"Европа този път извади късмет, че пред ненаситността на руския властови вертикал се изправи волята за свобода на украинския народ. Каквито и финансови и икономически жертви да се правят в името на победата на този народ, те винаги ще са много по-малки от човешките животи, които ще трябва самата Европа да предостави на това ненаситно чудовище. По разбирането за тази опасност в западните елити има пълен консенсус. С изключения. В част от страни от постсъветското пространство (България, Словакия, Унгария) политическите елити съзнателно игнорират тази опасност за своите народи".
Това посочи пред ФрогНюз военният експерт Илия Налбантов.
"Защо с такава упоритост българската политическа класа отказваше и продължава да отказва освобождаването ни от съветската военно-технологична скрап? Защо не направиха всичко възможно наличните и годни за бойно използване танкове, артилерийски и ПВО системи да бъдат предоставени на Украйна и в замяна да получим така необходимите ни бойни средства за тежката механизирана бригада?", пита той.
"Рано или късно съветската технологична скрап ще трябва да бъде сменена и за нейната утилизация ще са нужни немалко средства. Средствата ще бъдат взимани и от децата и внуците на всички български граждани, които настояваха да не предоставяме това въоръжение на Украйна".
"След 1989 г. социалистическата пропаганда в България беше заменена с чалгизация на обществото и резултатите от нея се проявяват в настоящата политическа криза. Единственият ефективен начин за противодействие на пропагандните комбинирани въздействия е повишаване на общата култура и дечалгизация на обществото".
Първата част от интервюто, посветена на помощта за Украйна, победата на нападнатата страна, новата желязна завеса и въпроса очакваше ли Западът руското пълномащабно нападение - четете тук.
А в следващите редове - къде стои България във войната на Русия срещу Украйна и как можем да се излекуваме от болестта на кремълската пропаганда:
Подкрепата за Украйна достатъчна ли е, че тя да спечели?
Към настоящия момент (лятото на 2024 година) може да се каже, че помощта е минимумът от максимално възможното за потенциалите на колективния запад. За да се изпълнят военните цели, т.е. да се принуди Русия да освободи окупираните територии или да се изтласка противника на международно признатите украински граници от 1991 г., ще се изискват още много и допълнителни усилия. Недостигът на Украйна от човешки ресурси се компенсира с технологии. Тази тема е предмет на дискусии от взимащите решения. По тази причина украинците доста бързо успяха да мобилизират научно-технологичния си потенциал и да постигнат много добри резултати в конструирането, промишленото производство и използването на собствени изделия за воденето на съвременната войната. С това предимство ще се създадат необходимите предпоставки за гарантирани успехи на бойното поле. Но във всички случаи продължаването на подкрепата от страните на колективния запад ще бъде от ключово значение за успеха ѝ.
А има ли опасност Русия да победи, като под „победа“ тук се има предвид и да остане във временно окупираните територии на Украйна?
Експертите разглеждат и такива възможни сценарии. Темата „победа на Русия“ в тази война вече не е ниво на политическа амбиция за управляващите западния свят елити. Това е ниво на амбиция на доста шумни пропутиниски формации, които не са способни да предложат никакви модели за ефективно управление на своите страни. Съсредоточавайки пропагандните си словоизлияния върху московските опорки за интровертност в своите локални пространства, те неминуемо влизат в капана на руските имперски интереси, чиято цел е да изсмукват наготово придобитите с много усилия и жертви икономически, технологични и научни достижения на народите от свободния свят.
Вижте изпратения през декември 2021 г. на правителството на САЩ руски проект на договор за ново разпределение на пространствата. Той е доказателството, че всяка отстъпка пред Русия означава огромни загуби за свободния свят и връщане към ситуацията отпреди падането на Берлинската стена, но вече с усъвършенствания репресивен инструментариум на властовия вертикал. Европа този път извади късмет, че пред ненаситността на властовия вертикал се изправи волята за свобода на украинския народ. Каквито и финансови и икономически жертви да се правят в името на победата на този народ, те винаги ще са много по-малки от човешките животи, които ще трябва самата Европа да предостави на това ненаситно чудовище.
По разбирането за тази опасност в западните елити има пълен консенсус. С изключения. В част от страни от постсъветското пространство (България, Словакия, Унгария) политическите елити съзнателно игнорират тази опасност за своите народи. Те заиграват с внушението, че Путин е носител на някаква ценностна система, основаваща се на идеология за социална справедливост и братство. Този колаж, останал от времето на тоталитаризма, реактивира изкривените представи за живот в минали времена и поставя в ментална зависимост не само хората от поколението, живяло в този период, но и доста млади хора, значителна част от които не са в състояние да носят отговорност за своето бъдеще. В този смисъл действията за победата на Украйна във войната имат и вътрешнополитически аспект не само за изброените три страни, но и за всяка европейска страна и всички взети заедно в рамките на двата съюза – Европейският и НАТО.
Къде стои нашата държава в тази война? Първо, публично изпратихме помощ късно, второ, в парламента ни има проруски формации, трето, президентът ни зове помощта за Украйна да прекъсне, сега има внесен и законопроект за чуждестранните агенти в Народното събрание, пропагандата и дезинформацията живеят необезпокоявано. От друга страна обаче, във войната се бият български доброволци, обществото ни организира кампании, набира средства, помага с генератори, с дарения. Къде поставя всичко това нас?
Това са серия от теми, всяка от които заслужава отделни интервюта.
