клостеболът в италианския тенис

Оказва се, че клостеболът, открит в организма на световния №1 често прави проблеми на италианските професионални тенисисти. Синер е вече третият, дал положителна проба за този стероид през последните две години. И вторият, който избягва наказание.

На 15 февруари 2023 г. Международната агенция за интегритет в тениса (ITIA) спря правата на Стефано Баталино (25 г.). В уринната му проба на турнира в Казабланка (Мар) от септември 2022 г. е открито наличие на клостебол. Впоследствие Баталино бе наказан за 4 г.

На 21 март тази година ITIA обаче оправда Марко Бортолоти, който бе дал положителна проба за клостебол на 4 октомври 2023 г. по време на ATP „чалънджър“ в Лисабон. Макар да не разкрива какво точно е посочил тенисистът като оправдание, ITIA го оневинява така: „Играчът твърди, че не е имал намерение да мами и не е погълнал съзнателно клостебол, предоставяйки доказателства за неволно заразяване. ITIA потърси научен съвет от акредитираната от WADA лаборатория в Монреал, където беше анализирана пробата, за експертни мнения относно правдоподобността на обяснението на играча. Лабораторията извърши изчисления, въз основа на излагането на Бортолоте на клостебол и концентрацията, открита в неговата проба, и потвърди, въз основа на научна литература, че обяснението на играча е достоверно."

Любимият препарат на италианския спорт

Клостеболът е разработен през 70-те години на ХХ век в секретните лаборатории на бившата ГДР, която стана пословична със своята държавно подкрепяна програма за допингиране на спортисти в стремежа си да печели медали и престиж от големи състезания. Впоследствие и в съседна Западна Германия гръмват скандали с този стероиден препарат - при случая със смъртта през 1987 г. на копиехвърлячката Биргит Дресел и около разкритието, че футболисти на „Щутгарт“ са го ползвали. И при двата скандала бе замесен д-р Армин Клюмпер.

С рухването на Берлинската стена през 1990 г. клостеболът изчезна от хоризонта, защото вече почти не се произвежда в перорална или инжекционна форма от фармацевтичните компании. Но отново се появи - в Италия.

Между 2019 г. и 2023 г. общо 38 италиански спортисти дадоха положителни проби за този стероиден препарат, а Яник Синер стана 39-ият.

Футболисти от Серия А, тенисисти и олимпийски атлети трябваше да обяснят как стероидът случайно е попаднал в телата им и в повечето случаи успяват да го направят убедително. Разследване на „Honest Sport“ обаче установи, че клостебол се използва най-вече под формата на мазило, за да получаване на незаконно предимство в спорта.

„Нищо не зная, намазах си раната с крем"

През 2018 г. италианската антидопигова агенция NADO Italia отстрани за 1 г. капитана на футболния „Беневенто“ Фабио Лучони. По това време отборът направи невероятен пробив и за два сезона стигна от Серия С до елитната Серия А. Но там Лучони даде положителна проба за клостебол още след третия мач. Футболистът пледира, че е невинен, но все пак бе наказан, макар и само за 1 г., докато лекарят на клуба Валтер Джорджоне „изгоря“ за 4 г., защото напръскал раната на Лучони със спрей за по-бързо зарастване, съдържащ клостебол.

През 2021 г. двама 17-годишни тенисисти дадоха положителни тестове за клостебол през три месеца. Матилде Паолети, която игра на девическия „Ролан Гарос“, даде положителна проба в олимпийския тренировъчен център във Формия. А Мариано Тамаро бе уличен, докато бе на лагер под ръководството на треньора на националния отбор. Паолети се оправда, че е погалила домашното куче чихуахуа, което майка ѝ преди това напръскала със спрей за заздравяване на рана. Бащата на Тамаро пък бил напръскал с подобен спрей ожуленото му коляно.

Приятелката на баскетболиста на „Олимпия“ (Милано) Рикардо Мораскини пък си напръскала порязания пръст и след контакта с нея Мораскини даде положителна проба за клостебол. Две години по-рано по подобен начин на допинг тест се провали и крилото на „Олимпия“ Крисчън Бърнс.