Къде е България? На самата фронтова линия в пряк и преносен смисъл. И в това предизвикателство се състои парадоксалното и ирационално поведение на страната ни. При агресията на Путин срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. България има редовно правителство, създадено с редица компромиси. В това правителство парламентарната подкрепа се осигурява от четири партийни формации - „Продължаваме промяната“, „Българската социалистическа партия“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. На следващия ден от Брюксел министър-председателят Кирил Петков заявява: „Една трета от украинската армия е унищожена, до дни страната ще падне“. До ден днешен не е ясно дали това изречение е израз на неговото убеждение или е плод на подадена му информация.
Дори за експерти като мен, които не разполагаме с информационния ресурс на държавата, след няколко телефонни обаждания, беше ясно, че настъплението на основните сили на руската армия до обяд на 24 февруари в общи линии беше спряно, а мигновената финансова поддръжка от САЩ беше категорично доказателство, че Украйна е обречена да победи. По тази причина не мога да се освободя от допускането, че Кирил Петков е казал това изречение по своя вътрешна убеденост. Оттук нататък каквито и политически декларации да се правят, страната ни ще бъде вкарана в абсолютно нерационално поведение относно предоставянето на военна помощ за Украйна.
След падането на правителството на Кирил Петков, последваха две служебни правителства, които целенасочено осъществяваха политиката на президента срещу предоставянето на адекватна помощ за Украйна. За съжаление тази политика беше продължена и в следващия редовен кабинет. С множество от колеги непрекъснато настоявахме страната ни да се освободи от технологично остарелите съветски системи и в замяна на това да получи съвременни такива от нашите съюзници.
Тук има един много съществен въпрос. Защо с такава упоритост българската политическа класа отказваше и продължава да отказва освобождаването ни от съветската военно-технологична скрап? За експертите е ясно, че със съветските системи, с които е въоръжена Българската армия, не може да се водят ефективни бойни действия и с минимални загуби от наша страна. Освен това, поддръжката на тази техника става все по-скъпа и е почти невъзможно да се осигурява от българската индустрия. И тук регистрираме парадокс, реториката за социалност и грижа за човека е в пълно противоречие с действията за превъоръжаването на армията.
Отговор пред българското общество дължат министрите на отбраната след 24 февруари 2022 г. - защо не направиха всичко възможно наличните и годни за бойно използване танкове, артилерийски и ПВО системи да бъдат предоставени на Украйна и в замяна да получим така необходимите ни бойни средства за тежката механизирана бригада? Същото важи и за авиацията. Рано или късно съветската технологична скрап ще трябва да бъде сменена и за нейната утилизация ще са нужни немалко средства. Средствата ще бъдат взимани и от децата и внуците на всички български граждани, които настояваха да не предоставяме това въоръжение на Украйна.
Срамната за България позиция има своето обяснение с въздействието на два фактора. Първият с менталната зависимост, че действия срещу Москва са недопустими даже и когато са срещу интересите на българския народ. Вторият фактор е бъдеща реализация на обезценено въоръжение на международните пазари. Практиката показва, че при действия на втория фактор печеливши са отделни лица, а вероятните пропуснати ползи от големите международни играчи се калкулират върху гърба на българския данъкоплатец. Много трудно ще се освободим от тегобите на тези два фактора.
Немалка част от българите даряват материални и финансови средства, а български доброволци, работят и воюват за победата на Украйна и с цената на живота си измиват немалка част от срамните ситуации, в които недалновидни и зависими от Русия български политици поставят страната ни и продължават да калкулират в своя полза разделението в общество.
На въпроса за внесения законопроект за чуждестранните агенти - обикновено въздействието на такъв тип закони се стоварва върху своите идейни и физически създатели. Ако по силата на този закон се закрие Руският културно-информационен център в София и руски институти по страната, както и се преустановят антибългарските действията на свещениците от руската църква, вероятно той има място в правния мир.
Споменахме пропаганда - какво целят руските хибридни действия специално по отношение България и виждате ли необходимото ниво на противодействие?
Има една формула, която беше дефинирана в дискусиите на Академичния форум за национална политика преди повече от 25 години: слаба България – мътни Балкани, а аз добавям и нещастие не само за българския, но и за всички балкански народи.
Балканите са подстъп към Средиземноморието и към сърцето на Европа. Тяхното дестабилизиране винаги е било цел на руската имперска политика, когато те не са частично или изцяло под нейния контрол. По тази причина тя отделя немалко ресурси, за да поддържа създадения от нея още преди 1878 година и поддържан по наследство агентурен апарат. Апарат, който в България значително е разширен след 1944 г.
Този апарат работи винаги с лозунги за българския интерес, за да бъдат прикрити именно имперските интереси на Русия. Разкриването и неутрализирането на този апарат е изключително трудна задача, защото за доказването на противодържавния и антиобществен резултат от неговите действия се изисква висока култура - не само от специализираните органи, но и от цялото общество. А както виждаме след 1989 г. социалистическата пропаганда беше заменена с чалгизация на обществото и резултатите от нея се проявяват в настоящата политическа криза. За щастие членството в НАТО и ЕС гарантират на българския бизнес законност и свобода на действие и икономиката на страната се развива с добри темпове.
Единственият ефективен начин за противодействие на пропагандните комбинирани въздействия е повишаване на общата култура и дечалгизация на обществото. Този процес вече тече с въвеждането в системно обръщение на исторически, икономически и обществени факти от българо-руските отношения, които през годините целенасочено са били игнорирани от общия образователен процес. Предстои доста тежката задача това действие да бъде трайно установено във всички български учебници и учебни пособия.
Илияна Маринкова