Преди олимпийските игри в Рио`16 волейболистът Орси Тот и ветроходецът Роберто Капуто бяха наказани заради наличие на клостебол в организма, макар и двамата да пледираха, че той е попаднал там чрез мазило.

Според статистиката на Световната антидопингова агенция (WADA) половината от случаите с употреба на клостебол в света идват от Италия. Което частично се обяснява с факта, че Италия е една от малкото страни, в които може да се купи препарат с клостебол.

Когато през 2016 г. WADA забрани лекарството за сърце „мелдониум“, заради което „изгоря“ Мария Шарапова, стотиците положителни случаи бяха концентрирани до голяма степен в Русия, където бе разработен препаратът, и в Източна Европа.

По подобен начин извън Италия клостеболът не е широко разпространен в Европа (в Бразилия също е доста популярен). Но е доста объркващ фактът, че върху повечето мазила и спрейове в италианските аптеки няма предупреждение, когато съдържат нещо от забранителния антидопингов списък.

В Италия клостебол най-често се продава под формата на крем като Trofodermin, който струва около 12 евро за тубичка от 30 грама. Той прилага върху кожата за лечение на ожулвания, лезии, изгаряния и инфектирани рани.

Когато кремът се намаже, рискът от положителен тест е сериозен. И това е една от най-разпространените защити на спортистите, уличени в употреба на клостебол. През 2020 г. тази теория бе проверена в експеримент на учени от антидопинговата лаборатория в Рим - препаратът е бил открит в урината на човек, който е мазал друг човек с Trofodermin.

Точно това е впрочем официалното обяснение на Синер - неговият физиотерапевт Джакомо Налди си е пръскал рана на пръста със спрей, а после масажирал тенисист №1 в света.

Но специално Trofodermin се продава в опаковка, на която има предупреждение, че съдържа допингов агент. Това предупреждение би трябвало да направи несъстоятелен всеки аргумент за непреднамерена употреба.

Само че аргументът продължава да минава. Може би в най-известния случай с клостебол норвежката ски бегачка Терезе ​​Йохауг заяви, че се е мазала с Trofodermin срещу слънчево изгаряне по време на тренировка в Италия. Тя призна, че е видяла опаковката, но независим трибунал все пак прие, че е пропуснала червения предупредителен знак на кутията. Така на Йохауг бе позволено да се състезава и на игрите в Пекин 2022 тя спечели три титли.

Впрочем, на същите зимни олимпийски игри испанската кънкьорка Лаура Баркеро даде положителен тест за клостебол. Никаква изненада, защото Баркеро живее и тренира в Италия.

Мазилата за рани успешно заместват тестостероновите гелове

Антидопинговите служители вече говорят за нова реалност. Защото Trofodermin е по-евтина и по-достъпна алтернатива на тестостероновите гелове за спортисти. И все повече се повдига темата да се определи минималното количество тестостерон в мъжкия организъм, чието надвишаване да се счита за положителен тест.

Например химикът на скандално известната фирма BALCO Виктор Конте, след като беше арестуван от ФБР, призна, че е снабдил бившата кралица на спринта Марион Джоунс с тестостеронови кремове преди олимпийските игри в Сидни 2000. Конте разказа също, че е давал кремове и на бейзболисти, обяснявайки, че тестостеронът се изчиства от организма толкова бързо, че те го приемат ежедневно, но въпреки това не дават положителни тестове.

Когато тестостеронови гелове се прилагат редовно върху кожата, натрупването на тестостерон помага на спортистите да изградят мускули и да повишат своя хемоглобин - капацитета на кръвта им да пренася кислород. И въпреки кумулативния ефект на допълнителния тестостерон, спортистът никога не дава положителен тест, тъй като приема само малко количество всеки ден.

По подобен начин, но в малко по-малки мащаби действат и кремовете с клостебол от типа на Trofodermin. И това обяснява голямата му популярност.